до мамите, върнали се на работа преди навършване на 1год. на бебо

Публикувана: 29 ноем. 2007, 15:39 ч.
Последно мнение: 2 дек. 2007, 09:26 ч.

1 191
27

29 ноем. 2007, 15:39 ч.

# 1 29 ноем. 2007, 15:42 ч.

Не мога да ти помогна със съвет, понеже и на мен ми предстои връщане, след като изтекат 9-те месеца, т.е. през януари, но ще следя темата. За гледането нямам избор, ще взема детегледачка.

Виж целия пост

Simona

# 2 29 ноем. 2007, 15:51 ч.

Върнах се, когато Яна беше почти на 10 месеца. Причините бяха, че си много се харесвам работата, имах нужда да бъда в социалната си среда, да се чувствам полезна и доволна от себе си. Бях се поизнервила в къщи от еднообразието и ограничените контакти и исках да се върна, а същевременно не си представях как няма да прекарам деня си с детенцето. Е, в крайна сметка Яна остана с детегледачка, а аз се върнах на работа. В началото от една страна ми беше мъчно за нея,от друга в работата се чувствах на мястото си. Детето беше щастливо и добре гледано. Сега вече е на ясла, а аз гледам да и отделям повече внимание вечер и уикендите. Дали това е правилното решение - за мен определено, но за всеки е индивидуално Peace

Виж целия пост

mrancho

# 3 29 ноем. 2007, 15:52 ч.

Върнах се на работа когато синът ми стана на 3 месеца. Чувствах се зле първите 2 седмици , така и не постигнах този мир със себе си за който питаш Embarassed

. Може би защото беше толкова мъничък когато го оставих знам ли Rolling Eyes

. Истината е, че се свиква постепенно. Сега сутрин ме изпраща Heart Eyes

маха ми за довиждане дава целувка с усмивка , защото той знае ,че мама винаги ще се връща вечер при него. Нямам търпение да стане 5 ч. и да се прибера при моето слънчице, а за него игрите започват тогава. Обръщам му много внимание и той не усеща липсата ми по скоро той ми липсва. Спокойно Hug

ще се справиш Peace

Виж целия пост

Julka

# 4 29 ноем. 2007, 16:25 ч.

Аз се върнах на работа, когато Стефчо беше на 9 месеца.
И не бах на пълен работен ден. Чувствах се ужасно. Нито добра майка, нито добра служителка. Никъде не се усещах пълноценна. Ужасно чувство.
Слва Богу, намерих свястна жена за Стефчо, и полек-лека нещата се нормализираха.
Мисли, че тръгваш на работа, за да можеш да осигуриш на детенце повече удобства.
Не се самолинчувай.
Все пак на запад на майките се дава право само 3 месеца да отсъстват от работа, което за мен е направо подсъдно. Но е факт.
Ще се справиш с чувството на вина. Горе главата!

Виж целия пост

мария радева

# 5 29 ноем. 2007, 19:26 ч.

Здравейте,и аз се върнах след 9 месец на работа,чувствам се много добре,бебка също,вечер много се радваме една на друга.Аз също имах такива въпроси преди започването ми на работа,но после всичко си дойде на мястото.Чувствам се много добре,защото осъзнах,че ми е липсвал социалния контакт,че живота не се върти детето дали е акало,избило зъбче и така на 5 деца около мен.Стегнах се и свалих излишните кила от бремеността,ходя редовно на фризиор,маникюр,козметик и т.н.С две думи чувствам се много добре и в кожата си,със самучувствие!Дано съм ти помогнала поне малко и си си извадила извода,а за гледането на детето майка ми се е заела с тази задача,тя е пенсионерка.Желая здраве на всички!!!

Виж целия пост

daninka

# 6 29 ноем. 2007, 19:46 ч.

Цитат на: Marmara в чт, 29 ное 2007, 15:39

Здравейте,
Предстои ми да се върна на работа по множество причини- защото изтичат 9-те месеца, в които получавам прилични пари от НОИ, защото работата ми е добра и не искам да я загубя, и т.н. Ще започна постепено - на половин работен ден. Това след нова година. Но вече се чувствам ужасно - само за това мисля и се тормозя, че ще оставя детето си толкова малко. Освен това нямам решение на въпроса кой ще гледа детето. Предстои ми да търся жена, но идея нямам как да го направя. Моля мамите, минали по моя път, да дадат някакъв съвет как да постигна мир със себе си. Споделете, моля, кой гледа вашите деца.
[Marmara/quote] .С първото си дете ..се върнах на работа ,когато то беше на шест месеца.....имам прекрасна работа и трябваше да не излизам от ритъм. Голям плюс обаче е ,че майка ми не работеше тогава ,а баща ми тъкмо се беше върал от рейс /пътуваше с корабите/ и щеше да остане пет-шест меесца в отпуск. Та двамата се грижеха през деня за детето.
Сега имам момченце и отново прекрасна работа...майка ми е свободна и тя е гледачката...но и аз ходя до обяд 13 часа.Така ще е поне докато бебо направи годинка. Незнам обаче как бих се рашила да го оставя на детегледачка....не съм мислила за такъв вариант. Макар ,че има вече много доказали се агенции.Така имам време и за работата си и за децата си.

