Вчера, когато отидох да взема сина си от яслата, сестрата на групата ме придърпа на страни и видимо много притеснена ми обясни,че друго дете от групата,което по принцип било по-агресивно от останалите е ухапало сина ми.Извини ми се неколкократно,обясни ми,че веднага са взели всички мерки,че са говорили с родителите на другото момченце и те също били притеснени.Мислейки,че става въпрос за съвсм обикновенно ухапване и знаейки, че такива неща се случват постоянно с децата я успокоих и и казах да не не се притеснява,че няма да направя проблем от това , че се е случвало и пред мен да го удари друго детенце и да не успея да реагирам навреме.
Когато видях обаче бебето си, сълзите просто потекоха от очите ми и не можах да ги спра.Двете му ушенца бяха морави на цвят и изпонадрани, по едното имаше съсирена кръв на две места,където ушенцето е било разкъсано.Единственото,което успях да попитам е 'Плака ли?'.Аз самата плаках по целия път до вкъщи, толкова мъчно ми стана за детенцето ми.
Вкъщи беше сравнително спокоен,само като застанеше пред огледалото и видеше отражението си,посочваше с пръсти към ушенцата си и започваше да скимти.Каква беше изненадата ми обаче,когато вечерта когато го съблякохме,за да го изкъпем видях,че има 3 белега от ухапване и по гръбчето със същия морав цвят.
Изминалата нощ бе кошмарна за нас, сина ми спа спокойно само първите 2-3 часа и след това до сутринта се буди с рев през около 20-на минути.Тъкмо го гушна, тикмо се успокои и заспи,тъкмо дишането му стане по-равномерно и изведнъж се стряска в съня си и започва да плаче неутешимо.Едва сега призори заспа по-дълбоко и спокойно.
Цяла нощ не съм спала и аз.Мисля си за тази половин или една минута в,която детето ми е било така жестоко нападнато,за болката която е изпитало,за плача му,за ужаса му,за страха му,за това,че в този момнет и искало бъда там и да му помогна,а мен ме е нямало ...и всичко това се е случило.Мисля си за това с какво моето дете,което макар и прекалено жизнено и енергично,винаги е било доронамерено и любвеобвилно към другите деца е предизвикало тази агресия.Мисля си как може една макар и по-голямо момченце, но все пак в бебешка възраст да се отнесе толкова жестоко с друго бебе,как не е спряло когато детето ми е заплакало.Как никой не е разбрал какво се случва веднага и не е могъл да спре това,все пак такива наранявания не могат да се получат за секунда,две или пет.
Не търся съвет как да постъпя.Постъпих по правилния според мен начин:Когато го заведохме на яслата сутринта, разказах че детето е трвмирано от случката и помолих да му обърнат ако е възможно по-специално внимание в следващите дни.
Написах всичко това,защото исках да споделя,защото сърцето ми е свито от притеснение как ще мине днешния ден за детето ми ,спокойно ли ще е или ще се страхува,страхувам се и аз инцидента да не се повтори...Страхувам се,защото и миналата седмица имше следа от ухапване по гръбчето(предполагам от същото детенце), но не и обърнах голямо внимание,защото знам,че такива неща често се случват.Всъщност допреди вчера единственото от което се боях по отношение на яслата бе това детето ми да не се зарази с нещо и да не боледува често.
Не мога да преценя и дали гледам трезво на нещата или драматизирам излишно,защото това се е случило на моето дете.
Знам,че синът ми няма да запомни тази случка,но болката,която аз изпитвам в момента е почти физическа и не мога да я задуша и да спра да плача.
Виж целия пост
Когато видях обаче бебето си, сълзите просто потекоха от очите ми и не можах да ги спра.Двете му ушенца бяха морави на цвят и изпонадрани, по едното имаше съсирена кръв на две места,където ушенцето е било разкъсано.Единственото,което успях да попитам е 'Плака ли?'.Аз самата плаках по целия път до вкъщи, толкова мъчно ми стана за детенцето ми.
Вкъщи беше сравнително спокоен,само като застанеше пред огледалото и видеше отражението си,посочваше с пръсти към ушенцата си и започваше да скимти.Каква беше изненадата ми обаче,когато вечерта когато го съблякохме,за да го изкъпем видях,че има 3 белега от ухапване и по гръбчето със същия морав цвят.
Изминалата нощ бе кошмарна за нас, сина ми спа спокойно само първите 2-3 часа и след това до сутринта се буди с рев през около 20-на минути.Тъкмо го гушна, тикмо се успокои и заспи,тъкмо дишането му стане по-равномерно и изведнъж се стряска в съня си и започва да плаче неутешимо.Едва сега призори заспа по-дълбоко и спокойно.
Цяла нощ не съм спала и аз.Мисля си за тази половин или една минута в,която детето ми е било така жестоко нападнато,за болката която е изпитало,за плача му,за ужаса му,за страха му,за това,че в този момнет и искало бъда там и да му помогна,а мен ме е нямало ...и всичко това се е случило.Мисля си за това с какво моето дете,което макар и прекалено жизнено и енергично,винаги е било доронамерено и любвеобвилно към другите деца е предизвикало тази агресия.Мисля си как може една макар и по-голямо момченце, но все пак в бебешка възраст да се отнесе толкова жестоко с друго бебе,как не е спряло когато детето ми е заплакало.Как никой не е разбрал какво се случва веднага и не е могъл да спре това,все пак такива наранявания не могат да се получат за секунда,две или пет.
Не търся съвет как да постъпя.Постъпих по правилния според мен начин:Когато го заведохме на яслата сутринта, разказах че детето е трвмирано от случката и помолих да му обърнат ако е възможно по-специално внимание в следващите дни.
Написах всичко това,защото исках да споделя,защото сърцето ми е свито от притеснение как ще мине днешния ден за детето ми ,спокойно ли ще е или ще се страхува,страхувам се и аз инцидента да не се повтори...Страхувам се,защото и миналата седмица имше следа от ухапване по гръбчето(предполагам от същото детенце), но не и обърнах голямо внимание,защото знам,че такива неща често се случват.Всъщност допреди вчера единственото от което се боях по отношение на яслата бе това детето ми да не се зарази с нещо и да не боледува често.
Не мога да преценя и дали гледам трезво на нещата или драматизирам излишно,защото това се е случило на моето дете.
Знам,че синът ми няма да запомни тази случка,но болката,която аз изпитвам в момента е почти физическа и не мога да я задуша и да спра да плача.
на теб и целувки на сладурчето.