Как се справихте вие

  • 1 169
  • 14
Пиша тук макар,че не съм самотна майка / в смисъл разведена/,иначе съм си все сама.
Историята ми е следната: Със съпруга ми сме заедно от 15г.,а сме женени от 10г. имаме дете на 9г.През цялото време проблеми е имало и пак през цялото време съм си мислила,че нещата ще се оправят.Преминали сме през - прибиране късно вечер или на другия ден, запои от обяд до ...,скандали,забежки и т.н. В последно време не се напива до припадък,но без ракията и ден не минава,все няма пари и аз трябва да му вляза в положението /макар,че пътува и според хората трябва да изкарва пари,но не е така/, а сметките си вървят, детето расте и трябват дрехи,обувки и да се яде все пак.От време на време даде някой лев да пооправиме разходите,но те вече са дошли и следващите.
Повечето време го няма,а котато е тука пак не си е вкъщи все имал работа-сутрин излиза в 7ч. и се прибера вечер след 7ч.-каква е тая работа,като той тука не работи незнам.
Вместо когато си е вкъщи да стои при детето,той е по кафетата.
Омръзна ми вече да чакам деня в който ще си пренареди приоритетите и ще постави НАС на първо място.
Държа да бъда обективна и да отбележа,че не е лош човек,никога не ме е обиждал или удрял.Има добър характер, но е изключително безотговорен и това е така може би защото знае,че аз ще се оправя като нямам друг изход.Защо ми е тогава той незнам.
Мога да пиша още много,но нека не ви досаждам.
Написах този постинг,защото все повече се замислям за развод,но съм раздвоена-мисля си дали не преувеличавам нещата,а и как ще се оправям после съвсем сама и финансово и с детето.Не работя близо да вкъщи,за да мога да го наглеждам,а той макар и на 9г. не е научун да бъде самостятелен.
А като се сетя,че искам второ дете,но той с поведението си ме лишава от това ми желание.
Ако искате споделете вашето мнение за моя случай и това как сте постъпили вие.



