Едва ли на някого му се говори за това, но се случват и страшни неща....И всеки си мисли - дано не на мен...
Разсиновяването-тема табу???
- Публикувана: 13 окт. 2007, 20:28 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2009, 12:23 ч.
13 окт. 2007, 20:28 ч.
Едва ли на някого му се говори за това, но се случват и страшни неща....И всеки си мисли - дано не на мен...
Виж целия пост
Едва ли на някого му се говори за това, но се случват и страшни неща....И всеки си мисли - дано не на мен...
# 2
13 окт. 2007, 20:51 ч.
Не е табу.
Нима очакваш някой, който е разсиновил или има подобни намерения да го сподели, още повече тук?
А за да си запознат с реалните случаи на разсиновяване и броя им, трябва да работиш вътре в системата, най-малкото.
Истината е, че случаите не са никак малко, особено около пубертета на децата. За жалост.
Виж целия пост
Нима очакваш някой, който е разсиновил или има подобни намерения да го сподели, още повече тук?
А за да си запознат с реалните случаи на разсиновяване и броя им, трябва да работиш вътре в системата, най-малкото.
Истината е, че случаите не са никак малко, особено около пубертета на децата. За жалост.
# 3
13 окт. 2007, 21:32 ч.
не е чак толкова срещано явление, но да, има го.За един окръжен съд в голям обл.град-3-4 случая годишно, в малък обл. град-1-2 случая годишно/приблизително/За съжаление много често на по-сериозна възраст когато един от осиновителите почине, роднините на другия осиновител започват да го настройват срещу осиновеното дете.Добрата новина е,че съдилищата много трудно допускат разваляне на осиновяване.Често намират начини за отлагане на делото/моля, не трепете никого!/ с цел да дадат възможност на страните да преосмислят решението си и да се стигне до отказ от иск от страна на ищеца.Наистина в изключителни случаи се допуска разваляне на осиновяване и то при тежки провинения от стрна на осиновения/ако е по иск на осиновителя/Личното ми мнение е,че тази правна възможност не трябва да съществува.Ако не съм ви отегчила,мога да ви разкажа и истински случаи.
Виж целия пост
# 4
13 окт. 2007, 21:36 ч.
Хммм 
. Като се сметне броя на областните и по-малки градове в България цифрата хич не ми изглежда малка 
За сравнение в един голям областен град като Смолян се осиновяват по 2-3 деца месечно според тази статия тук (58 деца са осиновени за две години).
И какво излиза като равносметка
Виж целия пост
. Като се сметне броя на областните и по-малки градове в България цифрата хич не ми изглежда малка За сравнение в един голям областен град като Смолян се осиновяват по 2-3 деца месечно според тази статия тук (58 деца са осиновени за две години).
И какво излиза като равносметка
# 5
13 окт. 2007, 21:42 ч.
Уточнявам, наблюденията ми са за североизточна българия и са приблизителни.
Виж целия пост
# 6
13 окт. 2007, 22:11 ч.
Защо да е тема табу.
Всяко действие си има противодействие.
Брак-развод.
Осиновяване - разосиновяване.
При многообразието на хора и характери, това са нормални неща. Не ме линчувайте, факт е.
И докато главата ми донякъде се опитва да разбере разосиновяването, отказването от отгледано до някаква степен желано биологично дете ме кара да настръхна.
Социалната, която ми прави доклада каза, че не са редки случаите на осиновяване, и според нея в повечето случаи проблема е, че осиновителите са се решили на осиновяване неподготвени психически.
Виж целия пост
Всяко действие си има противодействие.
Брак-развод.
Осиновяване - разосиновяване.
При многообразието на хора и характери, това са нормални неща. Не ме линчувайте, факт е.
И докато главата ми донякъде се опитва да разбере разосиновяването, отказването от отгледано до някаква степен желано биологично дете ме кара да настръхна.
Социалната, която ми прави доклада каза, че не са редки случаите на осиновяване, и според нея в повечето случаи проблема е, че осиновителите са се решили на осиновяване неподготвени психически.
# 7
13 окт. 2007, 23:23 ч.
Би било изключително интересно да разкажеш.
Не бих укорила никого ако иска да разсинови.
По-добре да има ужасен край тази връзка, вместо да е ужас без край и за двете страни.
Виж целия пост
не е чак толкова срещано явление, но да, има го.За един окръжен съд в голям обл.град-3-4 случая годишно, в малък обл. град-1-2 случая годишно/приблизително/За съжаление много често на по-сериозна възраст когато един от осиновителите почине, роднините на другия осиновител започват да го настройват срещу осиновеното дете.Добрата новина е,че съдилищата много трудно допускат разваляне на осиновяване.Често намират начини за отлагане на делото/моля, не трепете никого!/ с цел да дадат възможност на страните да преосмислят решението си и да се стигне до отказ от иск от страна на ищеца.Наистина в изключителни случаи се допуска разваляне на осиновяване и то при тежки провинения от стрна на осиновения/ако е по иск на осиновителя/Личното ми мнение е,че тази правна възможност не трябва да съществува.Ако не съм ви отегчила,мога да ви разкажа и истински случаи.
Би било изключително интересно да разкажеш.
Не бих укорила никого ако иска да разсинови.
По-добре да има ужасен край тази връзка, вместо да е ужас без край и за двете страни.
# 8
14 окт. 2007, 00:39 ч.
