Затруднена съм как точно да кажа на сина си, че ще си имаме бебе. Незнам защо, но той има страшна неприязън към бебетата. Още откакто беше на 6 години, с едно дете си говорили в детската градина, че "мразят бебетата" и така е оттогава. Много пъти, когато е ставало въпрос, че искаме да си имаме бебе, той започва да се цупи...ама сериозно цупене ви казвам. Обяснявала съм му, че това не означава, че ще спра да го обичам, и че като види бебето и ще се влюби в него, и че и той самият е бил ревливо бебе.....Направо незнам с какви думи да подходя. Разбирам, че има някаква ревност, но как може думата "бебе " да предизвикава такава омраза в едно осемгодишно дете?! Трябва да подходя много деликатно, а незнам как точно.
Виж целия пост
как да кажа на 8годишния си син, че ще имаме бебе?
- Публикувана: 19 окт. 2007, 13:46 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2007, 14:40 ч.
19 окт. 2007, 13:46 ч.
# 1
19 окт. 2007, 14:05 ч.
Ами как- просто му кажи. Аз не бих допуснала голямото ми дете да определя дали да имаме друго, или не. Според мен ще свикне с мисълта, но не отлагайте 
Виж целия пост
# 2
19 окт. 2007, 14:10 ч.
Смятам, че е добре да поизчакате с казването. Така ще си спестите мърморенето от рано.
По същество, създайте му приятна предразполагаща обстановка и му съобщете радостната новина. Междувременно можете да започнете да го "агитирате" от сега като му давате добри примери с роднински или приятелски семейства. Когато се роди бебето купете хубав желан от баткото подарък, който да му дадете при срещата с бебето, можете да минете с номера, че е от бебето.
Успех и търпение!
Виж целия пост
По същество, създайте му приятна предразполагаща обстановка и му съобщете радостната новина. Междувременно можете да започнете да го "агитирате" от сега като му давате добри примери с роднински или приятелски семейства. Когато се роди бебето купете хубав желан от баткото подарък, който да му дадете при срещата с бебето, можете да минете с номера, че е от бебето.
Успех и търпение!
# 3
19 окт. 2007, 14:31 ч.
Като начало опитай се да му представиш добрата страна на бебетата. А това е истинско предизвикателство за възрастния. 
Примерно, изрови негови бебешки снимки. Нека види, че и той е бил бебе, и изобщо не е толкова "ужасен".
Излезте няколко пъти с приятелски семейства с бебета. Нека види, че не са опасни и гадни, а безобидни същества.
Гледайте весели филмчета с бебета - игрални и анимационни. "Бебето беглец" май имаше, или "Виж кой говори 2"...
Обръщай му внимание на семейства с по две деца - братя, сестри и братя - как си играят заедно, как не скучаят у дома, как си имат свои тайни, свой език на общуване, как нощем не спят до късно, защото си говорят и разправят приказки. Представи му детството с брат/сестра като нещо интересно, вълнуващо и пълно с пакости.
После, ако сметнеш, че е "поомекнал" му съобщи, че и той няма да расте самичък, а ще си има партньор в игрите и белите.
Направи го съпричастен към бебето преди неговата поява. Дори можеш да го вземеш на видеозон да го види как изглежда примерно в 5-6 месец. Това ще събуди любопитството му много.
Ще има да разправя на приятелите си за мърдащото бебе в корема на мама. Ще бъде уникален в своите очи, защото другарчетата му не могат да се похвалят с такова нещо.
По-натам изберете общо подарък за бебето.
Когато бебето се роди, нещата малко ще се усложнят, разбира се. Ще има и ревност, и сръдни, но за тази страна на нещата, трябва да потърсиш с търсачката други такива теми - има много.
Виж целия пост
Примерно, изрови негови бебешки снимки. Нека види, че и той е бил бебе, и изобщо не е толкова "ужасен".
Излезте няколко пъти с приятелски семейства с бебета. Нека види, че не са опасни и гадни, а безобидни същества.
