Защо сте избрали да говорите на децата си на Български език?

Защото това е майчиния и език. Ще я уча да чете и пише като му дойде времето.


Според мен това е излишен и безсмислен въпрос.

п.п. Да се досетя ли,че си в ЮСА?!

Много странно зададен въпрос.

Защото това е майчиният език на детето. И защото владеенето на още един език само би го обогатило. Същото се отнася и за писането, четенето, интереса към историята. И не на последно място защото не искам да ограничавам детето с моят избор за държавата в която сме в момента, с един бъдещ избор на детето като порасне. Може да реши да живее в България, да работи за България. А и детето трябва да знае какви са му корените, дори и да е от смесен брак.

В началото ползата беше преди всичко.... за мен Докато се появи сина ми нямаше с кого и на кого да говоря български. А иначе - просто мисля, че няма нищо по-естествено от това детето да учи майчиния си език. За ползата точно от българския сами ще си решат някой ден, но един език в повече още от бебе е полезно за всяко дете. През лятото ходи в България и си има там приятели, започват да си пишат...

Вече знае да пише и почти чете на български, без някаква определена методика. Правим упражнения в български детски списания, четем книжки. Ще ги запознавам, разбира се, с българска литература и т.н., доколкото е възможно. Мисля да дам основите, а когато попораснат, сами ще си решат дали да продължават.

  ама 4е въпрос

Що за въпрос? Половината семейство на детето ми е българско, как ще говори с баба и дядо, братовчедите си ако не знае български?
Практическата полза е голяма - едно, че един език повече е богатство, второ - педиатрите казват, че едно дете израствайки с 2 езика развива мозъка си по-активно и после учи по-лесно.
По другите въпроси - още не съм стигнала до там.

Защо сте избрали да говорите на децата си на Български език?


3ащото сме българи

ами бг съм, как ще му се глезя като майка, с вси4ките там сонорни и тем подобни му4ения, гъди-гъди, дзак, гу, дрън, бръм, ох и ах! ами като запея, първо ми идват и то в огромно коли4ество песни и стихотворения на бг от ясли, градини, даскало и репертоар от поколения бг! това не може да  ми го даде нематерния език! народните песни!освен това тя  и бг, има роднини бг, освен,4е езикът е богатство, но за мене  е и необходимост!

gioia, това значи ли, че италианският ти е абсолютно перфектен?

иденти4на ситуация. абсолЮтно насилие над себе си правя, за да и говоря на български и не знам до кога Ще продължа. с голямата приклЮ4их към 3/4 години, съответно тя на бг знае някоя песни4ка, но нито говори нито разбира.
единствената ми при4ина, е 4е уж се развивали мозъ4ните клетки, но предполагам, съЩествуват и други методи... не ми се струва, 4е едноези4ните деца са недоразвити в този смисъл
имам и неприятното 4увство, 4е ако май4иният ми език принадлежеШе към по_разпространени такива, сигурно Щях да настоявам пове4е, виждайки някаква "полза".

И аз не гледам българска телевизия, не познавам българи в Норвегия, 4ета български книги само на плажа в България, говоря от 2001 само английски и норвежки, и на мен ми е неестествено да говоря български първите 1-2 дена като стъпя на българска земя 1 път в годината, ама това какво об6то има ....  

ми има обЩо, заЩото не е спонтанно и естествено.

Това със сигурност е така, но ако няма да помогне то със сигурност няма да навреди, поне според мен.

И аз съм от негледаЩите бг ТВ и нямаЩи кой знае колко ежедневни контакти с родната ре4 и доскоро съЩо се насилвах да говоря на глямата на български макар,4е вси4ко ми идваЩе по_естествено на ит.В на4алото детето не реагираШе позитивно и аз все пове4е се замислях има ли файда да продължавам. Да, ама файда имало и оЩе как.ДъЩеря ми в на4алото разбираШе само,но за говорене и дума не можеШе да става.После лека полека взе да се отпуска и да вмъква тук там по някой българизъм.И един прекрасен ден просто взе да си бърбори на Бг. Еми признавам си ,4е ми стана страШно гот. Като я виждах това лято как си говори с прабаба си и прадядо си, с братов4едите и колко бяха Щастливи те от това и на мен ми капеШе мед на дуШата. Запо4на да се обръЩа към сестра си с разни умалителни думи4ки на бг и ми е толкова сладка като я слуШам. Гледа анимация на бг,мисля един ден живот и здраве да я нау4а да 4ете и да пиШа,да и дам основите пък оттам нататък тя да си реШава дали и трябва или не...
П.С. Не следвам никакъв определен метод на обу4ение 