Виж целия пост
# 1
Кое всъщност те раздвоява?!От това,което прочетох разбирам,че той на практика не участва много в съвместния ви живот.И като прибавим влечението към ракийката,към кафенетата...Казваш ,че е добър човек  и така може да е,но..в какво се изразява добротата му към вас?Ти си си задала правилния въпрос-Защо ми е тогава той не знам?
Преди 5-6 години и аз си зададох същия въпрос.Ами...в крайна сметка  реших да се разведа,до това ме доведе отговорът .Ти най-добре си знаеш и ти сама трабва да си решиш как ще продължиш.Каквото и да е решението ,ти пожелавам то да ти донесе само положителни резултати!
Виж целия пост
# 2
Не се справих и се разведох.
Виж целия пост
# 3
Страхувам се как ще се оправям,заплатата ми никак не е висока, имам кредит-това е едната страна на нещата (колкото и грозно или глупаво да звучи - съм финансово зависима от него),по-важното е обаче как детето ще приема нещата,той усеща проблемите и е доста неспокоен (има и тикове,което отдавам на притесненията му от нашите отношения и напрегнатата среда в която живее). Пък и все се надявам,че не е трудно този човек да се промени с малко усилия.Незнам.
Виж целия пост
# 4
Не знам как може да се промени човек на толкова години ,а и ако се промени за чия сметка ще е?Дали докато той евентуално се промени,ти и детето няма да сте сринати психически?!
Виж целия пост
# 5
Момичета, преди да питате тук във форума какво да направите първо си задайте въпроса дали така наречените от вас "добри" мъже биха дали втори шанс, дали щяха да са толкова раздвоени при едно такова решение - едва ли, всички те са едни егоисти и първото нещо, за което биха се погрижили е тяхното собствено АЗ - така че въпросите как да постъпите , дали да дадете втори шанс, дали да изчакате някой 30 годишен мъж да се промени СА НАПЪЛНО ИЗЛИШНИ! УСПЕХ!   bouquet
Виж целия пост
# 6
Донякъде историята ти покрива моята. Голямото ми дете беше на 3 години, когато каза, мамо, хайде да си купим нов татко. не ни бие, не е пияница, не хойка, НО, не ни поглежда, не говори, не го интересува аз какво говоря, (вече не се и опитвам да споделям, безсмислено е), от работа в къщи, пред компа с братото (33годишно брато, неразбррано, самотно перекенде).
Обръщенията към нас са "6ти #%$#&?%* майката, лелята, кожата, фамилията". Друго нема. Инак е добър човек, изключително честен и услyjлив, не мога си криви душата, но не  и към нас.Купува на децата скъпи и разглезващи неща, явно да компенсира, а в същото време ми е оставил изцяло възпитанието им. аз вече губя контрол и авторитет, съзнавам го. децата ми лекинко се превръщат в егоисти и егоцентрици, което не ми харесва.
не съм се развела досега по куп причини, най-важната от които е, че те си обичат таткото и засега, докато не са още големи да неместят 2 и 2, не ми се иска да им го отнемам. Аз не шофирам, а за тук е необходимо, доскоро бях и вечер на лекции, няма кой да ги гледа, а с 1 стипендия...
много дълго стана, но да довърша, преди 3 години за малко (3 седмици) друг човек беше влязъл в живота ми. не се криех, ясно поставих картите на масата, та не се чувствам изневерила, предала и т.н. не съм лагала. мажа ми се промени коренно, вярно държа влага месец и кусур само, дорде се усети, че заплаха вече няма, но опитай и това, дори го инсценирай с приятелка, поне му дай този шанс, може и да се поправи.
каквото и да решиш, успех и увереност ти желая!
Виж целия пост
# 7
Съжалявам, ако прозвуча прекалено категорично, но ако аз констатирам нещо подобно като това, че вероятно детето има тикове като психологическа реакция, защото преживява отношенията на родителите си, абсолютно нищо друго няма да има значение освен да направя така, че да осигуря и възстановя душевното спокойствие на детето. Каквото и колкото да ми коства.
Виж целия пост
# 8
...Казваш ,че е добър човек  и така може да е, но..в какво се изразява добротата му към вас?
Ти си си задала правилния въпрос...

 newsm78
Виж целия пост
# 9
Почти всички жени на моряци и ТИР-аджий са в съвсем същата ситуация. Всяка сама си решава, колко може да издържи. Не знам от кога е почнал тази работа която налага да отсъства толкова. Ако е било преди да се ожените - би трябвало да мислиш с какво се захващаш.
По принцип голяма част и от моряците и от шофьорите живеят така - жената гледа децата, те са по чужбина, като се приберат харчат пари по кръчми и кафета. Човека не изглежда лош, но само ти можеш да решиш искаш ли нещо друго.
Тук едва ли някой може да ти каже какво да направиш.
Виж целия пост
# 10
Историята ми се припокрива много с твоята, с тази разлика, че моят мъж не пътува, а просто не работи и по цял ден виси по кафенетата, където си "търси работа".
Разликата е в това, че за разлика от теб аз не само исках, но и си родих и второ дете.
Връзката ни също е от 15 години, но в момента съм в очакване на бракоразводното ни дело. Да, той наистина изтрезня и в прекия и в преносния смисъл, след като се разделихме и до момента прави опити да се съберем отново, но аз не вярвам, че зрял човек може тепърва да се променя. Прецених, че и аз нямам повече време за опити и грешки.
Искам отново да се опитам да изградя живота си.
Още не мога да твърдя, че съм се справила, но гледам децата, прекъснах си майчинството, ходя на работа, намерих си свестна детегледачка и знам, че когато успея да преодолея нервността и мъката у голямото ни дете, всичко ще бъде наред. Бебчо още няма и половин година, та разчитам поне той да не преживява раздялата. Тежко, но емоционално, ама с толкова грижи покрай децата не остава време да се мисли за душевната болка.
Вярвай в себе си Hug
Виж целия пост
# 11
Точно както казва canadianmom детето го възпитавам сама,но то е момче и си иска мъжки пример,обожава дядовците си и когато в началото на годината баща ми почина детето го преживя много тежко,дори госпожата ме извика в училище да ми каже за промяната в поведението му, беше станал доста агресивен (слава Богу този период отмина) и за друго е права canadianmom,че малкия се превръща в отявлен егоист.
На Panther отговарям,че съпруга ми пътува от около 6 г. до преди това само каго чуеше за чужбина и казваше,че никога не би отишъл там да работи,така че незнаех с какво се захващам от тази гледна точка, но знаех с какво се захващам имайки предвид,че откакто се познаваме чашката му е била любима.
Виж целия пост
# 12
момичета, никой не може да се промени на тези години, може евентуално да направи опит и компромиси, но до колко ще издържи не се знае. Мислете първо за себе си, защото само така ще сте полезни на децата си. Аз избрах да си гледам детето сама, беше ми много трудно в началото, идваше ми много нанагорно. Сега си имам работа и страхотен приятел, който много обича детето ми, детето също го обожава. Не се страхувайте от промените- само за добро са!!!!!!!!!!
Виж целия пост
# 13
ly_detina, аз не разбрах по какъв точно начин си зависима от него. В един момент казваш, че той не ти дава пари (или поне аз така разбрах, може и да бъркам). Казваш също, че сама плащаш сметките. След като той често отсъства, значи не на него разчиташ да гледа сина ти. Какво точно те притеснява?