Гледайте весели филмчета с бебета - игрални и анимационни. "Бебето беглец" май имаше, или "Виж кой говори 2"...
Обръщай му внимание на семейства с по две деца - братя, сестри и братя - как си играят заедно, как не скучаят у дома, как си имат свои тайни, свой език на общуване, как нощем не спят до късно, защото си говорят и разправят приказки. Представи му детството с брат/сестра като нещо интересно, вълнуващо и пълно с пакости.
После, ако сметнеш, че е "поомекнал" му съобщи, че и той няма да расте самичък, а ще си има партньор в игрите и белите.
Направи го съпричастен към бебето преди неговата поява. Дори можеш да го вземеш на видеозон да го види как изглежда примерно в 5-6 месец. Това ще събуди любопитството му много.
Ще има да разправя на приятелите си за мърдащото бебе в корема на мама. Ще бъде уникален в своите очи, защото другарчетата му не могат да се похвалят с такова нещо.По-натам изберете общо подарък за бебето.
Когато бебето се роди, нещата малко ще се усложнят, разбира се. Ще има и ревност, и сръдни, но за тази страна на нещата, трябва да потърсиш с търсачката други такива теми - има много.
# 4
19 окт. 2007, 14:51 ч.
Free Soul ти е дала добър съвет.Въпреки това аз не постъпих така,когато изпаднах в твоето състояние.Разликата на моите деца е осем години.Аз просто съобщих на сина си,че ще става батко и толкова.Не съм се впрягала толкова.Все пак е на възраст ,на която са му ясни вече някои неща.На осем години би разбрал каквото и да му кажеш,не се притеснявай.Синът ти може да казва,че мрази бебетата,но все пак става въпрос за чужди деца.Когато разбере,че му говориш за бъдещия член на вашето семейство съм сигурна,че ще се държи по разумно.
Виж целия пост
# 5
19 окт. 2007, 15:12 ч.
Не отлагай.Колкото по-рано му кажеш, толкова по-подготвен ще е, когато бебето се появи.Дори да има негативни емоции, нека ги излее сега, след това ще му е трудно, а и на теб.
Виж целия пост
# 6
19 окт. 2007, 15:34 ч.
Аз те съветвам да направиш това! Аз бих постъпила така, ако ми се налагаше!
Виж целия пост
Като начало опитай се да му представиш добрата страна на бебетата. А това е истинско предизвикателство за възрастния.
Примерно, изрови негови бебешки снимки. Нека види, че и той е бил бебе, и изобщо не е толкова "ужасен".
Излезте няколко пъти с приятелски семейства с бебета. Нека види, че не са опасни и гадни, а безобидни същества.
Гледайте весели филмчета с бебета - игрални и анимационни. "Бебето беглец" май имаше, или "Виж кой говори 2"...
Обръщай му внимание на семейства с по две деца - братя, сестри и братя - как си играят заедно, как не скучаят у дома, как си имат свои тайни, свой език на общуване, как нощем не спят до късно, защото си говорят и разправят приказки. Представи му детството с брат/сестра като нещо интересно, вълнуващо и пълно с пакости.
После, ако сметнеш, че е "поомекнал" му съобщи, че и той няма да расте самичък, а ще си има партньор в игрите и белите.
Направи го съпричастен към бебето преди неговата поява. Дори можеш да го вземеш на видеозон да го види как изглежда примерно в 5-6 месец. Това ще събуди любопитството му много. Ще има да разправя на приятелите си за мърдащото бебе в корема на мама. Ще бъде уникален в своите очи, защото другарчетата му не могат да се похвалят с такова нещо.
По-натам изберете общо подарък за бебето.
Примерно, изрови негови бебешки снимки. Нека види, че и той е бил бебе, и изобщо не е толкова "ужасен".
Излезте няколко пъти с приятелски семейства с бебета. Нека види, че не са опасни и гадни, а безобидни същества.
Гледайте весели филмчета с бебета - игрални и анимационни. "Бебето беглец" май имаше, или "Виж кой говори 2"...
