Здравейте момичета.Аз всеки ден ви четя и мисля че всички сте много готини.Имам едно питане.....как се справяте с кризите в семейството?в смисъл с трудните моменти.Мъжът ми се занимава с коли и работеше на две места до преди два месеца.Едното си е негово/под наем/,а другото в един автосервиз/за доста добри пари/Така се случи,че преди два месеца ги съкратиха от сервиза/смяна на собственици/ и той остана само на неговото си/което е доста несигурно/.Аз съм бременна в 7-мия месец и имаме дъщеря във втори клас.В момента в който се случи това аз рухнах психически.Непрекъснато рева,и си мисля че няма как да се оправим...много ме е страх!Всички ми казват,че всичко ще се оправи,но аз съм голям песимист и непрекъснато се тормозя.Вие как се справяте в такива моменти?
Виж целия пост
Как се справяте с трудните моменти в семейството?
- Публикувана: 27 ноем. 2007, 13:37 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2007, 15:10 ч.
# 1
27 ноем. 2007, 13:47 ч.
Все още не е настъпила криза в семейството. Кризата, с която трябва да се справш в момента, е в теб самата. В седми месец човек е много чувствителен, а и ситуацията е неприятна, съгласна съм, но помисли за детето! То сега си изгражда психиката, вече чува гласа ти. Плач ли искаш да чуе? Гледай повече хубави филми, слушай музика. Не мисли дали ще се оправи положението или не. Мисли си, че по-близката цел е раждането, а остави другото, като дойде (дано да ен идва, де! 
)
Аз лично стискам зъби и си казвам, че Бог ще ми помогне, стига аз да правя каквото трябва.
Ти сега трябва да се грижиш за малкото същество в теб, за онова мъничкото във втори клас, което разчита на теб, и ЗА СЕБЕ СИ, за да можеш да се грижиш за тях двечките Мисли за това, което имаш да правиш сега, днес, в този момент. Всичко по реда му 
Виж целия пост
)Аз лично стискам зъби и си казвам, че Бог ще ми помогне, стига аз да правя каквото трябва.
Ти сега трябва да се грижиш за малкото същество в теб, за онова мъничкото във втори клас, което разчита на теб, и ЗА СЕБЕ СИ, за да можеш да се грижиш за тях двечките
Мисли за това, което имаш да правиш сега, днес, в този момент. Всичко по реда му 
# 2
27 ноем. 2007, 14:55 ч.
Такива моменти са ни сближавали изключително много. Подкрепяхме се, успокоявахме се взаимно, търсехме начини да изплуваме...
Не допускай разправии за пари да огорчат живота ви. Пари все някак ще се намерят, обидите обаче остават и смачкват хората...
Ако застанеш твърдо зад гърба му,за да чувства подкрепа, а не обвинение от твоя страна, само ще му помогнеш да си намери по-скоро друга работа, а не да се самоунищожи от угризения.
Виж целия пост
Не допускай разправии за пари да огорчат живота ви. Пари все някак ще се намерят, обидите обаче остават и смачкват хората...
Ако застанеш твърдо зад гърба му,за да чувства подкрепа, а не обвинение от твоя страна, само ще му помогнеш да си намери по-скоро друга работа, а не да се самоунищожи от угризения.
# 3
27 ноем. 2007, 15:11 ч.
горе_долу в съЩата ситуация се намерих преди няколко години. внимавай да не си депресираШ мъжа, много са 4увствителни на тази тема. ли4но за себе си мога да ти кажа, 4е здраво си запретнах ръкавите (въпреки второто току_Що родено дете). нямаШ си представа колко ресурси имаме, стига да реШим да ги "видим".
с пла4 ниЩо няма да оправиШ (въпреки, 4е разбирам прекрасно хормоналната ти 4увствителност в момента).
спокойствие и оптимизъм ти желая.
пп. ах, недей да прекаляваШ с поемането на отговорности и разбирането, 4е може и да му се стори хубаво
Виж целия пост
Здравейте момичета.Аз всеки ден ви четя и мисля че всички сте много готини.Имам едно питане.....как се справяте с кризите в семейството?в смисъл с трудните моменти.Мъжът ми се занимава с коли и работеше на две места до преди два месеца.Едното си е негово/под наем/,а другото в един автосервиз/за доста добри пари/Така се случи,че преди два месеца ги съкратиха от сервиза/смяна на собственици/ и той остана само на неговото си/което е доста несигурно/.Аз съм бременна в 7-мия месец и имаме дъщеря във втори клас.В момента в който се случи това аз рухнах психически.Непрекъснато рева,и си мисля че няма как да се оправим...много ме е страх!Всички ми казват,че всичко ще се оправи,но аз съм голям песимист и непрекъснато се тормозя.Вие как се справяте в такива моменти?
горе_долу в съЩата ситуация се намерих преди няколко години. внимавай да не си депресираШ мъжа, много са 4увствителни на тази тема. ли4но за себе си мога да ти кажа, 4е здраво си запретнах ръкавите (въпреки второто току_Що родено дете). нямаШ си представа колко ресурси имаме, стига да реШим да ги "видим".
с пла4 ниЩо няма да оправиШ (въпреки, 4е разбирам прекрасно хормоналната ти 4увствителност в момента).
спокойствие и оптимизъм ти желая.
пп. ах, недей да прекаляваШ с поемането на отговорности и разбирането, 4е може и да му се стори хубаво
# 4
27 ноем. 2007, 15:20 ч.
