миналата година за първи път "писахме". т.е. Марена си нарисува желанието и написа някакви заврънкулки, с които обясни колко е била добра, аз и надписах плика, а заедно го украсихме.
тази година, обаче, тя си написа писмото съвсем сама, затвори се в стаята и го нарисува.
и , понеже не вървеше да се подхилквам пред нея, я поздравих и и обещах утре да купя плик, който да надпишем , но сега ме напушва голям смях.
с по една мъъъничка сълзичка в крайчето на очите. от една страна от умиление, породено от светналите и очички, когато ми го показа готово. и от друга страна от съжаление, че аз самата не съм си написала писмото до дядо Коледа. няма и да го напиша.
писмото, разбира се, ще бъде прилежно съхранено, заедно с другото и последвалите ги, в една кутия, която тя ще получи като подарък, когато порасне. и когато спре да пише писма по Коледа....
ето го и самото него :
ако искате, може да направим една колекция от детски писма до дядо Коледа. едва ли има по-истинско нещо....