..защото го говоря правилно; и 2та сме бг с баща им,освен по медицински причини не виждам иначе защо да говорим на друг език ; имаме доста приятели с деца и без  бг тук,чуват го не само от нас определено
*
..син ни не говори,казва 20ина думи;дъщеря ни проговори доста след 2.6 години,досега маже по 3 езика в изречение..
*
..да ги запозная с л-ра,история и  култура родна  наша не е лесна задача и мисля че който казва "да,разбира се,ей сега" прибързва;много е трудно да четеш за белчо и сивушка на дете израсло с франкли,контекстът е много различен,особено като не се учи задължително в у-ще; четем приказки,имаме карта бая голяма на Бг на етажа им-засега с това се изчерпва урокът ми по родолюбие....
*

..против тв съм като цяло,независимо от езика



ОФФ- surfline ,защо реши че дамата е в Щатите,ако би искала да споделиш?

Същата работа е и при мен - през цялата 2007ма видях 2 българки - и двете от форума, за помалко от 24 часа , но все пак мен поне ме е страх да говоря изцяло на немски с малката, щото си мисля, че от мен едва ли ще прихване нещо повече освен кофти акцент и някое и друго граматично недоразумение....И аз се надявам като ДиРокова един ден да си говорим с щерката пред чаша какао на майчиният ни език .


Офф> Анетте, просто наблюдение - всичките ми познати в САЩ, преминаха през една фаза на много силно отричане и колебание необходим ли е точно този език на децата им. Из ЕО, като че ли го няма или е много по-лек този момент.

Ох, камък ми падна от сърцето, явно не съм единствената, която се чувства по този начин, даже няколко пъти днес прескочих темата, защото ме досрамя от себе си

Ясни са ми всички предимства от това да се научи да говори добре български, а най-ми е мъка като видя, че нашите не се разбират с нея. Т.е. тя ги разбира идеално, но им отговаря на немски и започва великото гадаене.  Когато съм в компания с българи най-естественото нещо е да говоря и с детето си на български, обаче като няма българи около нас, започва да ми звучи по-различно Когато сме само двете се насилвам да говоря български, обаче когато тя ми отговори нещо или пита на немски аз пак автоматично обръщам, после на средата на изречението се усещам и хайде пак български и става голяма каша-маша, което леко ме измъчва Понякога си мисля, колко по-добре щяхме да си общуваме сигурно, ако не беше замесен втори език, ама на.... Веднъж тя да го проговори поне малко, това ще ме улесни много и ще влезем в крачка. Майка ми идва скоро и се надявам да дъпнем с езика и после да го задържим и като си тръгне... А скоро става на 4, не трябваше ли вече да го е научила ама как да го научи с такава пишман-учителка като мен...

Причини - за да може да общува с българската част от семейството си. И макар да не ми идваше естествено от началото, защото само на английски говорех, сега след 2 години не мога да си представя да му говоря на друг език. И как да му говоря на друг език - аз не знам песнички, не знам приказки, не съм общувала с деца на английски, аз знам как да го правя на български.

Офф - огромно обобщение правиш, не познавам човек от България в УСА (пък и от други държави), на който да се случвало. Познавам хора в ЕО, на които се е.

Защото му е майчин език , защото двамата с баща му сме българи ! Нямам намерение да го уча на холандски аз , затова си има училище . Той говори безакцентно точно заради училището . И по улиците си му говоря на български , не намирам нищо нередно .
Смешно ми е да говоря на детето си холандски  
Въобще не мога да разбера за какво е пусната тази тема  

Естествено, че е така Бистра - за това съм написала ми познати, т.е. мои,а не всички българи в УСА. Лично наблюдение, пак повтарям, не визирам някого от форума конкретно.