Здравей
Аз бих те посъветвала да не се притесняваш толкова и да се пазиш много
Когато човек има желание за работа винаги може да си намери а когато ти се притесняваш
мъжът ти ще се притесни още повече сега ти трябва да му даваш сили и подкрепа аз винаги си мисля така:
Щом се е случило значи така е трябвало да стане и е за добро
Виж целия пост
Аз бих те посъветвала да не се притесняваш толкова и да се пазиш много
Когато човек има желание за работа винаги може да си намери а когато ти се притесняваш
мъжът ти ще се притесни още повече сега ти трябва да му даваш сили и подкрепа аз винаги си мисля така:
Щом се е случило значи така е трябвало да стане и е за добро
# 5
27 ноем. 2007, 15:24 ч.
Щом е в сферата на авторемонтите изобщо не се притеснявай, такива хора са доста ценни и никога няма да останат без работа.
Дори бих те посъветвал да му кажеш да се замисли да започне само собствен бизнес, ще е 100 пъти по добре отколкото да работи за някой.
Виж целия пост
Дори бих те посъветвал да му кажеш да се замисли да започне само собствен бизнес, ще е 100 пъти по добре отколкото да работи за някой.
# 6
27 ноем. 2007, 15:28 ч.
Всяко зло за добро.Наслаждавай се на бременността си и дъщеря си.Найважно е,че сте здрави и живи.Тук във форума има майки преживели наистина големи нещастия и са със силен дух и помагат на други останали в беда. Вземи се в ръце и се радвай на това ,което имаш.При толкова много коли за автомонтьор работа ще има.
Виж целия пост
# 7
27 ноем. 2007, 16:09 ч.
Колкото и голям песимист си, помисли за малкото си бебенце, което се тормози също толкова, колкото се тормозиш и ти. Недей така! Очаква ви голямо щастие - мисли за него, погали си коремчето и се успокой! Финансовите затруднения не са най-страшното нещо, нито са болка за умиране - както ми изглежда това са временни трудности при вас! По-важно е всички да сте здрави и най-вече бебчо да се роди здравичък!
Виж целия пост
# 8
27 ноем. 2007, 16:21 ч.
viaraka, изпадали сме и ние в идентична ситуация, само дето бях бременна, без да имаме друго дете, освен чаканото. Съкратиха целия ресор на мъжа ми. Не знам как не пометнах. Но с вяра, отличен професионален опит и добри хора, в деня на прекратяването на трудовия му договор, подписа нов, на по-добро място и далеч по-добри условия.
Не се отчайвай в никакъв случай!
Пожелавам успех на съпругът ти!
Виж целия пост
Не се отчайвай в никакъв случай!
Пожелавам успех на съпругът ти!
# 9
27 ноем. 2007, 16:25 ч.
Въобще не се отчайвай, важното е да се подкрепяте взаимно. Мисля, че по-добре е да се стегнеш и да покажеш на съпруга си, че вярваш в неговите възможности да осигури семейството си и да си намери нова работа, защото най - вероятно той доста повече от теб се е огрижил, дори и да него показва. А и съм убедена, че в тежки моменти семейството се сплотява.
И при положение, че съпругът ти има супер доходоносна професия в днешно време / като знам аз колко се изръсвам при монтьора за моята кола/ май няма за какво толкова да се притесняваш.
Горе главата и скорошно разрешаване напроблема!
Виж целия пост
И при положение, че съпругът ти има супер доходоносна професия в днешно време / като знам аз колко се изръсвам при монтьора за моята кола/ май няма за какво толкова да се притесняваш.
Горе главата и скорошно разрешаване напроблема!
# 10
27 ноем. 2007, 17:13 ч.
Благодаря ви момичета,всички сте толкова мили. Знам че проблема е част от ежедневието на българина/за съжаление/ , но може би това че съм бременна и това че след някой друг месец ще си седна вкъщи ме депресира допълнително.Аз вярвам,че всичко ще се нареди,но в момента ми е трудно да бъда оптимист. 
Виж целия пост
# 11
27 ноем. 2007, 17:49 ч.
Просто ще посвиете разходите, което не е особено драматично. Винаги съм била на мнението, че дупе знае 2 и 200.
Виж целия пост
# 12
27 ноем. 2007, 17:54 ч.
Естествено, че положението ще се оправи!... Когато родих първото, после и второто бяхме много зле финансово. След това малко по малко нещата се наредиха.
Иначе трудните моменти сплотяват семейството. Приемам ги като предизвикателство.
Виж целия пост
Иначе трудните моменти сплотяват семейството. Приемам ги като предизвикателство.
# 13
27 ноем. 2007, 23:03 ч.
помисли за нероденото си детенце и недей толкова зле да приемаш нещата
Виж целия пост
# 14
28 ноем. 2007, 10:54 ч.
Откакво толкова си се уплашила, че мъжът ти има само една работа, както повечето други хора? И какво значи несигурна, на днешно време нищо сигурно няма, важното е че я има. Аз също съм по майчинство и моят мъж пък остана съвсем без работа. Докато си намери за един месец бяхме само на майчинството и остатъци от предишната заплата- общо около 300лв. Също имам по-голямо дете на 11г и малкото. Еми трудно е, но се оправихме, този месец не плащах сметки освен тока и разпределихме по около десетина лв на ден лимит. Важното е да не се отчайваш и да го подкрепяш, както вече казаха.
Виж целия пост
Препоръчани теми