Повечето са случаи при които дълбоко е пазена тайната на осиновяването и узнаването на истината по неподходящ начин нанася травми на детето.Оттам започват неосъзнани компенсаторни реакции, скандли м-у родител и дете,кражби от дома, дори и физическо малтретиране от страна на порасналото дете към родителите,което води до разрив в отношенията.Но най-лошо е когато възрастен родител/осиновител/остане сам и започват да го подработват родственици ,появяват се изведнъж загрижени деца на братя, сестри т.н.,както най-често се случва.Една е психиката на човек на 35-40год.,друга-на овдовелият 70-80г.
Това са много тежки и неприятни дела от емоционална гледна точка/от правна- не толкова/ ,според мен хубавото е,че се отхвърлят често такива искове.Съдиите винаги дават възможност за размисъл и в някои случаи ищците се отказват от исковете си.
Виж целия пост
Това са много тежки и неприятни дела от емоционална гледна точка/от правна- не толкова/ ,според мен хубавото е,че се отхвърлят често такива искове.Съдиите винаги дават възможност за размисъл и в някои случаи ищците се отказват от исковете си.
# 9
14 окт. 2007, 10:46 ч.
Казала си го мноро точно, Мираета!
Виж целия пост
По-добре да има ужасен край тази връзка, вместо да е ужас без край и за двете страни.
# 10
14 окт. 2007, 13:38 ч.
Аз пък съм леко потресена от мнението на Миарета... Дали е също толкова препоръчително да теглим една черта на биологичните си деца, ако в пубертета вземат та "полудеят"... Така де, по-лесно ще за всички!
Колко ли откази чрез държавен вестник би имало, ако беше така просто?!
Не е ли по-просто бъдещите осиновители да бъдат подготвяни по-добре, та дори и с разкази на най-лошото възможно, за да обмислят добре на какво са способни и готови?
Ние уж ще се борим за облекчаване на процедурата по осиновяване... Май, май трябва да я затегнем, ако ще мислим по този начин!!!
Виж целия пост
Колко ли откази чрез държавен вестник би имало, ако беше така просто?!
Не е ли по-просто бъдещите осиновители да бъдат подготвяни по-добре, та дори и с разкази на най-лошото възможно, за да обмислят добре на какво са способни и готови?
Ние уж ще се борим за облекчаване на процедурата по осиновяване... Май, май трябва да я затегнем, ако ще мислим по този начин!!!
# 11
14 окт. 2007, 13:59 ч.
Аз пък продължавам да не разбирам каква е целта на темата и защо ще си говорим за разсиновяването. Да, има го и какво?
Виж целия пост
# 12
14 окт. 2007, 14:00 ч.
Не е ли по-просто бъдещите осиновители да бъдат подготвяни по-добре, та дори и с разкази на най-лошото възможно, за да обмислят добре на какво са способни и готови?
Ние уж ще се борим за облекчаване на процедурата по осиновяване... Май, май трябва да я затегнем, ако ще мислим по този начин!!!
Определено никой не знае какво му готви съдбата в следващия момент. Една такава подготовка би била много положителна, все пак отглеждането на дете не е само щастие и розови облаци има и тежки моменти. И както казваш Дарзамен
Незнам статистики, но да не излезе, че повече биота биха се отказали от децата си.
Майка ми е осиновена, баба ми и сега трепери къде е като закъснее от работа. Дали е нямала тежки моменти в живота си? Оооо толкова много. Лично съм питала баба ми дали е мислела да разсинови майка и знаете ли какво ми каза тя Никога не съм си го помисляла дори, тя е мое дете.
На мен лично това ми е достатъчно.
Виж целия пост
Цитат
Не е ли по-просто бъдещите осиновители да бъдат подготвяни по-добре, та дори и с разкази на най-лошото възможно, за да обмислят добре на какво са способни и готови?
Ние уж ще се борим за облекчаване на процедурата по осиновяване... Май, май трябва да я затегнем, ако ще мислим по този начин!!!
Определено никой не знае какво му готви съдбата в следващия момент. Една такава подготовка би била много положителна, все пак отглеждането на дете не е само щастие и розови облаци има и тежки моменти. И както казваш Дарзамен
Цитат
Дали е също толкова препоръчително да теглим една черта на биологичните си деца, ако в пубертета вземат та "полудеят"... Така де, по-лесно ще за всички!
Незнам статистики, но да не излезе, че повече биота биха се отказали от децата си.
Майка ми е осиновена, баба ми и сега трепери къде е като закъснее от работа. Дали е нямала тежки моменти в живота си? Оооо толкова много. Лично съм питала баба ми дали е мислела да разсинови майка и знаете ли какво ми каза тя Никога не съм си го помисляла дори, тя е мое дете.
На мен лично това ми е достатъчно.
# 13
14 окт. 2007, 14:05 ч.
Всъщност единственото, което ми идва на ум е, че трябва добра подготовка на осиновителите, ако проблемът идва от непознаване на проблемите, които могат да възникнат.
Ако се дължи обаче на манталитет и начин на мислене, боя се, че там нищо не може да се направи.
Всичко опира до мотивацията.
Виж целия пост
Ако се дължи обаче на манталитет и начин на мислене, боя се, че там нищо не може да се направи.
Всичко опира до мотивацията.
# 14
14 окт. 2007, 14:13 ч.
Не знам кой здравомислещ човек е "за" разсиновяването.Едва ли някой тук който пише за него, мисли за него като за лесен изход.Това сигурно е акт на отчаяние, и едва ли идва след няколко си тежки момента.Повярвайте, това все едно е да кажеш за някой самоубиец- как пък толкова не е могъл да издържи, аз колко неща съм издържал...Никой не може да е на мястото на друг. Всъщност хора сме и аз също съм осъждала понякога само защото не разбирам...
Виж целия пост
Препоръчани теми