Ситуацията - ставам сутринта с малкия и се запътваме към кухнята а то хладно. Отопляваме се на камина след което се обаждам на мъжа ми и му се накарвам как може сутринта като е излязъл рано да не сложи и тя угаснала, дърва не ми качил аз с малчо сещайте се как да си кача от първи етаж на втори. Смятам,че с право изисквам да си върши поетите отговорности. След малко се качва свеки бясна и се почва. Защо съм притеснявала синът и та като тя си била в къщи защо не съм се обадила на нея та само съм и създавала нерви(а ако и се каже отговорът е аз не съм печкар). Най - учтиво и казах,че съм му се скарала за несвършената работа и я попитах на теб пък какви нерви ти съсдавам естествено,че като ми е съпруг ще му се обадя. Тя не ми отговори какво на нея съм създала развика се и излезе с думите ми тука е било и по- студено какво искаш? След което пак звъня на съпругът ми и го питам какво толкова направих, а тя работата какво била чак тогава ми каза. Моя се успал сутринта отишъл и я помолил да иде да сложи на парното и да качи дърва обаче свеки не го направила и аз като съм се обадила познайте кой го е отнесъл. Тя не била разбрала да сложи а само да набави дървата ( които също ги нямаше, защото ако ги имаше аз щях да сложа и проблем нямаше да има). Казала му ми аз качих веднага ама не разбрах и да сложа. Е изкара си го пак на мене. Как да я изтърпя още малко докато се изнесеме направо нервите си разбих в тая къща? стана дъго съжалявам, но много ми натежа, че пак си търси повод да се расърди за да не се наложи нещо да помогне.