Страховитите неща, които се случват в интернет пространството...

Момичета, от събота, откакто прочетох темата на ВЕМБИ Как да спасим едно дете от майка му не съм на себе си.
Не мога да се примиря, когато лично с очите си съм видяла фактите, а те са разпространени изопачени! Зная, че с този мой пост ще „разбуня  духовете”, зная, че много от вас ще се разочароват от изложеното от мен.


Нека да започна така. В сряда по обяд постъпих с моето бебе в Белодробната детска болница към Александровска болница. Бях там 48 часа – в стая 2, 3ти етаж, десния коридор. Лекуващ лекар на детето ми беше д-р Исаев.

През тези мои 48 часа, бях във 2ра стая. Изложението на въпросната стая е такова – на лявата и дясната вътрешни стени има огромни прозорци. В първа стая бе настанена Вемби, във втора – аз, трета стая е МАНИПУЛАЦИОННАТА, която е постоянно със запердени вътрешни прозорци, в четвърта стая бе настанена Зоя със своя син Гошко.

Впечатленията ми за тези 48 часа бяха, че Гошко е едно изключително буйно и палаво дете. Още с постъпването ни Гошко се хвана да дърпа кошницата с бебето ми, майката така и не му направи забележка! Отчитам ви този факт, защото мъжът ми леко се снерви, че едно болно детенце е в изключително близък контакт с нашият 5 месечен син. Както и да е! Зачудих се защо тази майка е толкова либерална, но на това ще се върна по-късно.


Настаниха ни във втора стая. Левият вътрешен прозорец гледаше към първа стая, където една симпатична майка си гледаше приказното русокосо момченце. Любувах му се на този мъник, колко е лъчезарен и направо скандинавско-рус. Възхищавах се и вътрешно на тази майка, защото тя бе неотлъчно до детето си. В редки случаи излизаше да пуши на терасата пред стаята, ограждайки мъничето си, което си личеше, че наскоро е проходило, със столчета или го оставяше в леглото. През останалото време, в огромната си част си стояха кротко с малчо в стаята, а въпросната майка все се занимаваше с мобилния си телефон. Всъщност, в една болнична обстановка са много малко развлеченията, а атмосферата е оттегчаваща! Не мислете, че съм зяпала постоянно в стъклото, напротив... но стъклото е ОГРОМНО и даже и с периферното си зрение, даже и без да искаш – виждаш какво се случва.

Междувременно Гошко, онзи телевизионен герой , за няколкото часа успя поне 10 пъти да мине и да ми отвори вратата на стаята. При първите 1-2 пъти се ядосах. Но размислих – всъщност, това беше малко детенце, очевидно доста енергично. В една болнична стая и един коридор , това детенце бе живяло близо седмица и съвсем нормално бе то да е направило „рутинни” своите пакости. За разлика от здравите дечица, той е затворен в доста тясно пространство, в което забавленията за мъник като него свършват на 10тата минута от един безкрайно дълъг пореден болничен ден.
Пиша всичко това, за да си представите положението на Зоя – неговата майка. Като се замислих какво й е на тази жена, как тича по цял ден след детето, как постоянно трябва да му измисля занимания, как наистина и до тоалетната ходеше с него, за да не го остави сам... Честно си признавам – домъчня ми много. Това ме накара и да ги заговоря. Тя дойде да пуши пред моята стая, на терасата. Говорихме си с нея надълго и нашироко как Гошко е много палав, как никак не я слуша. Жената сподели, че й е много тежко вече в болницата, защото правели седми ден престой. Сподели, че детето й е с бронхит, но вече се оправял. Съвсем адекватен разговор!! Представи ми се как се казва, сподели ми, че е от Слатина, а също така се поинтересува аз откъде съм. Каза, че й е много трудно да прави инхалации на Гошко, защото той не искал.
Ей, БОГУ, всъщност на мен не ми беше лесно да правя инхалации на бебето ми, а си представях какво трябваше да прави тази жена през 4 часа за по 10 минути ...УЖАС!
От разговора ми „от терасата” останах с впечатления, че женицата не е от най-интелигентните, но пък абсолютно разумна!! Водехме съвършено нормален разговор, адекватен и разумен! Гошко стоеше с нас, защото отвреме навреме и него го включвах в разговора, за да го питам и насърчавам ще слуша ли мама.
След този разговор и самият Гошко стана по-добричък – престана да ми отваря вратата на стаята, само заставаше там и се плезеше. Ми нормално – детенце е! В сряда вечерта ги засякох по коридора и попитах Гошко слушкал ли е мама. Зоя отново се оплака, че е непослушен – ми естествено. След пореден ден в болница – естествено е, че няма да стане по-послушен. Вечерта Зоя го изкъпа хубаво, изкъпа и себе си и като керван се понесоха по коридора. Реших да зарадвам детето и му купих вафла – да му я дам като награда, че е слушкал. С усмивка се разминавахме в коридора.
И двете нощи в болницата минаха тихо и спокойно. Повярвайте – смело говоря за това, защото на 4 часа ставах да правя инхалации на бебето ми, а през 2 часа от инхалациите – на други 4 го кърмех... Сън нямаше, но тишина имаше.

