проблем с първокласник

Като за начало- какви са тези занимания на 7- годишно дете "от сутрин до вечер"? Има ли възможност и как контактува с приятелчета извън училищна среда?
/Училището, по принцип и само по себе си не е стрес, стресово се приема от някои деца, за което има причини./

Посъветвай се с детски психолог. Вариант е да му отделяш повече време - да не посещава занималня, а ти да му помагаш с уроците вкъщи. И да го насърчаваш да си дружи с децта - канете гости вкъщи.

Мисля, че може да опитате да спрете със занималнята и детето да си учи вкъщи. Децата прекарват в училище от 8 сутринта до 17 вечелта, което прави 11 часа на денонощие. Колко възрастни могат да издържат всеки ден да са на работа по 11 часа и да спазват всчки видове изисквания?
Явно детето не се чувства конфортно. Може би проблемите не са свързани толкова с евентуално нежелание да поеме отговорност, а с претоварване с това стоене по цял ден извън дома. Ако след редовните занятия има кой да го заведе вкъщи и да стои с него колкото да не е сам (дори не става въпрос за учене с детето), то момченцето ще се успокои, ще може да се нахрани спокойно, да си почине, да учи на тишина и спокойствие, да не е длъжен постоянно да се съобразява с другите деца.
При положение, че посещава логопед, това е добър начин да контактува с внимателен човек, който да му обръща внимание индивидуално в продължение на 1 час. Ще се възстанови по-лесно от стреса в училище като се възползва от всички предимства на домашното спокойствие и позната обстановка.

Освен организираните учебни мероприятия, които "от сутрин до вечер" и на мен биха дошли в повече, мисля, че детето има нужда от свобода, от почивка, от домашна обстановка и игра с деца на свободен режим, т.е. не в присъствието на учителки и родители. Много родители пренебрегват тази необходимост. Контактите в училище и в занималнята нямат почти нищо общо  с непринудените игри, от които всички деца имат нужда до доста по- голяма възраст.
Има ли детето някакви конкретни проблеми с определени съученици или учител в училището и класа? Изолират ли го останалите деца? Да не би да има проблеми с говора и в момента /това понякога също кара децата да не се отнасят тактично с такива свои връстници/?
Напикаването и останалите, описани проблеми ме карат също да мисля, че има нещо по- сериозно и причина по- конкретна и различна от простото тръгване на училище. Специалистът би ти казал по- добре след лични контакти с теб и детето.
Освен преглед при специалист лично аз бих оставила детето в къщи след обед. нека подиша малко "чист" въздух и да се почувства по- свободно. Имате ли възможност да наемете някоя жена, която да го прибира от училище и да стои с него до вашето завръщане от работа?

Записвам се, за да следя темата. Не мога да дам съвет, но се питам доколко приложим е този детето да не ходи на занималня... Много семейства не могат да си го позволят. Аз не бих могла. Детето ми засега е супер-адаптивно, но не го приемем като гаранция за бъдещето. Затова и искам да проследя развитието на тази ситуация. Дано е нещо леснопреодолимо! Желая го то все сърце!!!

Дори да го смятам откъм финансовата страна, ако проблемите на едно дете (се става въпрос за конкретното дете от темата) се задълбочат, то много пари ще се дават по прегледи за лекари, психолози, родителите ще трябва да отсъстват от работа, за да се занимават с всичко това. Просто тези пари ще се дадат накуп и задължително, защото никой няма да си остави детето в такова положение. По-добре известно време да се дават пари на човек, който да прибира детето и да стои с него вкъщи, докато нещата се оправят.

Да, само в това намирам проблем, че има семейства, които "не могат да си го позволят", особено ако училището е далеч и детето няма практическата възможност да ходи и да се прибира само от училище. Всъщност това е проблема.
Моят син, миналата година, в първи клас го прибираше баба му и го водеше у нас, но те си купиха жилище, също близко до училището на сина и до нас. Сега е във втори клас, още няма 8 години, но се прибира сам. Това е нещо изключително удобно. Следобедът е изцяло негов. За година успяхме да напреднем до там, че сега най- често успява да се справи сам с подготовката си на материала и на времето си /това е нещо изключително важно/. За следобед не му е нужен възрастен, който да му виси на главата. Вечер проверявам домашните и изпитвам. Справя се добре, има отлични оценки и дори ходи на състезания, където се представя също добре.
Искам да кажа, че за едно дете на 7-8 години може да бъде организирано само воденето и вземането му от училище, в останалото време не е нужно да се плаща на човек да стои до него. Все пак не става въпрос за бебе. Сина ми може да си стопли храната, да си отреже филийка, да излезе да играе, когато се прибере знае, че трябва да се преоблече. На това е свикнал, тъй като в продължение на година сме тренирали. Има още много какво да учи за самостоятелността и справянето със задачите /училищни и житейски/, но поне не е претоварен и изморен.
Лично аз намирам заниманията от сутрин до вечер в еднотипна среда, с едни и същи хора, в една и съща седяща поза, особено на тази възраст, за изключително вредни. Това е мое мнение. На мен, самата, такова нещо би дошло твърде депресиращо.
Тук само си говорим, разбира се, винаги съм съжалявала, когато подобни полезни теми бъдат ограничени в рамки.

Е, полезно е, макар само, защото дава насока за поглеждане на нещата от друг ъгъл.

Много деца не понасят целодневно натоварване.Спомням си ,че госпожата  на моите деца не препоръчваше занималня.Споделям мнението на момичетата за почивка след училище и разведряване на детето(дори и посещението при логопед  може да го притеснява).Накарайте го да говори,да се смее,да разказва колкото се може повече неща.