Това да не е пак въпросник за някаква семестриална работа? Отдавна не бях се изkазвала по любимата ми тема за бг език.

А какви са причните да го уча на друг, след като бг ми е майчин и не виждам нищо по-естествено от това да го говоря с децата ми? А и те също са бг. "Проблем" може да има ако бащата не го разбира, но единственото решение според мен е да го учи и той с детето, а най-добре да се подготви преди това на някакво елемeнтарно ниво, че после ще му е трудно да е в крак  . Когато сме с други майки неразбиращи бг, съм опитвала да обръщам, в първия момент децата са сащисани. Когато са по-големи е по-лесно - от учтивост към другите и да не се чувстват изолирани (другите).

Каквато е практическата полза от всеки език - да общуват с мен и рода си.

Говоря с тях само на бг. Голямото знае, че малкият не знае немски и си говорят главно на бг (и руски, когато баща им е наоколо). Та с няколко деца става даже по-лесно. От 5г големият ми син ходеше на бг у-ще докато се научи да чете и пише, т.е. до миналото лято (3г, по 2h седмично).

Разбира се. Те като българи трябва да познават бг култура, затова и езикът е много важен да се подхване от пелените.

Като се роди големият ми син, нямаше, но в последствие си намерих толкова, че понякога се чувствам в БГ, мисля и пак доста на бг по този повод.

Отделни думи започнаха малко преди годинка. Отделни малки изрeчения между 1 и 2г и след това става лавинообразно. Сега малкият е на 2.5г и може да си каже всичко, което го вълнува на тази възраст разбира се. Проговориха на езиците, които им се говорят - бг и руски. Малкият захвана и отделни немски думи, чути покрай големия от негови прияттели и TV.
Около 2г започват да си пеят и сами песничките, които им пeeм. Най са сладки, когато големия мие ръцете на малкия и му пee "Хей ръчички" 

Така ми стана хубаво като видях колко много "майки в чужбина" не се срамуват от корените си! 

Хубава тема и много ме сърби да се разпиша.
Има 2  причини заради които смятам, че е важно :а/  Да разбира 50 % от корените си т.е мен и б/ Да се разбира с роднините си в БГ. 
От практическа гледна точка и бъдещ живот извън БГ не мисля, че има особен смисъл, обаче - българския е екзотичен и труден език, важността ни в глобалното село е никаква. Затова има повече смисъл, ако се говори на 2 езика на малкото дете втория да е английски. Той обаче би се явявал трети език в нашето семейство, което за едно малко дете би било объркващо.
Затова някак ще се примиря, че английския ще го започне по-късно.

То и китайският е труден (какво значи това между другото?  ) - ма на, най е разпространен. И със сигурност някой ден ще е поне толкова важен колкoто англ.

Ау, ужас, да ти е нестествено да говориш на детето си на родния си език, айде де! Аз съм била и с контакти с българи, и дълго без контакти, нито нет, нито телевизия и никога не ми е било неестествено. Да не говоря спонтанно на детето си на моя си език, майчиния му би ми било като да отрека самата себе си и произхода си, да зачеркна родината и родителите си от съзнанието си и от света.
Дъщеря ми ще е носител на две култури. Имам приятелки българки тук и от други страни, със смесени бракове и децата им говорят много добре нашия език, четат и пишат от 10-12 годишни, ние навремето как сме учели други езици и да четем, и пишем на латиница от първи-втори клас? Само си пожелавам засега да успея да я науча на български и да е трайно, завинаги, не мога да и говоря на италиански и това е, само пред гости и по малко. Детето ме разбира и реагира на ДАй, папам и прочие елементарни неща де знае обикновено едно 10-месечно бебе, дори реагира различно когато слуша бг-реч или италианска, просто я наблюдаваме с баща и и се чудим как е възможно отсега да разбира това, явно е от интонацията и звученето, и познатите думи.
Не смея да кажа дали ще стигне чак до задълбочени познания по история и бг-литература, рано е, но едно е сигурно, трябва да знае български и това, аз имам контакти със семействоти си и приятелите си в родината и тук, а и да нямах, пак бих избрала да го научи защото сме си българки и това.

