Тема за загубите.

  • 6 103
  • 122
За нашите загуби имам предвид.
Дали защото вали или поради друга причина, кой ли знае, се замислих за тях.
Знаете колко възторжени, доверчиви, любопитни, нетърпеливи, искрени, спонтанни / и още и още/ са децата.
С годините обаче минаваме по различни пътеки, сблъскваме се с различни изпитания. И устремени по посоката на нашата зрялост, на всеки завой изоставяме по нещичко от себе си. Тук вяра, там ентусиазъм, по надолу мечти - сякаш не остава време за тях. А и дядо Коледа, както стана ясно не съществува...
Ако трябва да се замислите, можете ли да си дадете равносметка какво сте загубили от себе си - до този момент?
Ето аз например, преди малко си дадох сметка, че покрай многото свои загуби, съм изтървала нейде и чувството си за хумор.......
Виж целия пост
# 1
А аз наивността и доверчивостта си. Като си направя равносметка се оказва, че за близо 30 години съм се превърнала в мнителен циник.
Виж целия пост
# 2
Изгубих лъчезарността си. А в последните три години и очарованието си.
Сега съм сива и мрачна
Виж целия пост
# 3
Доверчивостта си изгубих аз.При това не съм имала кой знае какви трусове в живота си.
Виж целия пост
# 4
Не съм загубила нещо, за което да се сещам. Детските ми качества се проявяват без покана и най-неочаквано и сега.
Виж целия пост
# 5
Доверчивостта и наивността, придобивам нови качества, не съм сигурна дали ми харесват, но са ми необходими....
Виж целия пост
# 6
Загубих спонтанността си.
И железните си нерви Mr. Green
Виж целия пост
# 7
След тежките загуби на много близки хора(особено онзи момент, в който майка ми каза, че баща ми е починал...)загубих куража си, оптимизма, голяма част от надеждите си и част от себе си...
Всичко това беше заменено със страх, недоверие,болка и отчаяние...
Виж целия пост
# 8
Аз смея да твърдя, че има още доста детско в мен Grinning
Но и аз изгубих част от ентусиазма си за много неща, по-голямата част от наивността си (не, че не съм наивна,просто преди бях мноого наивна), доверчивостта си до някъде също...
Тъжно е, но от една страна е хубаво. Представете си големи хора, наивни като деца.. Горките те, бих казала само. В днешния свят е градация да изгубиш някои от тези неща.
Виж целия пост
# 9
Вярата в себе си  Sad
Виж целия пост
# 10
Доверието ми ме напусна преди малко повече от 2 години.
 
Виж целия пост
# 11
Загубих времето. Преди разполагах с "всичкото време на света". Сега нямам време за нищо. Превръщам се в още един от "сивите" (според М. Енде, "Момо")
Виж целия пост
# 12
Вярата в близките си.
Вече нямам доверие на никой.
Виж целия пост
# 13
Всичко детско мога си върна - малко ми трябва всъщност. Покрай децата, дете ставам. Затова пък имам една печалба - цинизма...
Виж целия пост
# 14
Загубих спокойствието. При мама и татко ми беше спокойно, а сега е различно в "новото" ми семейство.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия