Мъчно ли ви е за роднини и близки в BG? Носталгията временно явление ли е или не след като човек замине за чужбина? 
Виж целия пост
Носталгията зад граница
- Публикувана: 26 окт. 2007, 19:19 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2007, 02:09 ч.
# 1
26 окт. 2007, 19:29 ч.
Според мен е до човек. Аз все още имам моменти, в които ми е много мъчно и едва ли ще ми мине някога, въпреки че съм на 5 часа с кола 
от София.
Виж целия пост
от София.
# 2
26 окт. 2007, 19:38 ч.
Явно от скоро си навън и ти е трудно. На мен ми отне години да я превъзмогна, но с времето се свиква. Пък ако и близките могат да идват при теб, носталгията просто изчезва. Стискай зъби, нещата ще станат по-добри, може и след 5 години, но повярвай ще има подобрение 
Виж целия пост
# 3
26 окт. 2007, 19:53 ч.
Ве4е 7 години живея в 4ужбина,но носталгията по България и най-ве4е за близките ми и приятелите е все по силна.Вси4ки много ми липсват и мисля,4е ще ми липсват винаги 
Виж целия пост
# 4
26 окт. 2007, 20:03 ч.
С годините(ве4е 16) става по- ло6о при мен..
И тази тема сега...,мен без друго все на рев ме кара,сега съвсем се разревах
Виж целия пост
И тази тема сега...,мен без друго все на рев ме кара,сега съвсем се разревах
# 5
26 окт. 2007, 20:27 ч.
..и аз мисля че е индивидуално; никога не са ме гонили подобни емоции,нито преди години,нито сега..има според мен много фактори в уравнението,не е дори само до темперамент,зависи и при какви условия се живее навън,ниво на социална и лична ангажираност локално, заетост и пр.
Виж целия пост
# 6
26 окт. 2007, 20:33 ч.
Да,освен вси4ко горе казано,бих добавила и зависи в коя държава си то4но,има държави,които са по- благоприятни за емигриране,и обратно.Искам някъде на топло,не толкова в България 
Замръзна ми ду6ата тук ве4е,еи това ми е голяма 4аст от носталгията...
Виж целия пост
Замръзна ми ду6ата тук ве4е,еи това ми е голяма 4аст от носталгията... 
# 7
26 окт. 2007, 20:58 ч.
И към това само да добавя, че може би има и значение какво си оставил в България и какво би те чакало, ако решиш да се върнеш ( не става въпрос ,при мен, за материални неща).
Виж целия пост
..и аз мисля че е индивидуално; никога не са ме гонили подобни емоции,нито преди години,нито сега..има според мен много фактори в уравнението,не е дори само до темперамент,зависи и при какви условия се живее навън,ниво на социална и лична ангажираност локално, заетост и пр.
И към това само да добавя, че може би има и значение какво си оставил в България и какво би те чакало, ако решиш да се върнеш ( не става въпрос ,при мен, за материални неща).
# 8
26 окт. 2007, 21:04 ч.
@norah, в коя дьржава си?
И мен понякога ме гони носталгията. Идва ей тьй, от нищото. Сьбуждам се сутрин с накривено настроение и целия ден се чудя как да си скрия сьлzите. Каквото и да си помисля, все е тьжно, все ми се доплаква... па то като си помисля zа БГ и айдеее..
Преди като че ли ми беше по_ тьжно, като zнаех, че еди кога си ще си ида. Нямах тьрпение да дойде датата и да хвана самолета...
Сега сьм тук и не zнам кога пак ще си ида в БГ и някак се мобилиzирам, не мисля толкова какво и как е там. Гледам сега и тук да сьм добре.
Виж целия пост
Да,освен вси4ко горе казано,бих добавила и зависи в коя държава си то4но,има държави,които са по- благоприятни за емигриране,и обратно.Искам някъде на топло,не толкова в България Замръзна ми ду6ата тук ве4е,еи това ми е голяма 4аст от носталгията...
Замръзна ми ду6ата тук ве4е,еи това ми е голяма 4аст от носталгията...@norah, в коя дьржава си?
И мен понякога ме гони носталгията. Идва ей тьй, от нищото. Сьбуждам се сутрин с накривено настроение и целия ден се чудя как да си скрия сьлzите. Каквото и да си помисля, все е тьжно, все ми се доплаква... па то като си помисля zа БГ и айдеее..
Преди като че ли ми беше по_ тьжно, като zнаех, че еди кога си ще си ида. Нямах тьрпение да дойде датата и да хвана самолета...
Сега сьм тук и не zнам кога пак ще си ида в БГ и някак се мобилиzирам, не мисля толкова какво и как е там. Гледам сега и тук да сьм добре.
# 9
26 окт. 2007, 21:11 ч.
ох мен съ6то бая ме тегли носталгията, 
особенно след като родих.много искам детето ми да расте с баба и дядо,и о6те пове4е като zнам 4е и на тях им е мъ4но.като се връ6тахме това лято 6то рев иzревах в самолета и тук една седмица след това,но добре 4е има skyp 4е се виждаме всяка ве4ер
Виж целия пост
особенно след като родих.много искам детето ми да расте с баба и дядо,и о6те пове4е като zнам 4е и на тях им е мъ4но.като се връ6тахме това лято 6то рев иzревах в самолета и тук една седмица след това,но добре 4е има skyp 4е се виждаме всяка ве4ер
# 10
26 окт. 2007, 21:22 ч.
Arrows,в Норвегия...
Не знам ,и моето няма няма ни6то об6то с неадаптираност,отвсякъде съм се адаптирала,дори прекалено бързо стана,ама еи така идва изведнъж и ме вла4и с дни носталгията
Виж целия пост
Не знам ,и моето няма няма ни6то об6то с неадаптираност,отвсякъде съм се адаптирала,дори прекалено бързо стана,ама еи така идва изведнъж и ме вла4и с дни носталгията
# 12
27 окт. 2007, 01:15 ч.
Носталгията е нещо ужасно, с което аз не мога да се преборя... Дори съм изпадала в депресия, заради която ходех на психиатър и пиех хапчета... за това съм решила - никакъв живот зад граница за мен, само временно и с билет за вкъщи в джоба - така съм по-спокойна като знам кога ще съм си у дома... не мога да дишам без семейството и приятелите си
Виж целия пост
# 13
27 окт. 2007, 02:09 ч.
да, мъчно ни е за роднини и близки. мисля, че ако те не са в българия, за носталгия едва ли ще се сетя. но докато имам роднини и приятели там, ще ми е мъчно за страната.
Виж целия пост
Препоръчани теми