Имам дете, което доста обича да си поспива (на майка си се е метнал ).
Досега не сме имали проблеми със заспиването нито вечер, нито през деня - е, изключвам периодите, в които е бил болен или са му никнели зъбки, разбира се.
От година вече спи сам в собствената си стая (преди живеехме на тясно и нямаше къде да го отделим). Очаквах, че ще имаме проблеми тогава, защото не беше свикнал да спи отделен от нас - ама нищо подобно! Още от първата вечер ми каза "Айде, мамо, лека нощ и затвори вратата, аз вече съм голям!" Супер.
Но преди около 2 седмици се започнаха едни безкрайни пазарлъци и то не за да си легне, а след това - измиваме зъбите, прочитаме приказка, гушкаме се и си пожелаваме лека нощ. Досега винаги така е заспивал - в рамките на 5-10 мин. след като изляза от стаята.
Обаче сега се започна - известно време, след като вече мислим, че е заспал, ни вика - не по някаква причина, а примерно да ме пита коя госпожа ще е утре в детската или за да ми разкаже нещо.
И така - по 10 пъти на вечер - вика ту мен, ту баща си. Накрая се изпокарваме яко, часът вече минава 22 30 (а е легнал в 21 - 21 30) и на другата сутрин едвам го вдигам за градината.
Хрумна ми, че го слагаме да спи рано и още не му се е доспало - ама не, личи си, че е уморен, започва да се спъва като ходи и да нервничи ако го оставим до по-късно. Значи - спи му се.
Свършили сме всички ритуали по лягането, както винаги през миналите 1-2 години, нищо различно не правим.
Просто не мога да си обясня каква е причината...
Съвети?