Историята ми е следната: Преди няколко месеца повишиха мъжа ми и се наложи да се преместим в друг град. Аз започнах на едно място, но колегите не ме приемат и ходенето на работа за мен се превърна в най-неприятното нещо на света. Освен това и мъжа ми също има проблеми. И както се оказа и на двамата не ни харесва вече да сме тук. Започнахме да си говорим за връщане на предишното място. Но каква беше изненадата ми когато миналата седмица мъжа ми каза че не може да се върне с мен. Много ми е мъчно, че избира фирмата пред мен. Посъветвайте ме на къде да поема. Искам да се върна, но не искам да го оставя, не искам да се разделяме заради тъпата му работа. Все пак и аз искам да печеля добре, да градя кариера, а тук ми е невъзможно. Трябва да се правят компромиси, но до кога само аз. Вече пета година сме заедно, а той няма време и дете да ми направи, от тъпата му работа. Ще ви бъда благодарна и за съвети и за критики.
Виж целия пост
моля за съвет, проблем в семейството
- Публикувана: 4 дек. 2007, 08:46 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2007, 14:56 ч.
# 1
4 дек. 2007, 08:53 ч.
Като начало напусни тази работа и си потърси друга, която да те удовлетворява, при условие, че съпругът ти печели добре и можете да си го позволите естествено.
Виж целия пост
# 2
4 дек. 2007, 08:56 ч.
здравей!решила си да се преместиш в друг град-защо не се решиш да смениш работата?всяко начало е трудно-а ти си предприела голяма крачка-помисли струва ли си да загубиш всичко връщайки се назад?
Виж целия пост
здравей!решила си да се преместиш в друг град-защо не се решиш да смениш работата?всяко начало е трудно-а ти си предприела голяма крачка-помисли струва ли си да загубиш всичко връщайки се назад?
# 3
4 дек. 2007, 09:43 ч.
Аз не съм решила, той го реши и аз като кученце го последвах, явно аз го обичам повече, а той работата. Аз също печеля добре на моята си работа, която напуснах заради него, даже повече от него печелех. Не искам да оставам тук, за това не си търся нова работа, аз имам такава. Нашето преместване е от София в дълбоката провинция където всеки те гледа като полезно изкопаемо. На това ако му викате ново начало, аз му викам набутване. Май нищо няма да загубя, щом той предпочита работата пред мен, това е ясно, даже май съм си загубила времето с него.
Виж целия пост
# 4
4 дек. 2007, 09:49 ч.
Всяко начало е трудно,нова работа,нови колеги..не се предавай.Стисни зъби и докажи че можеш.
Седни и поговори с мъжа ти,не сте малко време заедно..5 години са това.
Виж целия пост
Седни и поговори с мъжа ти,не сте малко време заедно..5 години са това.
# 5
4 дек. 2007, 09:54 ч.
НЕ МИСЛЯ ЧЕ ДЪЛБОКАТА ПРОВИНЦИЯ Е ГНИЛОСТ И ЗАРАЗА !!!!
ДОРИ МИГ НЕ СЪМ СЕ ЗАМИСЛЯЛА ДАЛИ ДА ОСТАВАМ В СОФИЯ ИЛИ ДА ЖИВЕЯ В "ДРУГАТА" БЪЛГАРИЯ , А ДАЛИ ТИ НЕ СЕ ДЪРЖИШ С КОЛЕГИТЕ СИ ГАДНО ПОНЕЖЕ СИ ОТ ПО-ВИСОКА КЛАСА - МОМА СОФИЯНКА . ПОМИСЛИ МЪЖА ТИ ЛИ Е ПРОБЛЕМА ИЛИ НАРАНЕНОТО ТИ ЕГО ЗА" ДЪЛБОКАТА ПРОВИНЦИЯ"
Виж целия пост
ДОРИ МИГ НЕ СЪМ СЕ ЗАМИСЛЯЛА ДАЛИ ДА ОСТАВАМ В СОФИЯ ИЛИ ДА ЖИВЕЯ В "ДРУГАТА" БЪЛГАРИЯ , А ДАЛИ ТИ НЕ СЕ ДЪРЖИШ С КОЛЕГИТЕ СИ ГАДНО ПОНЕЖЕ СИ ОТ ПО-ВИСОКА КЛАСА - МОМА СОФИЯНКА . ПОМИСЛИ МЪЖА ТИ ЛИ Е ПРОБЛЕМА ИЛИ НАРАНЕНОТО ТИ ЕГО ЗА" ДЪЛБОКАТА ПРОВИНЦИЯ"
# 6
4 дек. 2007, 09:55 ч.
Забелязала съм, че мъжете много държат на работата си и самочувствието им е пряко свързано с положението в службата. Ако наистина много го обичаш, както твърдиш би трябвало да знаеш дали при него е така. Докато приемаш преместването като набутване, а не като ново начало то ще бъде такова. Аз също съм живяла в София, а след това, вече от 10 г., в провинцията /родният град на моя съпруг/. Всяко начало е трудно, но колкото и да е странно в дълбоката провинция също има живот, обаче в тебе май няма.
Виж целия пост
Аз не съм решила, той го реши и аз като кученце го последвах, явно аз го обичам повече, а той работата. Аз също печеля добре на моята си работа, която напуснах заради него, даже повече от него печелех. Не искам да оставам тук, за това не си търся нова работа, аз имам такава. Нашето преместване е от София в дълбоката провинция където всеки те гледа като полезно изкопаемо. На това ако му викате ново начало, аз му викам набутване. Май нищо няма да загубя, щом той предпочита работата пред мен, това е ясно, даже май съм си загубила времето с него.
# 7
4 дек. 2007, 09:57 ч.
Zdravei!predi edna godina i nie se premestihme v po-maluk grad.Mnogo dobre te razbiram kak se chuvstvash.Mujut mi imashe rabota,a az si namerih sled 3meseca.Vsichki kolejki mi se chudiha kak sum mogla da doida v po-malkia grad.No triabva da ti kaja,che tam stanahme po-sploteni,zastoto razchitahme samo na nas.Niamashe vunshna namesa.No v kraina smetka pak zaradi rabotata na muja mi se premestihme v Plovdiv.No,ako mi se otdade vuzmojnost sus sigurnoste,pak ste se vurna tam.
Виж целия пост
# 8
4 дек. 2007, 09:58 ч.
Подкрепям,milmar.Живях 6 години в София,харесваше ми,исках да си остана там,но се предадох и се преместих в родният град на съпруга ми-в "дълбоката провинция" 
-трудно беше свикването-и до сега не съм свикнала,а сме от почти 4 години тук вече,но пък правя всичко възможно,имам приятели тук и не плюя против града.
Виж целия пост
-трудно беше свикването-и до сега не съм свикнала,а сме от почти 4 години тук вече,но пък правя всичко възможно,имам приятели тук и не плюя против града.
# 9
4 дек. 2007, 10:02 ч.
Ами разясни на себе си първо какъв е главния проблем - съпругът или работата ти. Те не6тата са свързани, но едното идва от другото. Ли4ния живот вляе на работата и работата влияе на ли4ния живот. И аз съм била в съ6тия гаден кръг. Ако проблемите вкъ6ти идват от работата и обкръжението, определено това 6те трябва да се промени. На мен ми отне няколко години, не е много лесно. Понякога трябва да си тъп и упорит. Но си определи приоритетите.
Виж целия пост
# 10
4 дек. 2007, 10:03 ч.
Моят съвет е да не се примиряваш, а да живеиш твоя си живот. Стискането на зъби е до време.
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
Виж целия пост
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
# 12
4 дек. 2007, 10:06 ч.
Май някой гледа много сапунки.
Виж целия пост
Моят съвет е да не се примиряваш, а да живеиш твоя си живот. Стискането на зъби е до време.
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
# 13
4 дек. 2007, 10:11 ч.
Аз пък така и не разбрах няколко неща:
1. преди на едно и също място ли работехте?
2. сега заедно ли работите?
3. защо той да не може да се върне на старото си работно място или да потърси ново - нали не му е добре на сегашното?
4. какво означава това, че той не може да се върне с теб??? (това негово решение или зависи само от намирането на работа?)
6. какво общо има това, че той работи и обича работата си с нежеланието му да ти направи дете - нали ти ще бременееш, раждаш и сигурно ще ползваш майчинство - как това ще му попречи на работата (по-скоро би позабавило твоя стремеж за кариера)?
По-скоро мъжът ти или е страшен егоист, или иска "да си поживее сам", или и двете.
Не обсъждате ли подобни важни решения заедно???
Виж целия пост
1. преди на едно и също място ли работехте?
2. сега заедно ли работите?
3. защо той да не може да се върне на старото си работно място или да потърси ново - нали не му е добре на сегашното?
4. какво означава това, че той не може да се върне с теб??? (това негово решение или зависи само от намирането на работа?)
6. какво общо има това, че той работи и обича работата си с нежеланието му да ти направи дете - нали ти ще бременееш, раждаш и сигурно ще ползваш майчинство - как това ще му попречи на работата (по-скоро би позабавило твоя стремеж за кариера)?
По-скоро мъжът ти или е страшен егоист, или иска "да си поживее сам", или и двете.
Не обсъждате ли подобни важни решения заедно???
# 14
4 дек. 2007, 10:33 ч.
Ако се чувстваш набутана с този мъж и в София, и в Ню Йорк, и в Париж няма да ти е добре с него /далеч съм от мисълта да те обвинявам/. Просто трябва да решиш дали все още искаш да сте заедно или не /знам, че е трудно/.
Виж целия пост
Аз не съм решила, той го реши и аз като кученце го последвах, явно аз го обичам повече, а той работата. Аз също печеля добре на моята си работа, която напуснах заради него, даже повече от него печелех. Не искам да оставам тук, за това не си търся нова работа, аз имам такава. Нашето преместване е от София в дълбоката провинция където всеки те гледа като полезно изкопаемо. На това ако му викате ново начало, аз му викам набутване. Май нищо няма да загубя, щом той предпочита работата пред мен, това е ясно, даже май съм си загубила времето с него.
Препоръчани теми