мдам, така е, да. Един ден ще ходим с китайски разговорници. Но китайците едва ли ще отворят български такива.

малко офф:
Българският език не е труден, той е много труден, опитай се да обясниш на някой патерицата, наречена "ли", например.
Ще се видим ли утре? Имаш ли 10 лева? Идва ли..  Или как се образуват най-различни умалителни  и пр , много е сложно няма почти никаква граматика    В началото аз вкарвах ' ли'  в изречения на италиански, толкова ми беше важна тази частичка ( слава богу само в домашна среда) : Ci vediamo LI domani?  и тн. 

А за това, което казва Джоя-Феиам: на летището видях една мацка , загледах се по слинга й, после се заслушах. Жената говореше съвсем естествено на италиански на бебето си. Идваха й умалителни , обръщения, дърдореше и пр. Изобщо не останах с впечатление, че се насилва, напротив. После си поприказвахме на български. Единствената загуба в случая наистина виждам само в контакта с близките, но и това е относително. Някои хора просто нямат близки, които да си заслужават усилието да бориш българския ежедневно.

лелееееее що за вьпрос ами защото сьм Бьлгарка....ей затова много ясно

Да, виждала съм такива ситуации, много ми е жалко. Именно защото бг е екзотичен, немския те ще го научат, англ, фр и каквото там искат - също. Но бг ще е загубен, ако и аз почна да се лигавя на руски или немски, за което не бих имала проблеми.
А за трудността нa езиците е относително - корейци примерно могат да четат отчасти китайски. На сърбин лесно ще обясниш "ли"-то, а сигурно и те го имат.
Така че практически какъв език ще им трябва е много трудно да се каже - може да зарежат цялата европ. култура и да си намерят нещо из арабския свят някой ден или кой знае ... Моят мотив е съвсем друг - нали се опитваме да разпространим бг култура всред чужденците, как ако не започнем с децата (и мъжовете преди това)?

 
за разлика от вси4ки, които казват, 4е са знаели български обръЩения, умалителни и пр., аз в България малки деца наоколо не съм имала, в Италия, да, за това потвърждавам, каквото съм казала, по_естествено ми беШе на италиански.
последната ти фраза съЩо в моя слу4ай има влияние.
(какво е слинг? )


ами и на мен ми е ужас невъзможността ти да си представиШ, 4е има и разли4ни от теб хора, ама не ходя да се възмуЩавам  .
последното ти изре4ение... сигурно не си даваШ сметка колко е смеШно и патети4но.

Ехее, много задълба, чак пък да отречеш сама себе си, че и родителите си Наистина ли светът за теб се върти само и около езика и само и единствено с него успяваш да задържиш в съзнанието си и на света изброените по- горе ?
А със съпруга си на какъв език говориш?

feiam, слинг е едно парче плат, което се увива около бебето, подобно на кенгуру.

Аз мисля също, че е добре да не се задълбава в патетика. 
Има страшно много фактори, които са важни, особено пред смесените семейства.
Едни имат желание, а децата не поддават, други нямат желание и не задълбават, а децата проговарят сякаш сами. 
В крайна сметка всичко е индивидуално.
Това, което ми прави впечатление в този по-специално подфорум е, че жени , които от години не използват езика, нямат българи в обкръжение и ограничават контактите си на езика почти само до този сайт говорят, изразяват се и пишат много по-грамотно от голямата част от потребителките родолюбки, живеещи в страната. Тоест, малко свалете камшиците.

