дете със садистични наклонности

В тема Първокласници тъкмо умуваме върху агресията, в класовете на децата ни, ето че и Вие отваряте такава тема. Какво става?!? Страшно!

Това е просто ПОХВАЛНО!  100 пъти е прочетена темата и никой няма становище! 
Това ли заслужават децата ни? Считате го за в реда на нещата???

Минзухар, не знам какво да ти кажа... ужасно, ужасно. Сега четох за пребито до смърт момче... В темата за първокласниците аналогични на твоя случаи.... какво става бе, да му се не знае, какво им има на тия деца? И на родителите им?

Ужасно е! МИнзухар, няма да е лесно, но дано се справите със ситуацията!

Минзухар,
Пред такова неадекватно поведение хората обикновено онемяват.
Не зная какви мерки можеш да вземеш ти, но родителите на "садистчето" определено трябва да вземат мерки.  Психолог, психиатър... Знам ли! Това определено е ненормално поведение и детето е опасно за околните.
Но у мен се появи и друг въпрос, къде е била учителката в това време? Децата не са ли твърде малки да са без надзор в междучасието? Не е зле да се поинтересуваш и от това.
Лично аз не бих се задоволила с празни извинения и обещания за някакви мерки, които някога ще бъдат взети, за да се гарантира безопасността на децата в училище. равнодушието и подминаването на подобни неща в тази възраст води до изграждане на чувство за мощ и ражда насилници.
Точно днес има пресен пример за това http://www.dnes.bg/article.php?id=44899

Ужас! Незнам какво става с тези деца... 

Това мисля и аз, това дете е опасно за околните. И моя син със сигурност няма да е единствената му жертва, както и родителите да се опитат да разговарят с него.  Ще потърсим и психолога, ако има такъв. И понеже детето е син на служител в училището, ако не се вземат наистина сериозни мерки, тежко на училището.. Съжалявам, че ви натоварвам, не съм на себе си. И аз ще пиша как се развиват нещата.

Съжалявам много за случилото се, минзухар!
Напълно разбирам как се чустваш в момента.Миналата седмица със сина ми се случи нещо подобно,само че в яслата(дори пуснах тема тук).Аз също нямам обяснениеза появата на  такава  жестокост и агресия у толкова малки деца...
При нас след този инцидент детето бе насочено към работа с детски психолог.
Дано и във вашата ситуация се намери адекватно решение и подобно нещо да не се случва никога повече.
Предполагам,че детенцето ти е силно травмирано от случката. Дано успее бързо да се възтанови.Това е най-важното сега.

Минзухар, ужасно е! Аз това не го наричам дете със садистични наклонности, а агресивно или проблемно дете 
Миналата учебна година синът ми беше изпаднал в подобна ситуация, с един от съучениците си. Не сме в България, но този проблем го има навсякъде. Имах специален разговор с класния по въпроса, защото той не реагира навременно и адекватно на ситуацията. По принцип уж преподавателите ги наблюдават и се работи с агресивните деца, но в нашия случай контролът явно е бил отслабен. Учителят разговаря с детето и родителите му, извиниха се официално на моя син. Ситуацията беше дискутирана на събиране пред цялото училище. От тогава синът не се е оплаквал. Но трябва всички активно да се включат за решаването на проблема, учители, пострадали деца и родители, както и виновните деца и техните родители. А агресивното дете, трябва да се включи в специална програма, където го учат на самоконтрол.

В първи клас моят син беше бутнал дете, което си ударило главата в радиатора. Нещо се закачали, сдърпали се, обидили се и синът ми прибягнал към това. Всъщност не знам какво е било в действителност, другото дете беше добре, само с цицина. Проведохме дълъг разговор с класната му, тя беше много възмутена, каза си, че няма да позволи така да се държат децата й, искаше и от нас съдействие. Разпита ме дали в семейството не се държим така, дали не е гледал някъде насилие. Аз наистина не го бях очаквала от него, защото много сме си говорили за дисциплината му, но станалото станало. Имаше наказание, предхождано от много дълъг разговор и обяснения, какви могат да са последствията от такова негово поведение. Две години от тогава, класната му все го хвали, че е много кротък и не е закачил никого. Радвам се, че успяхме да тушираме порива му на агресия още в зародиш.
Та мисълта ми е, че много зависи от родителите на другото дете и как те ще поемат нещата. Голямо влияние би могла да окаже и учителката. Има начини да се потърсят съответните институции да помогнат, ако родителите се отнесат несериозно или не успеят да се справят.

Правилникът на училището и другите нормативни документи позволяват ли подаване на жалба до директора и разглеждане на случая?

УЖАС!!! Много гадно. Какво става с децата, накъде върви света!

Всичко зависи от неговите родители, ако осъзнават проблема на детето си, ще положат усилия, но ако агресията е нормална за тях, не знам 

Като  бях малка много ме беше страх от м/учасията, винаги имаше побоища, виждам, че нещата не са сепроменили 

Ако родителите не искат, никой не може да ги принуди да заведат детето при психолог или психиатър, освен, ако не е станало нещо ужасно и непоправимо. По закон децата не носят наказателна отговорност. А много родители в никакъв случай не биха направили сами нещо, защото се страхуват от това, което може да чуят от специалиста. Затова предпочитат със зъби и нокти да отричат, че има проблеми.

И според мен има голяма толерантност към детското (и възрастното) насилие в БГ. Очевидно агресивни деца се наричат палави. В много случаи психологът на училището се опитва само с разговори да промени нещата, но среща отпор от родителите. Много родители изобщо не търсят начин да защитят децата си, защото "не могат да променят нищо". Учителите не могат да смогнат да въдворяват ред и дисциплина, защото точно родителите на най-агресивните деца вдигат скандали и отправят откровени заплахи.

Наскоро видях мултимедийна детска програма, финансирана от ЕС, продукт на специалисти от различни европейски университети, чрез която се обучават децата как да действат при ситуация на насилие. За съжаление не помня името на тази "игра" и не зная дали в БГ се използва. Децата се научават да се справят с емоциите си, да изградят алгоритъм от подходящи за себе си реплики и реакции, за да не стават жертва на насилие от страна на свои съученици.

И все пак остава открит въпросът какво се прави с децата, които са склонни или проявяват агресия към своите връстници, а не само да защитаваме жертвите пост-фактум.