Здравейте момчета, страх ли ви е , че не всичко с бремеността ще бъде в ред или аз съм ненормалник. Въпреки, че няма индикации за нищо нередно, мен си ме е страх да не се обърка нещо. 
Виж целия пост
Страх ли ви е
- Публикувана: 5 дек. 2007, 11:40 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2007, 10:40 ч.
# 1
5 дек. 2007, 13:33 ч.
Всеки го е страх! Всяка жена се страхува и минава през такива периоди, после идват други...... А ти мъжа на бременната жена ли си или ти си жената? Защото аз все си мисля, че ако бременната е шашната, опора е мъжа до нея! Дава кураж, вдъхва доверие, успокоява и т.н. То и без това си е доста сложен период. Ако обаче ти си мъжа и си тооооолкова шашнат, горката ти жена. Я се дръж мъжки и се стегни!
Виж целия пост
# 2
5 дек. 2007, 14:23 ч.
Кво да ти кажа - то все някой трябва да е шашнат - а тя изобщо кара адски лесна бременност - даже твърди, че няма никакви оплаквания. Просто расте коремчето / дай боже докрай да е така/. Ама аз не се издавам, де. Правиме се на железни. 
Виж целия пост
# 3
5 дек. 2007, 15:37 ч.
. този страх присъства често и не е ненормален. Добре е да не се споделя с жената, щото ще засили нейния, ако го има. Стискаш зъби и това е.
Виж целия пост
# 4
5 дек. 2007, 16:22 ч.
Чак страх не, но от време на време съм се притеснявал за жената.
Виж целия пост
# 5
5 дек. 2007, 16:31 ч.
Няма от какво да се страхуваш,след като всичко е наред.Само не ми казвай,че си и суеверен,защото става лошо! 
Виж целия пост
# 6
5 дек. 2007, 17:09 ч.
Аз мисля ,че е напълно нормално да се страхуваш,но това по-скоро не е страх ,а притеснение.Няма бременност,която да мине без такова нещо,в реда на нещата си е..бъди самоуверен и подкрепяй жена си 
успех
Виж целия пост
успех
# 7
6 дек. 2007, 11:16 ч.
Всеки се страхува.
Вярвах, че всичко ще е наред и не показвах, че се страхувам.
Виж целия пост
Вярвах, че всичко ще е наред и не показвах, че се страхувам.
# 8
6 дек. 2007, 22:14 ч.
Много интересен въпрос.
Когато бях бременна никога не ме е било страх, че нещо няма да бъде наред. Въпреки, че съм диабетичка, въпреки, че имах хипогликемични кризи от бременността. До последно не съм се притеснявала изобщо. Дъщеря ми се роди в 36-тата седмица и беше в неонатологията една седмица. Още като я видях как се опитва да си извади тръбата от устата (на 1 ден е била) престанах и за нея да се притеснявам.
Сигурно е нормално да се притесняваш, но аз го пропуснах. Може би защото имах толкова много работа, че нямах време да се притеснявам за друго.
Късмет!
Виж целия пост
Когато бях бременна никога не ме е било страх, че нещо няма да бъде наред. Въпреки, че съм диабетичка, въпреки, че имах хипогликемични кризи от бременността. До последно не съм се притеснявала изобщо. Дъщеря ми се роди в 36-тата седмица и беше в неонатологията една седмица. Още като я видях как се опитва да си извади тръбата от устата (на 1 ден е била) престанах и за нея да се притеснявам.
Сигурно е нормално да се притесняваш, но аз го пропуснах. Може би защото имах толкова много работа, че нямах време да се притеснявам за друго.
Късмет!
# 9
13 дек. 2007, 00:30 ч.
Много мъже се срамуват от това да кажат: "страх ме е" , "заболя ме" или нещо от сорта. За мен много по мъжка постъпка е да го направиш, защото тогава показваш, че имаш смелост да го направиш. Това важи само при този случай обаче .
Много учени се опитват да разгадаят каква е тайната на женското дълголетие. Ами ето това е една от тях. Докато мъжете таят всичко в себе си, жените не спестяват нищо и дават свобода на чувствата си. Това тъй просто освобождаване им носи по-голямо спокойствие. Не напразно на запад семейните двойки, а и не само те ходят често на брачни консултанти, психолози и т.н. за да може ако има и най малко напрежение (независимо от какво естество)около една връска или на дадена личност да може да излеят всичко онова което се е натрупвало от динамичния и суров свят.
Виж целия пост
. Много учени се опитват да разгадаят каква е тайната на женското дълголетие. Ами ето това е една от тях. Докато мъжете таят всичко в себе си, жените не спестяват нищо и дават свобода на чувствата си. Това тъй просто освобождаване им носи по-голямо спокойствие. Не напразно на запад семейните двойки, а и не само те ходят често на брачни консултанти, психолози и т.н. за да може ако има и най малко напрежение (независимо от какво естество)около една връска или на дадена личност да може да излеят всичко онова което се е натрупвало от динамичния и суров свят.
# 10
13 дек. 2007, 11:01 ч.
Първата си бременност искарах без никакви страхове...за разлика от втората 
Втория път докато не родих не се отпуснах...все съм ревала и все се страхувах да не стане нещо..
Виж целия пост
Втория път докато не родих не се отпуснах...все съм ревала и все се страхувах да не стане нещо..
# 11
13 дек. 2007, 23:25 ч.
Мъжа ми го беше страх да не загубим бебо... Лежах два пъти в болница, а през цялата бременност бях на легло. Е, в крайна сметка резултата е повече от прекрасен. Заслужаваше си
Виж целия пост
# 12
23 дек. 2007, 22:02 ч.
Определено имаше моменти когато ме е било страх но всичко мина без проблеми
Виж целия пост
# 13
25 дек. 2007, 03:08 ч.
Всеки го е страх,а не бива,защото можеш да предизвикаш съдбата.Аз въпреки ,че с едната бременност имах проблеми гледах да мисля само позитивно и колкото може да се радвам на всичко около мен.В крайна сметка всичко мина успешно.
Виж целия пост
# 14
25 дек. 2007, 10:21 ч.
Тъй като въпроса ти е към момчетата...бих си позволила да споделя наблюденията в/у мойто момче...
Мисля,че се страхуваше повече от мен.Първите месеци въобще отбягваше да говори за бременността.След тов по лека лека се отпусня,докато накрая,когато наближи пак млъкна.Не искаше да купуваме разнира неща за бебео,дори когато го убедих,че трябв да вземем предварително нещата - той искаше да оставимпоне нещичко за после,защото не било хубаво така..
Та...той се страхуваше доста през цялата бременност,дори секса след 5-ти месец беше...доста рядък да не кажа - 2-3 пъти до раждането и то поради неговите страхове (моето сексуалнолибидо беше доста повишено
,ама ...) ,докато моят страх,беше последния месец и то - дали всичко с беба ще е наред (не самото раждане)
Виж целия пост
Мисля,че се страхуваше повече от мен.Първите месеци въобще отбягваше да говори за бременността.След тов по лека лека се отпусня,докато накрая,когато наближи пак млъкна.Не искаше да купуваме разнира неща за бебео,дори когато го убедих,че трябв да вземем предварително нещата - той искаше да оставимпоне нещичко за после,защото не било хубаво така..
Та...той се страхуваше доста през цялата бременност,дори секса след 5-ти месец беше...доста рядък да не кажа - 2-3 пъти до раждането и то поради неговите страхове (моето сексуалнолибидо беше доста повишено
,ама ...) ,докато моят страх,беше последния месец и то - дали всичко с беба ще е наред (не самото раждане) Препоръчани теми