За мама

  • 4 742
  • 70
Тъгувате ли за майките си?
Аз самата съм майка отскоро, ама все по ми е тежко на сърце, че сме далече една от друга.
Уж съм вече голям човек, аз самата съм майка, а все по често ми се пълнят очите като се сетя за МОЯТА МАЙЧИЦА.
Ето сега: така ми е затъжено, че си плача, а тати не може да ни закара сега там, защото чакаме гости тия дни, много е зает, неможе да пътува, а така ми е мъчно, че направо.....
И тя толкова се е затъжила анас, ама тая пуста работа, все тия пари
И все си мисля, как все нещо изскача, как все другия месец,а тя е с болно сърце, трудно пътува, пак беше на лекар тия дни, все казва, че е добре, ама не е първа младост, и оня ден се събудих в 2 през нощта и си мислях, боже колко ли е още ще е жива, а после............
Замайчена съм си по принцип, ама такава чак лиготия бива ли или е нормално.
Мъжът ми е по-суров и тия неща много не ги говорим, а пък и отношенията им са типични за зет-тъща.
Ще прощавате ако натъжавам някого, ама само аз ли съм така?
Виж целия пост
# 1
Не си единствената и аз съм в такова състояние в момента и ми е трудно,но се успокоявам с това,че ще сме заедно след няколко месеца за съжаление само за 2-3 седмици. Peace
Виж целия пост
# 2
още една в отбора.
Ей сега бих скочила да я видя... Обожавам ги и 2-мата  Hug Heart Eyes

Споко, не си сама в помислите си.   bouquet
Виж целия пост
# 3
И на мене ми липсват мама и тате.Въпреки,че отдавна не живея при тях ,пак си ми е мъчно,особено напоследък.
Виж целия пост
# 4
Тъгувам ужасно и за двамата. Липсват ми ужасно и също като при теб понякога идват и мислите за деня, в който те няма да са на този свят и ми засяда една буца в гърлото... Всеки път, когато споменат, че нещо ги боли и ми се стяга сърцето, а съм толкова далече от тях.
Дано са живи и здрави още дълги години, а аз ще се опитам да направя тези години щастливи за тях по всички възможни начини.
Виж целия пост
# 5
Преди да родя все ми казваха родилите вече: ще видиш: ще станеш майка и ще разбереш какво е детето за майката. Така е.
Ама аз разбрах и нещо друго: какво е майката за детето...........е страшно нещо е това, няма такава химия, няма такова нещо.
Всяка сутрин се чуваме, ако не звънна аз - тя. И ако позакъснее с обаждането, е-казвам ви - изтръпвам направо.
И ако щете вярвайте - последния път, ставам сутринта и една буца в гърдите си усещам, не се обажда тя и си рекох - станало е нещо, сякаш нещо ме чукна по главата, звъня, а тя с хумор: Ами, аз малко в болницата за изследвания, че  малко лошо, сякаш си знаех, че нещо се случва. Не е съвпадение - убедена съм.
Тя казва, че и с нея е така - и тя усеща кога се случва нещо лошо с мен.
Силна е връзката между майка и дете - няма такава
Виж целия пост
# 6
Не, виждам я всяка седмица.
Виж целия пост
# 7
Затъжавам се много и аз. Напоследък все по-често. Sad
Виж целия пост
# 8
Успокоих се че не съм само аз болезнено привързана към майка си. Понякога като ми писне се качвам на колата и хайде при мама и тате. Сега са на гости при брат ми и като ме стегне шапката стоя само в колата, щото няма при кого да отида  Laughing
Мен ме притеснява, че още не съм ги зарадвала с внуче/та, а годините минават. Искам да ми помагат да си ги отгледам, тате да ги научи да псуват и други такива семейни идилии  Laughing
Виж целия пост
# 9
Виждаме се няколко пъти в седмицата Grinning Но с баща ми не е така- вчера разбрах, че е духнал по чужбина... заминал да работи без да ми се обади, а си има скайп Crossing Arms
Виж целия пост
# 10
Не, виждам я всяка седмица.

 Peace
Виж целия пост
# 11
Радвам се ,че не живея с мама. Как съм ги търпяла 26г. Сега на сестра ми и се налага да живее с тях, просто не издържа.
Ако и се обадя май съм и прекъснала серияла, ако не и се обадя, звъни и вика:" Ти майка нямаш ли....."
Далече, най-добре. Нищо ,че сега гледа момчетата, че са хремави.

P.S. Живеем в един и същи град, но различни квартали.
Няма да продължавам да пиша, че няма да спра скоро!
Виж целия пост
# 12
Разбира се, обожавам майка си.
Тъгувам е силна дума, ние сме далеч, но всеки ден говорим час по телефона, наясно съм с това какво прави, тя пък знае всичко за мен. Често ходя в Бг, тя идва. Скъсяваме дистанцията до колкото можем.
Виж целия пост
# 13
Всеки път, когато тъгувате опитайте да потоворите по телефона, ако сте далече. Не пропускайте моментите, времето върви и идва момент когато няма кого да потърсите. Остават само портретите от погребението и ги гледам, мислено им говоря и чакам дъщеря си да се прибере от училище.
Виж целия пост
# 14
Ех, колко тъга ми навява тази тема. Мойта майка вече я няма, но съм сигурна ,че от там където е пак се грижи за мен. Тя беше най-добрия човек, когото съм познавала. Още ми се обаждат нейни приятелки и да си я припомнят чрез мен.
Съжалявам, че не е много по темата, просто в мен нахлуха спомени...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия