Какво мислите вие?

  • 869
  • 13
Мили мами,
я да се посъветвам аз с вас, че ще се влудна в скоро време.
Тя дълга история, но горе долу следната: като ми свърши сега (другата седмица) отпуска по майчинство имам право на 13 седмици неплатен отпуск. мога да го взема наведнъж, ама може и например 1 ден в седмицата, или 2 и т.н. Ние се канехме да мина на 4 дни работа, а Дани и Руби да ходят по 4 дни на градина от август месец. Сега нещо като се замисля, че Руби ще е тогава на 6 месеца ми се свива сърцето. А и с тия истории с Дани... И все повече мисля за 3 дни. Дани е много труден, за всичко се вика само "мамма" и аз трябва да правя всичко, никой друг не признава, вкл. и баща си. Това положение се утежнява колкото повече седи с мен. В градината по принцип като свикне му е много добре, гледала съм го как си играе, наистина е весел, въпреки, че при раздялата винаги е страшен рев.
Но все пак, чудя се, 4 дни не е ли страшно много? Имам чувството, че децата ми ще се травмират. Или много форуми съм чела? аз страшно лесно се влияя от чуждо мнение и понеже тука повечето жени направо спират да работят като родят, днес като още няколко ми казаха "леле ама то е много, 4 дни!" аз съвсем се депресирах. От друга страна, с 3 дни ще ми свършат по-бързо дните и ако искам да остана на по-малко дни работа трябва да си променя договора, да си мина просто на по-малка работна седмица. с тия кризи в нашата сфера, а и като се вземе предвид, че се местим да живеем до мойта работа, а не до тая на мъжа ми (той ще трябва да пътува от новото място по 70 км в едната посока всеки ден), е рисково да минавам на друг договор, че после ако нещо стане може и да не ми го увеличат.
Оф, че объркано стана. Дано сте разбрали нещо.
Нарочно пускам тук въпросчето, вие поне по-добре знаете как е в чужбина, като отпуски и т.н. ограничения.
А, да, самото въпросче е: та вие какво мислите по въпроса? Не се притеснявайте да ми кажете наистина какво мислите! Само да уточня, че парите не са проблема, не искам да работя повече заради парите. То основно заради Дани, че той е много необщителен и мислехме, че градината все пак ще го понаучи малко да е по-самостоятелен. Той другата година на 4 годинки тръгва на училище и там вече няма 3 дни, 4 дни, 5 дни... та искахме да свикне.
Още по - дълго стана. Извинявайте Sad
Поздрави, Сара
Виж целия пост
# 1
Разбирам притесненията ти, няма майка която да не се притеснява, когато детето му тръгва за пръв път на градина. Аз бях такава паника когато дадох каката на градина,  беше на 1 година и 7 месеца. Конкретно на въпроса ти 4 дни не са много, може да свикне бързо с другите деца и да запо4не да ходи с желание на градина. Помисли  още веднъж и не слушай другите. Ти най-добре познаваш детето си и съм  сигурна ,4е ще вземеш правилно решение.
Виж целия пост
# 2
На децата 4 дни няма да им стигат.
 Wink На тебе ще са ти много, не за друго, а защото ще минат седмици докато ти самата свикнеш с мисълта че ще им е добре на градината.
Не знам как са при вас групите, но паример в градината на щерката, като има братя и сестри, че и близнаци даже, ги държат в различни групи - да си починат един от друг!? Shocked
Ако е такава практиката може и да им е трудно, но знае ли човек. Всяко зло за добро както викат старите хора.

Остави сърцето да ти подскаже как децата се справят и ти самата, защото твоя душевен комфорт също е много важен, за да са ти спокойни и децата
Виж целия пост
# 3
Според мен ,Щом детето ти е много затvорено и обЩуvа наи-vе4е с теб е наи -добре да го дадеШ ,колкото се може поvе4е дни на детска градина.С vремето Ще сvикне.И колкото по рано го дадеШ,толкоvа по добре,заЩото предстаvи си ,какvо Ще стане като трьгне на у4илиЩе....ако не е сvикнало да бьде с други хора,тогаvа наистина може да се траvмира.