Обръщай му внимание на семейства с по две деца - братя, сестри и братя - как си играят заедно, как не скучаят у дома, как си имат свои тайни, свой език на общуване, как нощем не спят до късно, защото си говорят и разправят приказки. Представи му детството с брат/сестра като нещо интересно, вълнуващо и пълно с пакости.
После, ако сметнеш, че е "поомекнал" му съобщи, че и той няма да расте самичък, а ще си има партньор в игрите и белите.
Направи го съпричастен към бебето преди неговата поява. Дори можеш да го вземеш на видеозон да го види как изглежда примерно в 5-6 месец. Това ще събуди любопитството му много.
Ще има да разправя на приятелите си за мърдащото бебе в корема на мама. Ще бъде уникален в своите очи, защото другарчетата му не могат да се похвалят с такова нещо.По-натам изберете общо подарък за бебето.
# 7
19 окт. 2007, 17:10 ч.
И аз мисля, че Free Soul ти е дала много добри съвети. Мога да добавя само, че не трябва да изчакваш много с казването. Осемгодишните знаят (или скоро ще разберат) , че бременността трае 9 месеца и не е хубаво да си мисли, че сте крили от него. Освен това съм сигурна, че когато разбере че бебето ще е ваше , а не чуждо, отношението му ще е съвсем различно. Всички деца се гордеят, че имат братчета и сестрички.
А-а-а, и още нещо - не му съобщавай с чувство за вина, а напротив - много радостно и гордо!
Ако му кажете скоро, пиши как е реагирал.
Виж целия пост
А-а-а, и още нещо - не му съобщавай с чувство за вина, а напротив - много радостно и гордо!
Ако му кажете скоро, пиши как е реагирал.
# 8
20 окт. 2007, 20:43 ч.
На мен не ми се е налагало въпреки че навън не даваше да пипна чуждо бебе щом разбра че чакаме бебе каза къде ли не и на всички по магазини ходеше и избираше все дрехи в розово.Дори доставих удоволствоето да избира той
Виж целия пост
# 9
20 окт. 2007, 21:36 ч.
Аz бях почти на 8 като се роди сестра ми.
Идеята да си имаме бебе вьобще не ми допадаше. Ама никой не ме пита.
Не бях очарована... да не каzвам по_ силни думи.
Нашите неволно допуснаха толкова мнгоо грешки в отглеждането ни. Т.Е. колкото и да искаха да се раzбираме и обичаме, това нямаше как да стане, zащото раzликата ни е голяма и беz да искат ни делят.
Сега уж не го правят ама.. то един пьт като се е zагнеzдило...
... живели сме 20 години zаедно, а абсолютно не се поzнаваме... колкото и странно да иzглежда.
Всьщност не zнам zащо го и раzкаzвам... едва ли му е тука мястото...
Виж целия пост
Идеята да си имаме бебе вьобще не ми допадаше. Ама никой не ме пита.
Не бях очарована... да не каzвам по_ силни думи.
Нашите неволно допуснаха толкова мнгоо грешки в отглеждането ни. Т.Е. колкото и да искаха да се раzбираме и обичаме, това нямаше как да стане, zащото раzликата ни е голяма и беz да искат ни делят.
Сега уж не го правят ама.. то един пьт като се е zагнеzдило...
... живели сме 20 години zаедно, а абсолютно не се поzнаваме... колкото и странно да иzглежда.
Всьщност не zнам zащо го и раzкаzвам... едва ли му е тука мястото...
# 10
20 окт. 2007, 21:46 ч.
Кажи му, че скоро ще имаш нужда от неговата помощ, на която много разчиташ...децата обожават да се чувстват полезни и значими. Сигурна съм, че ще е прекрасен батко
Виж целия пост
# 11
20 окт. 2007, 21:54 ч.