В четвъртък вечер приеха момиченце в първа стая. Бащата беше полицай, едър униформен мъж, който стоя повече от 1 час неотлъчно до легълцето на своята дъщеричка. Домъчня ми и за новопостъпилото детенце и за онзи русокос чаровник. За първите започваше болничния ад, за вторите – отиде им спокойствието и уютът, който си бяха създали. Наистина им съчуствах. И четвъртъчната вечер мина тихо и спокойно, Гошко пак си обикаляше из коридора или на терасата. На терасата беше винаги идеално екипиран – с шапка, ръкавички, дебело якенце – готов планини да катери. Възхищавах се на Зоя, че успяваше Гошко да е добре облечен и чистичък, а аз виждах зор с мойто гардже, на което всеки втори памперс му изпускаше...В четвъртъчната нощ новопостъпилото момиченце от първа стая направи криза, настана известна суматоха – дежурните лекарка и сестра бяха доста при детето.

В четвъртък намерих сгоден момент, отидох до стаята на Зоя, за да дам вафлата на детето. То не се впечатли никак от нея...казах си, че вероятно е доста задоволено откъм лакомства. Гошко отказа да я хапне, а я подаде на майка си. Зоя сподели, че досега са рисували и трябва да го поразходи малко, че в стаята му било скучно. Сетих се как лятото моят по-голям син беше в Пирогов с баба си (аз заради бебето не можех да съм с него в болница) и как персоналът бе изключително търпелив към моят палавник, който има енергия за 3ма...Мило ми стана от асоциацията.

А няма да забравя как а Гошко блъсна силно една врата, при което д-р Исаев му се кара поне 10 минути в коридора... Сещах се как моят Оги блъскаше вратите в ПИРОГОВ и как там докторите бяха „претръпнали”, а майка ми вече откачаше, търчейки след него.


И така.

В събота видях темата и щях да падна! Следях я доста напрегната, защото думите на ВЕМБИ бяха сякаш за друга болница, за друго отделение и други хора!
Всъщност, в събота не знаех точно коя от познатите физиономии от болницата е Вемби. Като гледах репортажа по Канал 1 вече съвсем се опулих.
Та това е момичето от първа стая!!! Същата мацка, където не си излизаше от стаята, дето беше постоянно с детето си или с телефон в ръце!!!

В темата й ставаше дума за жена, чието име тя не знаеше!!  Аз се досетих веднага, когато прочетох че става дума за същия етаж, на когото и аз бях...


Момичета, съвършено ясно искам да ви заявя, че Вемби изопачи истината на следните места. Всички цитати са на Вемби:



В съседната стая на Вемби БЯХ АЗ!!! От стаята на Вемби, както и от моята НЯМА ВИДИМОСТ в стая 4, където бе настанена ЗОя с Гошко!
Как човек става свидетел на неща, които няма как да види?



Второ , мнението ми е, че докато бях там – това дете не е подлагано на никакъв тормоз. Нали всяка от вас се сеща как реве дете, подложено на физически тормоз? А дали нямаше да го чуя и аз и другите майки и дежурните сестри и лекари??? За себе си гарантирам, че ако е имало такъв тормоз и аз съм била свидетел – ЩЯХ ДА ГО ПРЕДОТВРАТЯ НА СЕКУНДАТА!