Племенницата ми е на годинка и осем месеца,на детска градина ходи от както стана на годинка и е много Щастлиvа от този факт.Отиvа с кеф на градина Laughing  Laughing  Laughing .Тя по принцип и преди да трьгне на градина беше обЩителна а сега ve4e
.....ами сега е страшно обЩитетелна и отvoрена кьм хората
Виж целия пост
# 4
Ти сигурно вече си говорила с възпитателките за Дани. Аз моя като го оставих тук за първи път, а беше доста по-голям и не говореше английски, ако знаеш как се раплака и протегна ръчичики. Баща му чак не издържа и избяга, а учителката само каза тръгвайте ние ще се оправим. Не можах нито да го гушна нито да го целуна. Баща му вика дай да ходим да си го приберем и цял ден го е мислил на работата си. Да не ти казвам и на мен какво ми беше и как броях минутите. Обаче възпитателките бяха супер професионални и на следвщият ден детето само поиска да отиде там нищо, че не разбираше езикът. Много му хареса и оттогава нямаме проблем. Надявам се и твоето детенце да свикне пък и възпитателките ако са на ниво не би трябвало да има проблеми.
За работата абсолютно те разбирам и не би трябвало да се чувстваш виновна. Ако ти си щастлива и децата ще са щастливи, даже и по-малко време да си с тях. Важно е качеството, не количеството (поне аз съм на този принцип). Друг е въпросът, че доста нанагорно ще ти дойде работа и деца, но ако тати помага и се чувстваш добре всичко ще е ок. Няма да се престараваш в домакинството. Малко по-мръсна къща и малко junk food няма да навредят.
Пробвай да видиш как ще потръгне, ако е толкова зле винаги можеш да се откажеш и да си останеш в къщи.
Виж целия пост
# 5
Благодаря ви!
Вие сте като мъжа ми: казвате това, което искам да чуя Wink
Вал, аз не знам кое е по-добре, колебая се за Дани, че ефектът може да е обратен: че ако има нужда от мен като по-малко ме вижда още повече ще страда за мен. От друга страна в момента просто виждам, че му е хубаво в градината. А и те ги занимават с какво ли не, рисуват, пеят, танцуват, готвят(палачинки и други!), дворчето на градината е супер, имат си и собствен заек, който го пускат и децата го гонят (на заека не му е лесно де) и такива... Аз опитвам вкъщи, но не мога да му измисля толкова разнообразна програма.
Но пък и Руби на 6 месеца на градина... дето вика една холандка вчера: ами той няма да ви познава. Ама аз я парирах, викам, каква е разликата дали го гледа майка ми или в градината, аз ако все по толкова работя, той МЕН все толкова ще ме вижда. А и Дани тръгна на 8 месеца на градина, пък, като гледам, познава ме!
Мъжът ми съвсем вдигна ръце от мен, той като ходи 5 дни на работа да не би да е лош баща... и да не го познава Дани.
Ама мерси за съветите. Хубаво е да чуеш, че някой има и друго мислене от "Ти си луда, децата ще се изтормозят!".
Иначе, Мери, мъжът помага, не мога да се оплача, и съм сигурна, че ще се оправим и така. отделно, че ако съм си един ден повече с децата вкъщи това само ще работи в посока повече разхвърляне, а не чистене. Аз като съм с тях в момента домашна работа никаква не върша.
дебеланке, да, в различни групи ще са. Дани е на 2.5 годинки и е в група от 1,5 до 3 години, а Руби ще е в групата от 2 месеца до 1.5 годинки. Но за Руби ще съм по-спокойна така. Иначе като се разбеснеят тия големите не ми е приятно и бебето да е при тях. А за това да ми подскаже майчиния инстинкт си много права, никой не може да ми даде съвет кое е най-добре за МОИТЕ деца, аз ги познавам най-добре. Но при посещението на свекита сега толкова пъти ми беше казано, че ги гледам зле, че съм страшно разколебана в себе си. Те не осъзнаха и до края, че като ме разколебават само вредат на децата, а не им помагат, ама пусто, много са изкуфели вече.
Виж целия пост
# 6
Ако се водиш по акъла на свекитата няма да прокопсаш Wink Те никога няма да бъдат доволни от теб. Важното е ти и мъж ти да сте доволни от резултатите.
Виж целия пост
# 7
Сара, не ги слушай холандките- ти си знаеш най-добре. Аз познавам много, които си дават децата от 4 месечни на детегледачки и не са нито лоши майки, нито децата не ги познават....Но са принудени, защото имат нужда от пари. Аз не бих го направила, но всеки си има свое мнение....Но хилади деца израстват така, така че.......явно няма проблем.