Още една причина - допълнителният език развива мозъка и дава възможности за по-лесно усвояване на чужди езици в последствие. Това по повод, колко е труден българският език. Моят син няма никакви проблеми да общува на един език с мен, на друг с баща си, на трети в детската градина. И не съм срещнала нито един човек, който да не съжалява, че родителите му са говорели на друг език, а не са го научили, както и обратното. Само че, това се случва обикновено след 25 годишна възраст Но в крайна мсетка всеки си решава за себе си, аз не бях привърженик на едното или другото мнение, но след като се роди, установих че ми е по-лесно на български. Баща му беше убеден, че само на английски ще говори, ама на сега е на друго мнение, и много му харесва да му говори на руски. Местният език, винаги ще го научат, това е езикът на тяхната среда, за майчиния/бащиния е по-трудно и изисква много постоянство.

Имам един познат, с родители украинци, още си спомня как майка му го карала да учи украински, докато другите деца играели на вън и колко мразел украинския тогава. А сега с такова удоволствие го практикува  и децата си учи и е благодарен на майка си.
––––––––––
да ама въпросът ти прозвуча, като обобщение с лека насмешка за тези, които живеят там... може да не съм доразбрала

за мен този въпрос е толкова абсурден, че отказвам да пиша в темата

Наистина има много цитиращи или пък само рецитиращи....спирам, че май много хапят и тук, то човек никъде не може да драсне нещо свое без " цензура".

Не намирам темата абсурдна и не разбирам защо толкова бързо се сърдят някои - тъкмо се получи "дискусия"

С риск да се повторя, ще кажа, че аз специално реших да говоря на детето си на български  по чисто, ако щете, "егоистични" причини - за да имам с кого да си говоря български.

Джоя, аз съм от тези случаи, за които питаш - винаги съм говорила на сина ми на български, а той си ми отговаряше на френски. Само че явно е имало някаква файда, защото всичко разбираше, разбира, когато четем книжки, а миналата година го изпратих за един месец в България и се върна проговорил. Не трая много време, но се убедих, че е имало смисъл. Това лято пак беше за един месец в България и като се върна, не искаше да говори френски, дори и с баща си. Бързо му мина, а и аз разбирам че ако той самия няма желание, не мога да очаквам кой знае какъв напредък. Но гледам да правя това, което ми е възможно при тези условия.

Напълно съм в състояние да разбера майка, на която не й идва българския като пръв език, по различни причини, както и такива, които смятат, че не е необходимо да учат децата си. НО все пак е жалко - когато пораснат, ще им е доста по-трудно, ако решат да учат майчиния си език.

аз,аз!
подчертаното важи,работя от 6та седмица на децата,баби сме имали общо 3 месеца за 4 години
ния не казваше 1 дума на бг,бяхме си през есента за 3 седмици,сега съвсем спонтанно се случва да прави цели кратки изречения (аз искам вода) ; разбират и 2та 100%;
иначе като цяло ние говорим бг,тя отговаря на англ.или меша ужасно бг и англ

gioia ,извини,аз мислих че е едно от 3те,не всички вкупом ; важно е определено,спор няма!

А може ли да споделя опит на приятелка, която освен тези 3 неща имаше семейни проблеми, тежък развод и пълно несъгласие от страна на бащата на детето да му се говори на бг. Даде го на бг у-ще, започна да му говори само (с малки изключения) на бг и непрекъснато да показва, че и е много важно да си говорят на бг. Детето тогава беше 7-8 годишно (между 4 и 7 му беше говорила само на немски), сега си говори свободно, така че има шанс. 

Феиам, ти пък ме уби, ами повечето тук не сме имали деца в БГ. То остави това ами аз бях дете като дойдох, т.е. всичко това ми беше много далече  .

Не съм съгласна с това, че дори да имат родителите желание, децата не поддавали.

И за мен странен въпрос,но ще отговоря:
Защото съм българка преди вси4ко , и детето ми има много роднини и познати българи.
Защото един език обогатява независимо какъв е той.
Защото искам да се 4увства добре в родната ми страна ,където е баба му и дядо му.
Защото освен бг ,ще нау4и и родният език на баща си ,който е разли4ен от страната в която живеем ...
Абе като основна при4ина е, 4е за мен езикът е богатство и свобода.

Опазил Господ ако толкова се срамува6 от произхода си ,не го показваи публи4но поне
И моето дете е смесено  и проговори доста късно,на 3 години,български нау4и малко късно и трудно,но сега е на 11 и говори и пи6е и  на 2 езика...отделно и на англииски.