Виж целия пост

Анонимен

# 7 29 ноем. 2007, 21:09 ч.

И аз се върнах, когато свършиха 9-те месеца. Имам късмет, че работата на майка ми позволява да гледа детето, но имам и много приятелки, които са намерили чудесни детегледачки за децата си. Има моменти, в които се чувствам лоша майка, но като цяло хубавите моменти са повече. Работата ми липсваше, липсваха ми контактите с различни хора, а така и не успях да намера общ език с повечето майки по градинките. Виждам, че майка ми е много щастлива с бебето и го учи на неща, за които аз не бих се сетила, много по-търпелива е от мен, признавам си Embarassed

Виж целия пост

luso

# 8 29 ноем. 2007, 22:31 ч.

Кофти е но свикваш.При нас гледането е на конвеир - гледа го който може-баби,татко и в краен случай аз.

Виж целия пост

lidia76iv

# 9 29 ноем. 2007, 22:48 ч.

Започнах работа малко преди Калоян да навърши 1 годинка. Преди да започна и на мен ми беше криво, че го оставям толкова мъничък, но сега всичко си дойде на мястото. Мъжът ми взе майчинството, защото не мога да се доверя на чужд човек, а бабите нямат възможност да го гледат. Но за сметка на това съм спокойна, че детето се чувства добре и не му липсват мама и тати. Simple Smile

Виж целия пост

jana_g2

# 10 29 ноем. 2007, 23:57 ч.

И аз след няколко месеца се връщам на работа Simple Smile

, имам същите притеснения,броя дните бебчо да расте, аз да се върна отново сред колегите Party

Вярвам че няма да бъда по-лоша майка от тази която бях за дъщеря ми (стоях си в къщи до нейните 4.3 год.)Имах моменти в които аз едвам се понасях и не искам да се повторят отново.Вярвам че нещата ще се наредят Simple Smile

Виж целия пост

daninka

# 11 30 ноем. 2007, 09:35 ч.

Първият път се върнах на работа ,когато бебка беше на осем месеца...майка ми я гледа докато тръгне на градина. Сега се върнах на работа ,когато синът ми беше на четири месеца..пак го поверих на грижите на мама/тя не работи/ и аз се върнах сред колегите ,но за сега предпочетох да съм на четири часа . В един отпрашвам към дома и се захващам да се грижа с радост / и разведрена / за дечицата. Незнам обаче как бих се решила / и дали бих,ама сигурно/ да поверя грижите на детегледачка. Ама то сега има може би достатъчно престижни агенции за детегледачки,на които може да се разчита. Peace

Виж целия пост

joya

# 12 30 ноем. 2007, 09:45 ч.

Здравей аз се върнах на работа преди един месец точно когато детето направи 9 месеца, много го изстрадах защото не се бях отделяла от нея за повече от 1 час. Чесно казано аз го понесах по-тежко от детето, прави са момичетата първите две седмици е особено тежко,мислиш само за детето работата не върви и така. И сега пак е така но се усещам че вече не звъня на майка ми през 5 минути и даже успявам и да работя Simple Smile

Детето вечер се радва много играем си и усещам че е щастлива. Определено не е забравила че аз съм майка и както се притеснявах в началото.
Но на мен работата ми е такава че могад а си позволявам да излизам когато ми се налага без проблем, и съм до 5 часа в 5 и 15 съм вече при детето.

Виж целия пост

karelia79

# 13 30 ноем. 2007, 10:34 ч.

Върнах се на работа когато Кари навърши три месеца. Оттогава и досега я гледа бавачка, от която съм изключително доволна. Аз се върнах защото много си обичах работата а и далеч не съм домошар /и финанс.част разбира се/. Чувствах се кофти вкъщи и прецених че така ще е по-добре за всички. Мисля че бях права. Много майки може би ще ме обвинят че не съм останала с детето си, но аз мисля че по-добре да е с друга жена, която е спокойна и й идва отвътре да се грижи за деца, отколкото с майка, която е изнервена от домакинската работа, от ревовете и от това че не вижда хора. Що се отнася до бавачката обаче си е въпрос на късмет да попаднеш на свястна жена.

Виж целия пост