Един месец време за размисъл

1. Хммм със смесени чувства съм относно дължината на срока
2. За първото предложено ни детенце - мислих, дали ще мога да приема това детенце като свое. Мислих, дали имам право да осиновя дете с резерви.
3. За Никола решението ни отне около 2 минути. За момиченцето което отказахме - 1 седмица, само че аз знаех, че бавя детето и затова трябва бързо да решим.

Между другото въпроса ти е страшно резонен, защото Николата е бил предложен на предишно семейство на 3месечна възраст. Поради семейни драми и неразбории те въобще не са написали отказ в рамките на изискуемия месец. После - та даам Коледа Нова година и празници и този месец е коствал на Никола на практика още 3 месеца в дома.

Фуси, точно това имах предвид като зададох въпросите.
И понеже питам, мисля, че е редно да отговоря и аз самата - не исках да го правя в първия пост за да не стане дълъг и да е по-конкретен.
1. Кошмарно дълъг.
2. Не съм имала очаквания /май бях отностително стоящ на земята кандидат-осиновител/ Изчела бях достатъчно материали, за да съм наясно, че едно, две или три посещения и гушкания няма нищо да променят, дори по-скоро може да разстроят детето. Имаше по скоро сковаващ страх първия път - страх от първата среща, от внезапна взаимна антипатия /на всеки му се е случвало да му е неприятен даден човек или да го намрази, просто ей така, без дори да е разменил дума с него/
3. Първия път /като зрели възрастни/ бяхме си обещали, че няма да решаваме в момента на виждането абсолютно нищо, за да е "зряло" решение, "преспало" в главата ни. Сигурно за това още като пристигнахме в София хукнахме по роднини да им показваме бъдещото ни дете 
Втория път отидохме да се запознаем с втория си син.
Вече бях писала в една от темите, че в момента на подаване на документите за съда получихме още едно предложение - още в асансьора се обадих на телефона за контакти от писмото, за да откажа и ако искаха това да се направи лично бях готова да запаля колата, за да отида веднага.

Нямам време, но един месец е много - така едни наши познати видяха детето, заминаха в Германия, върнаха се след 20 дена и тогава решиха, че искат да го осиновят - абе аланколу като си решил да го взимаш, вземи го, що го остави още 20 дена в институция? Само по процедурата - на съвета избират три осиновителски двойки, като ги класират на първо, второ и трето място, така че ако първата откаже, го предлагат на втората и после на третата, т.е. не е нужно да минава на втори съвет, но въпреки това 1 месец е много - не давам повече от седмица, пък и седмица е много  .

ПП Сега разбрах защо някои от съфорумките мислят и пишат бързо. Изчезвам.

Много е оф, ама добре дошла в клуба 




И за да има все пак нещо по темата в поста, моля хората, които просто четат, без да са осиновители или да им е минавала такава идея в главата, да не се притесняват и да напишат какво мислят по въпроса. Винаги е полезно да се чуе и мнението на страничен наблюдател, то е  /или не е/ по-безпристрастно.

1. Какво мислите за този срок?
Безумно дълъг - особено ако с първата среща се прояви взаимна симпатия и индикация за бъдеща привързаност. Всеки ден от този месец е изпълнен с ненужна тревожност, напрегнатост, съмнение в дългоочаквания изход от  "тунела" за родители и травмиращо подлагане на изпитание на детенцето - дали ще дойдат пак? дълъг срок и за двете страни.
 
2. Какви са /или са били/ очакванията ви - какво ще се случи за този срок?
При мен не е имало такъв срок. Не си позволих лукса да се оценявам ставам ли за родител точно на това дете, ще се справя ли и т.н.  дни или месец; знаех, че с това крада от детството му. Отговорът при всеки е вътре в него със затваряне на вратата след срещата. Отговаряла съм веднага, независимо от решението ми.

3. Колко време за размисъл ви отне на вас лично?
Секундите, докато той срамежливо (и изподвежди  недоверчиво) побутна вратата на приемната.
След час бях подала молбата.

На мен месец също ми се струва дълъг период, 10-14 дни са достатъчни. Човек или иска нещо или не, разни недоклатени истории с иди ми дойди ми са несериозна работа, чак месец да се дава е прекалено.
Дано ме разбрахте, че днес хвърлям по един поглед набързо и пиша без много да мисля.

Много е месец.За една седмица максимум се взема такова решение.Даже ден,ама хайде от мен да мине.
Ние си взехме решението за 20 минути.Направо се юрнахме с все социални да подготвяме документите.Да поясня,че малката бе в дом в квартал на Варна.Никакви очаквания не съм имала,защото бях убедена,че ще осиновя 1-то детенце и ми бе интересно,какво ми  е приготвила Съдбата.
Като раждането-каквото дойде.

Мисля, че е многооо дълъг. Ако детето е 2-3 годишно то разбира, какво ли му е 1 месец да се чуди дали ще дойдат мама и тати.

Фоксче много точно го е казала. 1 - 2 дена айде и седмица са предостатъчни. Личното ми мнение обаче е, че дори да се даде отказ веднага, съвета заседава чак следващия месец и какво става с документите веднага ли го предлагат на другата двойка чакащи или се чака пак месец.
Относно очакванията ми те са хубави и оптимистични въпреки писмата на някои майки за осиновените им дечица / втори ден рева като ги чета/, по- скоро поразбиха илюзиите ми относно някои неща ама аз няма да се дам лесно.
Колко време за размисъл ще ми отнеме незнам защото сме на ниво изготвяне на доклад  но си мисля че веднага ще взема решение.
Ама само мисля. Може пък до няколко месеца да си редактирам постинга относно времето за решение 

И за мен е много, но за консерви като мъжа ми беше малко  . Ако го нямаше този месец да му пълня главата с мозък всеки ден (а за тази работа са нужни двама), сега едва ли щеше да е толкава щаслив и си го признава, като казва че жините имат други, по-различни сетива от мъжете, а мъжете имали нужда да "узреят"  каквото и да значи това ...

Мммдаммм - затова казвам аз че съм със смесени чувства за едномесечния срок. Не мога с лека ръка да отрежа, че е дълго време.

За мен същинския проблем за дългия престой на децата в домовете си остава трудното отнемане на родителските права, в случаите, в които няма декларация за отказ

Ето го истинския проблем. А за мъжа ми какво да кажа мъж-магаре като всички. Като се оженихме исках да си вземем котка той като се запъна не та не. Е взехме разбира се и сега от вратата къде е котарака ако не се е показал евентуално да посрещне, та за дете ли няма да се преборя, ще го отнеса като куцо пиле домат    . Отсега съм се нахъсала да се боря със сульо и пульо ако успея преди това да преборя бюрократичната машина разбира се.

Дали е много месец...ако си представим, че сме от другата страна, ами...не знам. Там времето е спряло и без това.

По-страшното сякаш в тази процедура са срещите. Водят те в някаква стая, идват някакви хора, гледат те втренчено, усещаш напрежението във въздуха и се напъваш да си дружелюбен, ама защо ли се втренчват така в тебе? Не е ли по-лесно да дадат шоколада и там каквото носят, пък ти да си ходиш при децата? Миналия път оная леля, седя малко, а тия не мърдат...

Не мога да отсъдя.
Някои хора имат нужда от време, понякога това помага да вземат по-доброто решение.
От друга страна децата са блокирани в тези "изолатори".

Моето решение го взех 10-15 минути след като затворих телефона и сърцето ми спря да тупти като бясно, а аз да обикалям къщата и да кърша ръце.
Видях я след няколко дни и тя се държа, именно по онзи антипатичен начин, за който спомена Галя.

Моят разсъдлив партньор, който щеше да бъде хладния разум в двойката ни, щеше да се разплаче и се влюби от пръв поглед.
Аз щях да се разплача от паника: Ами, ако не ме хареса и приеме?

След 2 минути и бързо забърсване на очите, тичахме със социалната да пишем молбата. Банка, нотариус за половин час и вече нямаше място за колебание.

За момиченцето от Ш. обаче, не можах да реша цяла една седмица. Виновна съм, но все се надявах някак да стане чудо и да се справим, за да вземем и него...
Сънувах го (макар, че не съм го виждала), ревах като магаре, междувременно ходех при Ирина и виждах колко време ще е й нужно за да навакса...и накрая със свито сърце се обадих, а после написах и отказа си.
Сега знам, че не месец, а година не би стигнала за да успея да поема грижата и за него.

Мама Галя пита
Ами да си дам мнението тогава - и според мен е много дълъг срока. Какво ще решаваш един месец - искаш ли дете или не?! Според мен решението да се осинови дете узрява достатъчно дълго време, че да размисляш  един месец искаш ли го това дете . В крайна сметка когато родиш дете пита ли те някой в родилния дом харесва ли ти, че ако не, да направиш рекламация.
Един -  два дни според мен е разумен срок за човек, който е наясно със себе си.

Не е спряло, Дар за мен, тече си и си тече с бясна скорост, само ние си мислим, че е спряло. Последните дни преди Исак да си тръгне, децата повтаряли "Исак си има мама и тати, Виктор си няма.". Какъв е бил рефрена преди да се появим ние? "Пепи си има мама и тати, Исак си няма." може би. И щеше да бъде такъв още колко месеци? Докато някой "размисли"?
Съжалявам, че съм крайна, но повече от седмица не давам, дори това давам с болка в сърцето - не може и не трябва да се мисли толкова много време, след като става въпрос за едно дете.
Не е спряло времето там - тече и те го усещат всеки ден, просто ние мислим, че не разбират.