Трудно ми е да пиша такава тема,но не мога да отмина молбата на майката на малкия Дани.
Разбрах за него,след като писах на Мери.Прочитайки в "Родители,преживели загуба",че е загубила дъщеря си Елизабет преди 10 години,как въпреки болката продължава да се бори с живота и сега има две прекрасни дечица,аз в отчаянието си веднага и писах,търсих опора навсякъде,където мислих,че мога да я открия.
Уви,за съжаление научих за болестта на малкото детенце на Мери,на което докторите не дават много шансове.Дори и не могат да разберат точната диагноза,само предполагат,че е възможно да е същото заболяване,като на сестричката му.И всъщност не тя на мен,а аз на нея трябва да давам опора.Боли ме,че толкова много дечица страдат,без дори да може да се установи заболяването им и съответно нямат адекватно лечение.Боли ме и затова,че с малки изключения,при такива тежки заболявания,отношението на хората,посветили се на най-хуманната професия,положили клетва в името на Живота,с лека ръка я престъпват.Вършат работата си механично,стоварват тежка вина върху родителите и им отнемат всякаква надежда...
Моля ви,нека всеки който почувства съпричастност към мъката на това семейство,да се помили за малкия Дани!Да запалим свещичка за здравето му!Нека да стане чудо,нека да оздравее,да живее и да стопля майчиното сърце!
Ето какво ми писа Мери:
Здравей Дани,
Плаках,когато четох събщението ти, разстроих се, да почива в мир твоето малко скъпо ангелче. Това с мен се случи преди 10 години и още не мога да спра да плача, да се обвинявам и да питам защо.А освен това сега имам бебенце на 6мес. и половина,в момента е в реанимация със затруднено дишане,на апарат и се борим за живота му.Много ми е тежко,ще полудея.
Благодаря ти за подкрепата, много съм зле психически, опитвам се да мисля позитивно и все не ми се отдава...
Откакто Дани се роди,имаме съмнения за някаква метаболитна болест,която и до сега не може да се открие.Преди 10г. загубих първото си дете от това заболяване,което уж беше доказано,като Метаболитна енцефалопатия с биотинидажен дефицит.Казаха ми,че метаболитните заболявания са много трудно доказуеми.Взели са му проби за най-различни изследвания и обещават да открият заболяването,но това надали ще помогне на Дани,защото дишането и сърчицето му са вече увредени.Изследваха го за това и казаха,че нямало такова заболяване,изследванията са му в норма,но детенцето ми е хипотонично и на почти 7мес. не задържа добре главата си,както беше и при дъщеря ми,не следи играчки, вообще не прави нещата които би трябвало дете на тази възраст, а когато влязохме в болницата преди близо около месец Т му спадна на 32 и 8 градуса и дишането почти спря.
В реанимацията на машина за изкуствено дишане го върнаха, после излязохме от това отделение в обикновенно,след 3-4 дни отново се влоши дишането и пак в реанимация за същото - като преди това ми казват че няма смисъл да го пращат там, че е безнадеждно положението, че само го мъчим и да го оставим да си отиде, но аз не мога да го направя,молихме,настоявахме да го вземат там, а след 3 дни отново се случи същото, сега пак е в реанимация и е подобрен,може би ще ни извадят и след 2, 3 дена пак ще ни приберат. Много ме е страх.....
Сърцето ми се къса, когато ходя на свиждане и го гледам с всичките тези тръбички почти безжизнен, страхувам се дори от свижданията. Само Господ може да му помогне, ако стори чудо, лекарите казват, че нищо не могат да направят...
Дани,пусни тема да се помолят за нас другите мами, искам да вярвам, че ще се случи чудо и Господ ще го излекува!
Виж целия пост
Разбрах за него,след като писах на Мери.Прочитайки в "Родители,преживели загуба",че е загубила дъщеря си Елизабет преди 10 години,как въпреки болката продължава да се бори с живота и сега има две прекрасни дечица,аз в отчаянието си веднага и писах,търсих опора навсякъде,където мислих,че мога да я открия.
Уви,за съжаление научих за болестта на малкото детенце на Мери,на което докторите не дават много шансове.Дори и не могат да разберат точната диагноза,само предполагат,че е възможно да е същото заболяване,като на сестричката му.И всъщност не тя на мен,а аз на нея трябва да давам опора.Боли ме,че толкова много дечица страдат,без дори да може да се установи заболяването им и съответно нямат адекватно лечение.Боли ме и затова,че с малки изключения,при такива тежки заболявания,отношението на хората,посветили се на най-хуманната професия,положили клетва в името на Живота,с лека ръка я престъпват.Вършат работата си механично,стоварват тежка вина върху родителите и им отнемат всякаква надежда...
Моля ви,нека всеки който почувства съпричастност към мъката на това семейство,да се помили за малкия Дани!Да запалим свещичка за здравето му!Нека да стане чудо,нека да оздравее,да живее и да стопля майчиното сърце!
Ето какво ми писа Мери:
Здравей Дани,
Плаках,когато четох събщението ти, разстроих се, да почива в мир твоето малко скъпо ангелче. Това с мен се случи преди 10 години и още не мога да спра да плача, да се обвинявам и да питам защо.А освен това сега имам бебенце на 6мес. и половина,в момента е в реанимация със затруднено дишане,на апарат и се борим за живота му.Много ми е тежко,ще полудея.
Благодаря ти за подкрепата, много съм зле психически, опитвам се да мисля позитивно и все не ми се отдава...
Откакто Дани се роди,имаме съмнения за някаква метаболитна болест,която и до сега не може да се открие.Преди 10г. загубих първото си дете от това заболяване,което уж беше доказано,като Метаболитна енцефалопатия с биотинидажен дефицит.Казаха ми,че метаболитните заболявания са много трудно доказуеми.Взели са му проби за най-различни изследвания и обещават да открият заболяването,но това надали ще помогне на Дани,защото дишането и сърчицето му са вече увредени.Изследваха го за това и казаха,че нямало такова заболяване,изследванията са му в норма,но детенцето ми е хипотонично и на почти 7мес. не задържа добре главата си,както беше и при дъщеря ми,не следи играчки, вообще не прави нещата които би трябвало дете на тази възраст, а когато влязохме в болницата преди близо около месец Т му спадна на 32 и 8 градуса и дишането почти спря.
В реанимацията на машина за изкуствено дишане го върнаха, после излязохме от това отделение в обикновенно,след 3-4 дни отново се влоши дишането и пак в реанимация за същото - като преди това ми казват че няма смисъл да го пращат там, че е безнадеждно положението, че само го мъчим и да го оставим да си отиде, но аз не мога да го направя,молихме,настоявахме да го вземат там, а след 3 дни отново се случи същото, сега пак е в реанимация и е подобрен,може би ще ни извадят и след 2, 3 дена пак ще ни приберат. Много ме е страх.....
Сърцето ми се къса, когато ходя на свиждане и го гледам с всичките тези тръбички почти безжизнен, страхувам се дори от свижданията. Само Господ може да му помогне, ако стори чудо, лекарите казват, че нищо не могат да направят...
Дани,пусни тема да се помолят за нас другите мами, искам да вярвам, че ще се случи чудо и Господ ще го излекува!