Виж целия пост
# 8
А не става ли да почнете на 4 дена и ако съвсем се усложнят нещата да минете на 3 дена.  На първо място ти трябва да си спокойна и сигурна че вземаш правилното решение. Наблюдавай детето то как се чувства, и ще прецените тогава. Ако работиш 3 дни сте имаш повече време за децата си което също е безценно, защото те порастват толкова барзо и ние после съжаляваме за пропуснатите мили моменти с тях. Толкова много майки и в Бг почват работа още децата им като са бебета, поради парични причини, договори и т.н. Нямало да те познава голяма глупост. Това да не те притеснява.
сега на въпроса ти аз бих го дала 4 дена щом догодина сте ученици
Аз правилно ли разбрах за училището че на 4 годинки се тръгва при вас?
Драж фронта.
Виж целия пост
# 9
Ами и ние решихме да почнем сега на 4 дни и да намалим евентуално. Само дето тя е по-сложна историята, че имаме 2 месеца предизвестие, за да намалим дните, а Руби сега почва и може и да откажат, че трябва пък да е седял 6 месеца, за да променяме нещо.
От една страна е добре сега да съм повече с тях, от друга, другата година ще са по-големи и лятото също ще е готино да сме си повече заедно.
И аз мисля, че ще ме е много яд за пропуснатите моменти. Сега като го гледам това дребното и не мога да си представя, че от другата седмица няма да го гледам по цял ден...
Мерси за реакциите!
Виж целия пост
# 10
zdravei!
az vse oshte nqmam moi sobstveni deca i ne bih mogla da ti dam suvet,no muja mi e holandec i sme govorili na tazi tema.spored nego jenite v Holandiq predpochitat da rabotqt,zashtoto ikonomikata ne e chak tolkova sigurna kakto predi godini i ako se zastoish po-dulgo vkushti sled tova po-trudno bi mogla da si namerish rabota.
sigurna sum,che useshtaneto da prekarash dnite s decata si, dokato go gledash kak rastat pred ochite ti e nai-hubavata.
ne te poznavam kakuv tip chovek si,sigurno se chuvstvash tujna,che te plachat, kogato gi ostavqsh v detskata gradina, no tova e dobre i za teb i za tqh.maika mi e uchitelka i mi e kazvala,che decata, kooto sa hodeli na detska gradina mnogo po-lesno se spravqt s postavenite zadachi v uchilishte,zashtoto sa sviknali da sa po-samostoqtelni i da ne sa centar na vnimanie. devata, otrasli samo s mama vkushti prejivqvat golqm stres,che ne im se ugajda na vsqko jelanie i trqbva da se konkurirat s deca,koito biha mogli da sa i mnogo po-dobri v nqkoi ot sferite, za koito na deteto e suzdadeno samochuvstvie.
naistina ti si edinstveniq chovek, koito moje da znae koe e nai- dobre za decata ti- maichinata intuiziq nikoga ne luje.
ako poglednesh po-smelo na tova predizvikatelstvo- decata shte si imat drugarcheta, uchiteli, koito profesionalno da im nasochvat interesite i da sledqt za pravilnoto im razvitie,a ti da mojesh da rabotish ne s misulta,che si gi izostavila, a che si produljila da se razvivash.zashtoto decata ti, jivio i zdravi shte porastnat,shte imat svoi jivot i svoi mechti,koito shte sa razlichni ot tvoiote.i ako misliosh za rabotata si ne kato za prechka da si s decata a kato shans da se razvivash i ti, bez edin den da se chuvstvash "izostavena" ot tqh shte ti e mnogo po-lesno da se spravish.

Pojelavam ti mnogo shtastlivi migove, kogato si s decata ti i uspeh v profesionalnoto ti razvitie-sigurna sum,chre shte uspeesh da namerish balansa, koito da ti dava useshtane za sigurnost i shtastie.
Виж целия пост
# 11
Сара, не се тревожи. Разчитай на инстинктите си и на инстинктите на децата си. Повярвай ми, тогава нещата се нареждат "някак си от само себе си". Холандците са склонни да преувеличават нещата. Разбира се, че един родител ще има проблеми с общуването с децата си, когато започва да планира "quality time с децата" в agenda'та си. Те са склонни прекалено много да теоретизират нещата, вместо да се вслушат в себе си и  децата си. Това е доста популярен проблем тук и причина за много психологични проблеми.
Осланяй се на инстинктите си.
От собствен опит мога да ти кажа, че ако продължаваш с въпроси "Добра мама ли съм, ако работя?", "Детето ми ще ме познава ли?", "Няма ли да му причиня психологически проблем?" и т.н. съвсем скоро ти самата ще се нуждаеш от квалифицирана помощ, а това неминуемо ще се отрази на всички около теб (на децата - първо).
