Омъжена съм от 5 години, имах работа, която често ме връщаше към родното място, което пък беше удобно за майка ми и не ни е идвала на гости ( живеем в далечен град). Като се връщах пак ми говореше куп глупости и критики, но някак си по-леко го приемах, защото търпях 2-3 дни и след това не я виждах известно време.
От 24 август ни е на гости и скоро няма намерение да си тръгне. Казвам й, че по-всяко време мога да и купя билет, ама тя знае какво я чака с баща ми и все отлага. Да, ама аз не издържам. Каквото кажа: грешно, не съм права. Каквото направя: грешно, не съм права.
Съпругът ми бил чудовище, не съм била щастлива с него ( хванах се, че от месец не съм се усмихвала, защото отношенията ни страдат от нейните критики и трябва все да си мерим думите ).
От 5 години продължава да ми възхвалява предишната ми връзка и мъжът,с когото бях. 100 пъти й казах да спре, защото е минало и не искам да слушам. Нищо не помага и продължава.
Имаме домашно животно и дадени правила към него. Мъчили сме го и тя прави с него точно това, което е забранено ( като има внуци ще е същото).
От 1 месец съм на отговорна работа с много хора. Не мога да си отдам силите там, защото всяка вечер нещо ме чака с майка ми. Някоя тревога. Ако съм била останала в родният ми град, съм щяла лесно да живея, а не да работя толкова много и така да се изморявам.
Била съм се променила.Към по- лошо. Тя живее с времето, когато съм била 18-20 годишна и такава трябва да остана до 60. Че съм станала самостоятелна и се трудя. Лошо. Тя знае най-добре кое е най-доброто за мен. Защото ми е майка ( нейни думи).
Защо съм ходила с тези дрехи, а не с поли и рокли. Не съм се обличала елегантно.
Ядяли сме неща, които много се различавали от това, което съм ядяла при нея. Съответно: не е толкова вкусно ( да не споменавам, че аз готвех от 13-годишна възраст, а тя не знаеше колко струва един хляб или мляко) .
Просто ми се почерни душата през тези седмици. Бих я качила още днес на рейса, ама нали я обичам. " Ти вече не ме обичаш, откакто си с този човек. Всичко му казваш и доверяваш.", ми каза днес и ме накара да се почувствам изгонена от собствената си къща и да се скитам по улиците. Само и само да не й кажа какво наистина мисля. Че ме приема за финансово кранче ( основно аз я издържам) и ако мисли, че децата всичко прощават, то един ден се изчерпва търпението.
Просто не знам вече.....На ръба на нервна криза съм.