Историята ми е следната: Със съпруга ми сме заедно от 15г.,а сме женени от 10г. имаме дете на 9г.През цялото време проблеми е имало и пак през цялото време съм си мислила,че нещата ще се оправят.Преминали сме през - прибиране късно вечер или на другия ден, запои от обяд до ...,скандали,забежки и т.н. В последно време не се напива до припадък,но без ракията и ден не минава,все няма пари и аз трябва да му вляза в положението /макар,че пътува и според хората трябва да изкарва пари,но не е така/, а сметките си вървят, детето расте и трябват дрехи,обувки и да се яде все пак.От време на време даде някой лев да пооправиме разходите,но те вече са дошли и следващите.
Повечето време го няма,а котато е тука пак не си е вкъщи все имал работа-сутрин излиза в 7ч. и се прибера вечер след 7ч.-каква е тая работа,като той тука не работи незнам.
Вместо когато си е вкъщи да стои при детето,той е по кафетата.
Омръзна ми вече да чакам деня в който ще си пренареди приоритетите и ще постави НАС на първо място.
Държа да бъда обективна и да отбележа,че не е лош човек,никога не ме е обиждал или удрял.Има добър характер, но е изключително безотговорен и това е така може би защото знае,че аз ще се оправя като нямам друг изход.Защо ми е тогава той незнам.
Мога да пиша още много,но нека не ви досаждам.
Написах този постинг,защото все повече се замислям за развод,но съм раздвоена-мисля си дали не преувеличавам нещата,а и как ще се оправям после съвсем сама и финансово и с детето.Не работя близо да вкъщи,за да мога да го наглеждам,а той макар и на 9г. не е научун да бъде самостятелен.
А като се сетя,че искам второ дете,но той с поведението си ме лишава от това ми желание.
Ако искате споделете вашето мнение за моя случай и това как сте постъпили вие.