Заставаме в 19ч пред 108 кабинет, първи сме, но бързо след нас се подреждат хора - счупени ръце, пробити с бормашина, паднало дърво на гърба на мъж...
Часът е 19.40, най - после излиза една мазна госпожа и пита коя е Богданка, на което аз питам дали има ред, защото така и така... Тази ме поглежда зверски и отсича, че ще чакаме, докато не се появи хирург, защото те се СМЕНЯВАЛИ представете си, от 19 - 20ч , на което аз изразявам възмущение и соча жена, която е на път да припадне от болка, с ръка подута и синя като патладжан!
Но..... отсича палача - ще чакате докато трябва!!!!!
Е, това ми трябваше, злобния и поглед, това, че ми крещи, като че ли съм куче помияр, застанало за коричка хляб, все едно съм отишла на кафе.
Попитах отново, колко точно още да чакаме, защото превръзката на мъжът ми се напоява с кръв, но ответната реакция беше крясък - колкото толкова!!!
Изпаднах в нервна криза, попитах, когато търсеха подкрепа от нас, там на площада и крещяха, че парите са им малко, когато имаха нужда от нас, ние така ли постъпихме - минавахме през тях с колите и ги плюехме злобно????
Откачих, казах, че е груба, че нещата не са се променили, че са им много парите, които вземат при това отношение....много неща крещях в коридора, полицаите излязоха да пушат - защо ли???
Всички хора мълчаха, навели глави, дума не казаха.... ето го овчедушието на българския народ, навели глави, безправни, без закони, без отношение, търпим, навеждаме се, чакаме по милост да ни превържат? - Защо, защо не си търсим правата, нали си плащаме мамка му на тази държава, поне уважение да има към нас!
Прост народ, боли го, свил се, не се изправя да каже, че е така -права си момиче, не може така да крещи тази кака, защото няма право!
Ще продължа след малко, не останахме там, тръгнахме си, превързаха го в 3-та градска, има нужда от шиене, но ще го оставим за утре...
Много, много ми тежи и ми боли, не ми се живее тук вече...