Следващите няколко редчета са за теб ангелче небесно...
... Две очички на детенце - родило се със своята сътба...
Една душичка се вселила, за да се върне пак във вечността...
Топъл дъх изтръгнат от нежното невинно сърчице
доскоро галеше лицето ми - сгушено в студеното телце.
Усмивчица плаха - въпреки болката,
детска и истинска - за мен беше тя.
С ръчички протегнати, откъде сили толкова
държеше голяма надежда една.
От страдания тежки, от несправедлива сътба,
от мъки жестоки и много тъга,
от лоши кошмари и страшна игра,
Господ спаси те... и те прибра.
Почивай в мир мое мъничко Криси
и ако Господ решил е - при мама върни се,
да стоплиш деня на душата ранена,
а аз твойта нощ, с любов озарена.
Балгодарност към Господ отправям сега,
че няма да помниш свойта сътба
... и за надеждата обгърнала моето сърце,
че пак ще те гушна с двете ръце.
ОБИЧАМ ТЕ МЪНИЧЪК МОЙ, БЪДИ ЩАСТЛИВ ТАМ КЪДЕТО СИ