Незная Вемби как е установила това, като аз видях и чух точно обратното!! Зоя се държеше абсолютно мило и добре с детето си!!!Смея да твърдя, че си говорих не малко с тях, т.е. имам нужното време за контакт и да си дам сметка, че това не е въпросният „Изрод”, както е представена, а една съвсем обикновена майка! Може би – да, доста изнервена и изтормозена, но искам да се опитате да си представите нейното ежедневие и нейните нощи...през 4 часа инхалации, палав Гошко, ужасна среда, каращи се доктори, мърморещи майки...ВСЪЩНОСТ ТАЗИ ЖЕНА НЯМАШЕ ПОДКРЕПА ОТ НИКОГО!!!! Ей, Богу, та човек с бетонни нерви не би издържал да бъде адекватен в такава обстановка!!!



ТАКОВА НЕЩО АЗ НЕ ВИДЯХ!!!





Детето не беше зле!! Абсолютно енергично, подвижно, даже не го чух и да кашля! Естествено – щом е в болница, не цъфти от здраве, но пак ви казвам – детето не беше зле.
А ако говорим за персонала – аз твърдя точно обратното! Не само, че им пука на тези хора – и на сестрите и на докторите, но мога да дам и много примери, както и този по-горе! Няма да забравя как д-р Исаев ПОНЕ 10 МИНУТИ СЕ Е КАРАЛ! Чудех се този човек защо чак толкова дълъг монолог държи!!! И това беше само за блъскане на врата от страна на детето...



хммм, Вемби, много ми е любопитно дали тук не се крие причината за този цирк, който направи! Дали защото намери отдушник на тежката четвъртъчна нощ (когато новоприетото момиченце не остави грам спокойствие нито на доктор Милева, нито на нас...,)  и насъбралия се болничен стрес и за теб и детето ти, дали не ти дойде твърде много напрежението ( в което не мога да те обвиня – защото на всеки би му дошло!) и пресили нещата да стигнат до тук?

Вемби, да те попитам и друго – когато постъпи момиченцето в твоята стая, а ти насреща си видя униформен полицай, който стоя достатъчно дълго близо до теб. Ти , след като си била загрижена за Зоя – сети ли се да му разкажеш на този човек какво се случва и да потърсиш от един униформен полицай подкрепа и съдействие???

Задавам си тези въпроси, защото от 2 дни съм изядена от угризения...
Не мога да се примиря с това, че фактите са изопачени, че една жена стана МЕДИЙНА ЗВЕЗДА от най-лоша величина, ( без значение дали е душевно болна, ниско интелигентна или просто силно стресирана) като й бе променен живота из основи!
Кървави побоища , истерични писъци и крясъци, детски ревове, докато аз бях там НЕ Е ИМАЛО!

А тук бяха представени фамозно!
 
Веднага се започнаха спешни търесния на полиция, Агенция за закрила на детето, Анимус ...обвиненията заваляха като водопад... И много хора се вживяха като месии, готови да променят живота на една непозната... Да се намесят грубо и да го променят изоснови. ЗАЩО? И НА БАЗА НА КАКВО?
Това стана на базата на едни „писания”, неотговарящи на истината, а РЕАЛНОСТТА КЪДЕ Е?

Вемби, ти замисли ли се, че с ФУРОРА, който предизвика, промени животът на една жена? А замисли ли се, че ако й отнемат детето, което тя ОЧЕВИДНО СИЛНО ОБИЧА, А И ТО НЕЯ – ти ще имаш сериозен пръст в цялата тази работа?
Днес ходих да си взема епикризата на моето дете. Персоналът е посърнал, защото очакват наказания, за това, че ставали побоища в болницата, а те всъщност никога не са виждали такова нещо!! Аз потвърдих същото, че аз също не съм видяла и че съм сигурна, че обвиненията са им абсолютно измислени! ПОНЕ СЪМ СВИДЕТЕЛ!

В тази ситуация аз не познавам главните герои – нито Вемби, нито Зоя, нито докторите, сестрите, санитарката... Аз бях едно „майче от втора стая”, което видя нещата така, както ги описах.

Момичета, просто исках да споделя безпристрастната моя гледна точка!
Наистина – не ме свърташе докато не я споделих! Вярвам, че ще получа доста укор и нападки, а също и одобрения.

Направих всичко това, просто защото сърцето не ми даваше мира да живея с мисълта, че съм премълчала истината...

БЛАГОДАРЯ ВИ!



Реза, заключвайки темата, беше помолила ако има опровержение, то да бъде пуснато на подходящото място.
Реза, доста се чудих къде да го пусна, съжалявам ако ти създавам излишно работа, но те моля да преместиш темата там, където трябва