MeryLu както и да го кажеш-второто дете винаги предизвиква така наречения в психологията-"ефект на детронирания крал".Не отлагай с обсъждане на въпроса-добронамерено,честно и открито му покажи как се чувстваш от мисълта за появата на нов член в семейството-детето наблюдава и усеща твоите емоционални реакции-ако ти подходиш към темата като твърде проблемна-каквото и да казваш,детето ще усети,че нещо не е наред.Възможни са всякакви реакции след появата на бебето-ако голямото ти дете ти заяви,че го мрази-не му се карай и не го насилвай да се извинява-просто спокойно му кажи,че няма нужда то да го обича,защото бебето си има майка и баща,които ще го обичат./също както обичат и по-голямото си дете./Позволи му да изрази негативните си емоции към бебето/чрез игри,рисунки/,говорете открито за тях.Нека детето знае,че може да каже,че мрази бебето,но не и да се опитва да го нарани физически.Тоест-наказва се поведение,а не емоции.Успех!
Виж целия пост
# 12
20 окт. 2007, 23:52 ч.
Честно да си призная, синът ми прие бебето по-лесно от мен. Аза непрекъснато страдах за всичко, което ще изпусна с баткото, докато малката расте...
Въпреки това синът ми прие добре новината, говореше на бебчо през корема, сега, когато реши играе с нея, гука й и така.. Не му натрапвам нищо, свързано с бебето, или поне не се опитвам.
Разликата със сестра ми е 9 години и цял живот имам чувството, че съм й майка. големите деца са в доста нераввностойно положение, опитай се да разбереш какво м.у е в душичката и да го накараш да излее чувствата си , каквито и да са те. Синът ми ходи от 2 години на sands play -игра с пясък при психоложка, завършила престижен университет,. Мисля , че нейните разговори с мен много ни помага, а той чрез пясъка излива каквото ми се е събрало. Това също е средство за изразяване, ако си затруднена, помисли за помощ от специалист. В нашия случай мисля, че аз съм за помощ повече от баткото...
Виж целия пост
Въпреки това синът ми прие добре новината, говореше на бебчо през корема, сега, когато реши играе с нея, гука й и така.. Не му натрапвам нищо, свързано с бебето, или поне не се опитвам.
Разликата със сестра ми е 9 години и цял живот имам чувството, че съм й майка. големите деца са в доста нераввностойно положение, опитай се да разбереш какво м.у е в душичката и да го накараш да излее чувствата си , каквито и да са те. Синът ми ходи от 2 години на sands play -игра с пясък при психоложка, завършила престижен университет,. Мисля , че нейните разговори с мен много ни помага, а той чрез пясъка излива каквото ми се е събрало. Това също е средство за изразяване, ако си затруднена, помисли за помощ от специалист. В нашия случай мисля, че аз съм за помощ повече от баткото...
# 13
21 окт. 2007, 09:00 ч.
Free Soul ти е дала много добри съвети .Възползвай се от тях и няма да сбъркаш.При нас съобщаването на новината си дойде някак естествено.Може би защото винаги сме и казвали че ще има или братче или сестриче.Тя искаше братче ,че да не и пипал куклите(беше тогава на 6 и половина някъде).Роди и се братчето и всичко си беше наред.Но не съм преставала да губя контакта с нея ,въпреки бебето.И сега си имаме дни ,в които сме само двете.
Виж целия пост
# 14
22 окт. 2007, 12:07 ч.
arrows, на мен ми стана иантересно. Дали, ако те бяха питали, щяха да се съобразят с желанието ти...?
Имам наблюдения върху няколко мои познати с по- малки сестри( 8г)- като малки изобщо не са се разбирали, родителите са ги деляли волно или не. След определна възраст обаче си стават близки. Аз си мисля, че 8 г е много голяма разлика, но дали тя е определяща за проблемите после? Не знам...
Виж целия пост
Имам наблюдения върху няколко мои познати с по- малки сестри( 8г)- като малки изобщо не са се разбирали, родителите са ги деляли волно или не. След определна възраст обаче си стават близки. Аз си мисля, че 8 г е много голяма разлика, но дали тя е определяща за проблемите после? Не знам...
Препоръчани теми