Скандалите са лошо нещо и разбира се, че детето ще преживее раздялата, но доколкото разбирам от думите ти, той и сега има проблеми. Лично моето мнение е, че децата се чувстват по - добре с разделени, но спокойни (некаращи се) родители, отколкото в така нар. "нормално семейство", в което разправиите са ежедневие.

Според мен обаче не е лошо да се консултираш с психолог и заедно да откриете причините за неспокойствието на сина ти.

Другото, което казвам на всички в подобни ситуации е - ти самата какво искаш? Искаш ли да бъдеш с този човек?
Само притеснението дали ще се справиш сама ли те спира, има ли друго?!

Искам да те окуража - ще се справиш сама - всички се справяме!
Има ли кой да те подкрепи, да ти помогне? Имаш ли жилище?
Това са въпросите, от които трябва да започнеш!
Виж целия пост
# 14
ly_detina, аз не разбрах по какъв точно начин си зависима от него. В един момент казваш, че той не ти дава пари (или поне аз така разбрах, може и да бъркам). Казваш също, че сама плащаш сметките. След като той често отсъства, значи не на него разчиташ да гледа сина ти. Какво точно те притеснява?

Скандалите са лошо нещо и разбира се, че детето ще преживее раздялата, но доколкото разбирам от думите ти, той и сега има проблеми. Лично моето мнение е, че децата се чувстват по - добре с разделени, но спокойни (некаращи се) родители, отколкото в така нар. "нормално семейство", в което разправиите са ежедневие.

Според мен обаче не е лошо да се консултираш с психолог и заедно да откриете причините за неспокойствието на сина ти.

Другото, което казвам на всички в подобни ситуации е - ти самата какво искаш? Искаш ли да бъдеш с този човек?
Само притеснението дали ще се справиш сама ли те спира, има ли друго?!
Искам да те окуража - ще се справиш сама - всички се справяме!
Има ли кой да те подкрепи, да ти помогне? Имаш ли жилище?
Това са въпросите, от които трябва да започнеш!
Може би от там идва проблема,че незнам дали само страха ме спира,все се надявам нещата да се оправят и той да си пренареди приоритетите.
Да, има кой да ме подкрепи,майка ми застава зад мен,но знам какво ще и причиня и на нея и колко трудно ще бъде и за двете ни, жилище имам,това не е проблем.
Разбирам колко е неясно и объркано всичко което пиша и то е така,защото и аз самата съм така объркана и ненаясно със себе си, нямам твърдата позиция ДА искам да се разведа или да мога да живея с този човек въпреки всичко.Нали всеки човек търси нещо по-добро за себе си и детето си.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия