Има ли надежда да спре пищенето?

Публикувана: 20 апр. 2005, 09:31 ч.
Последно мнение: 21 апр. 2005, 15:52 ч.

20 апр. 2005, 09:31 ч.

Мами с по-голям опит - моля ви кажете дали вашите дечица като моя Ясен, който е на година и 4 месеца пищят неистово при всяко недоволство или забрана за нещо?
Има ли надежда да отмине този период и кога? Имам чувството,че при него започна малко късно, но пък е ужасен понякога. Който го познава и знае какво мирно и кротко бебе и дете беше, сега не може да повярва...................
Реагира така винаги, когато не му изнася, а напоследък май от всичко е недоволен Cry

Виж целия пост

Asinka

# 1 21 апр. 2005, 14:53 ч.

уф, ясно че не ви е интересно да ми кажете или пък.........ние сме някакво изключение непознато досега? или пък е толкова безмислен въпроса ми? Thinking

Виж целия пост

kiki

Регистриран

# 2 21 апр. 2005, 15:09 ч.

Ралина (на 1г.и 4 мес) е същата.Като не и се даде нещо и се започва такъв рев,че все едно я колим.И не спира докато не си получи това,което си е намислила.А какво кротко бебе беше People Angel

Честно да си кажа ние доста си я глезим,много я обичаме и тя това го знае,голяма хитруша е.

Май,май трябва да се обърне другата страница,да не им се угажда много много ,колкото и да ни е трудно.Че после лошо.
Та според мен трябва да сме по-твърди и този период ще отмине.

Виж целия пост

mumi

# 3 21 апр. 2005, 15:16 ч.

Моята хубавица пък започна един бебешки пубертет на "дърти години". Доброто, мило и спокойно детенце стана едно малко чудовище, което се тръшка и реве като магаре за щяло и нещяло. И всичко това започна преди около месец.
Аз обаче не съм по глезотиите, гледам я предимно сама и няма кой да ми разваля дисциплината. Като я "хванат братята" я оставям да се тръшка (по възможност в нейната стая) и и казвам да крещи колкото си иска и като се успокои да се върне при мен. Обикновено да половин минута историята е приключена и забравени ми се хили като тиква. Съветвам те да го игнорираш юнака в такива моменти, защото като види, че поддаваш ще те прави на маймуна още дълго време.

Виж целия пост

silvia2

# 4 21 апр. 2005, 15:20 ч.

Няма страшно, ще премине. При нас започна на първото му море-беше на година и 9 месеца. Дотогава беше толкова хрисим! Та вървим покрай един тезгях с играчки и той като писна за нещо си. Та от този момент доскоро беше все така. И най-гадното е, че като му се скарах и той почваше да вика ПОМОООЩ. Не знаех да се смея ли какво. Не си спомням вече кога престана, май беше малко преди да се роди мъника. Абе изведнъж порастна. Не се отчайвай- това е задължителен период. много е важно да си спокойна и твърда в изискванията си, защото усети ли че се колебаеш ела гледай! И най-важното- за пред него с тати трябва да сте на едно мнение без значение какво мислите поотделно. Трудно е, но преминава.
Успех и дано при вас е за малко

Виж целия пост

Eti

# 5 21 апр. 2005, 15:33 ч.

1. Ще премине този период
2. Аз правя така:
2.1.Започвам да говоря много спокойно, нещо от сорта - Я да видим по-силно можеш ли?Не чувам въобще..
2.2.И аз правя същото с пищенето - е вкъщи когато сме разбира се
Grinning

2.3. Абсолютно никакво внимание не му обръщам и забранявам и на другите да го вдигат , успокояват и т.н.
В общи линии търпение му е майката.

Виж целия пост

Milena B.

# 6 21 апр. 2005, 15:35 ч.

Ами Ради сега го почва този период. Опитва се да разбере какви граници ще и поставя. За сега държа фронта, но и тя още не е изпадала в съвсем бясна истерия. Започна обаче да ми се тръшка на земята, когато й забраня нещо. Ама аз още успявам да я вдигна с нейните 9.500кг. Twisted Evil

А и, слава богу, още и минава бързо.

Виж целия пост

Asinka

# 7 21 апр. 2005, 15:41 ч.

Цитат на: Eti

мда - и аз като теб с 2.1 и 2.2, ама не помага. Да не говорим пък когато сме на публично място или не дай Боже някъде с него на заведение - умирам от срам като се разкрещи. Хората сигурно си мислят , че е невъзпитан или пък че едва ли не го щипя под масата с всичка сила Embarassed

Виж целия пост

very_nice

Регистриран

# 8 21 апр. 2005, 15:44 ч.

Цитат на: mumi

я оставям да се тръшка (по възможност в нейната стая) и и казвам да крещи колкото си иска и като се успокои да се върне при мен. Обикновено да половин минута историята е приключена и забравени ми се хили като тиква. Съветвам те да го игнорираш юнака в такива моменти, защото като види, че поддаваш ще те прави на маймуна още дълго време.

И аз я оставям да се тръшка и да реве, само ако се е хвърлила на теракота я премествам да се тръшка на дивана. За около 4-5 месеца премина този период.
Започна като тръгна на ясла (на 1г.6м), явно там всички крещят и това е начина, но ако не й обръщаш внимание ще премине бързо.
П.П.Това май е тема за "нашите деца"

Виж целия пост

maeva

# 9 21 апр. 2005, 15:50 ч.

Оф,не е само при нас значи,тоя цирк. #Crazy

Току що се прибрахме от разходка,на която почти целия квартал разбра,че сме били...то не бяха крясъци,викове,тръшкане и ритане...ужас.Голям срам брах. Embarassed

Докога ще е така? ooooh!