Минала съм по този път. Само, че на мен се наложи да заведа на градинка детето си на 4 месечна възраст и да работя на пълна работна седмица 8х5! Можеш да си представиш какви терзания и сълзи бяха през първите 2-3 месеца! Абе, честно казано, беше си яко побъркване! И колкото повече се терзаех, че моето мило Чудо се отчуждава от мен, толкова повече аз самата не бях в състояние да използвам пълноценно и малкото ни останало време от деня заедно. Получи се един затворен кръг, в който се въртях все по-бързо и по-бързо и се изнервях все повече и повече от собствената си неспособност да се справя... А, тъй като по отношение на нервите с щерка ми сме винаги в синхрон Wink, съответно и тя се изнервяше. Е, до психолог не опрях, но то беше само заради моята "по-добра половинка". Един ден реши, че достатъчно дълго е наблюдавал моята истерия и след един разговор, който ми подейства буквално като шамар, аз бях  преродена (след часове пречистващ рев, разбира се)... От тогава (вече 6 години), работя без прекъсване все на пълна работна седмица. Детето ми определено ме познава и нямаме проблем в комуникацията (освен по собствен избор Wink ). Дори, за огромен ужас на моят благоверен, от ден на ден характерите ни започват да си приличат ужасно Wink
Една френска микро-психолжка беше писала в една книга за отглеждане на бебета и деца до тригодишна възраст, че много учени съвети се дават от много учени глави в много учени книги, но най-добрите съвети си дават самите майки и техните деца!...
Направи това, което на първо място ще те кара самата ти да се чувстваш по-добре. Ако ти се чувстваш удобно в собствената си кожа, ще бъдеш и милата любвеобилна мама и половинка....
 
Виж целия пост
# 12
С риск да стана досадна: много много благодаря, мили майчета, не знам какво щях да правя без вас! Определено съм вече по-спокойна и смятам да оставя нещата да се наредят от само себе си.
За стигането до професионална помощ си го мислех оня ден. В нашето семейство има много случаи на рак и аз като примерна маниачка умирам от страх, че и на мен може да ми се случи. Пикът беше когата се роди Дани, защото тогава осъзнах колко ме е страх да не се помина рано-рано и да не си видя детето как расте и други подобни, да не ви развалям настроението. Побърках личната ни докторка да ме прати на изследвания, но най-накрая тя ми каза, че единственото, което може да направи за мен е да ме прати на психолог (или психиатър? Изразът беше "професионална помощ"). Тогава спрях да досаждам.
Но в момента усещам, че паниката ми достигна подобни нива.
Я да ви оставям, че мамчето пристига в неделя, да поизчистя малко кочината!
Приятен ден!
Виж целия пост
# 13
Цитат на: SaraJK
С риск да стана досадна: много много благодаря, мили майчета, не знам какво щях да правя без вас! Определено съм вече по-спокойна и смятам да оставя нещата да се наредят от само себе си.
За стигането до професионална помощ си го мислех оня ден. В нашето семейство има много случаи на рак и аз като примерна маниачка умирам от страх, че и на мен може да ми се случи. Пикът беше когата се роди Дани, защото тогава осъзнах колко ме е страх да не се помина рано-рано и да не си видя детето как расте и други подобни, да не ви развалям настроението. Побърках личната ни докторка да ме прати на изследвания, но най-накрая тя ми каза, че единственото, което може да направи за мен е да ме прати на психолог (или психиатър? Изразът беше "професионална помощ"). Тогава спрях да досаждам.
Но в момента усещам, че паниката ми достигна подобни нива.
Я да ви оставям, че мамчето пристига в неделя, да поизчистя малко кочината!
Приятен ден!

Не си "вкарвай" подобни мисли в главата! Едно е наистина сигурно - ако продължаваш да мислиш по този начин и да се паникьосваш, със сигурност стресът, който ти сама предизвикваш, може да има много неприятни последици. Дори и да има някаква генетична предразположеност към подобни заболявания при теб (което, до колкото разбирам, не потвърдено), това съвсем не е "необходимо и досттъчно" условие тази предразположеност да се прояви. Но повишеният стрес и психическо напрежение и при хора без генетична предразположеност биха могли да предизвикат сериозно заболяване.
Помисли върху това. Поговори със съпруга си, ако вече не си го направила. Кажи му страховете си. Ако наистина не успявате да се справите с твоите тревоги, наистина май ще е най-добре да говориш с психолог.
Ама ние сме си "черни гологани" - се не губим! Сигурна съм, че ще се "измъкнеш" и всичко ще е на ред Simple Smile  
Всичко добро и горе главата!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия