Мони е на 4г и 10 месеца , тази година за пръв път тръгна на градина, втора група. Започна уж с желание, но постепенно желанието му стихна, премина в нежелание, а сега е направо страх и ужас.
Не мога да разбера каква е причината за това. Госпожите не го тормозят, не са го удряли, нито наказвали...едната госпожа е млада и много добричка, личи си, че обича децата. другата е по -строга.
Като го питам заще не иска да ходи ми казва, че госпожите се карали на децата и че искал да е с мене вкъщи. Това са единствените причини, които изказва.
Притеснявам се, че последната седмица е обсебен от нежеланието си да ходи на градина, само за това мисли.
Щом го взема от градина се започва- ама днес нали беше за последно, нали вече съм почивка...не искам да ходя и реве.. Вкъщи се продължава с мрънкането...като стане време за лягане пак започва да плаче и да ме моли да не ходи на градина. Миналата нощ се беше събудил в4ч и реве та се къса - стачка имало,нямало да ходи на гладина.
Сутрин се дърпа, реве в колата като го води баща му...
В чудо сме се видели вече.
Защо е отзи страх и нежелание не знам. Обяснявам му всеки ден колко е хубаво да се ходи на градина, да си играе с децата, неще и неще. Иска при мама и това е.
Прави се на болен, мести календара на неделя, иска да ходи при баба си... какво ли не измисля!
А иначе е много общително и весело дете, не съм очаквала да имаме подобен пролем. Той обожава да играе с деца...
Моля ви, ако можете да дадете някакъв съвет, много ще се радвам. Или с психилог да говоря...