Мамба-описала си вси4ко то4но,нямаше смисъл да го пренаписвам
големите запо4нах да у4а да 4етът и пишат когато бяха на около 5,понеже по същото време запо4наха с преду4илищната на арабски/бг си говориха идеално защото 3 -4 години живяхме в бг/никаква система не съм следвала,когато у4ехме буквите не държах да ги знаят подред
малката ве4е се опитва  гда прави изре4ения на 2та езика,но съотношението е 2-1 в полза на бг,ина4е гледаме бг тв,4ета бг книги,с децата и на вън говоря бг,без да ме интересува реакциата на околните,само в такситата съм им забранила да говорят освен на арабски-ина4е тарифата ска4а

Миленка, толкова мило ми стана като четох за постиженията на  Джулия  с българския 

По- въпроса, който ми се струва толкова абсурден : говоря му 50% от времето на български. Защото ... мисля, че отговора е пределно ясен. Детето всичко разбира.
През останалото време му говоря на английски, че ми е по лесно, по примера на Джоя и Феим

Съвсем пресен положителен опит споделям. Задочно познавам американка. Има 6-7г. момченце, българче, осиновено от дом за деца в Бг. Детето е дошло тук на 2.5г. и тази жена направи всичко, за да съхрани българският език на момченцето. При нея е много трудно, защото извън горните 3 условия, тя самата не знае български. Въпреки всичко, резултат има. Искрено и се възхищавам.

Днес се запознах с нея за първи път и първите и думи бяха да и помогна да намери българи в Тексас, които да могат да говорят на детето на български. Страхува, се че с възрастта, езиковите нужди на детето нарастват и тя може и да не се справи.

За мене тя е пример за това, че при желание и цел, усложняващите фактори, могат да бъдат преодолени.

Какви са вашите причини, плюсове и минуси за това да говорите/ учите децата си на Български език?
Светът е много динамичен, не бих искала да не дам още една възможност на дъщеря ми, ако един ден реши да живее в България. Тя самата, въпреки че никога не е виждала Бг се самоопределя като такава и има голямо желание да учи езикът.

Каква практическа полза мислите, че ще имат от това?
Всеки език е богатство, плюс българският е част от славянските езици. Аз имам много колеги сърби тук. Първият път, когато дъщеря ми ги чу, беше невероятно учудена, как тези лели и чичовци говорят български  Разбраха се без проблеми...видях за първи път практическата полза.

По каква система ги учите? Смятате ли да ги учите и да пишат и четат на Български? А, да ги запознавате с Българските писатели, кино, театър, култура? Освен с вас има ли с кого другиго да практикуват езика?
Нямам система, защото съм единствено говоряща Бг около нея, работя и ми е много по-трудно. Просто използвам всеки удобен момент. Ще я запозная с тази част от българската култура, която аз приемам и харесвам.

И последен въпрос - на каква възраст проговориха (с цели изречения) децата ви и на какъв език?
Заради 2-та езика, проговарянето и се забави. Не може да направи сложно бг изречение все още, но всичко разбира /на 6 е в момента/.

Всеки език е богатство, даже и не популярният български. Кой знае, може един ден да им свърши работа
Няма система. Сина го занимавах с писане и четене, но много трудно върви, защото самият той не вижда смисъл в занятията   Тази година за първи път се отпусна да чете сам на български! Лятото прочете "Малкия принц" и първата книжка за Карлсон. Но щом свърши ваканцията, пак мина само на английска литература. За съжаление, българските писатели не му харесват, поне тези, с които аз съм пробвала да го запозная. Историята му е интересна, опитваме се да му я представим по забавен и запомнящ се начин. Отново за съжаление, не можах да намеря интересна книжка за българската история. Тези които имам уж са за деца, но аз като ги чета ми става тъпо и скучно, камо ли на едно дете, растящо в друга среда и култура  
За сина няма да пиша, той е роден и първите 4 години е живял в България, но щерката от скоро започна да прави изречения и на двата езика, 2 и половина години. За сега, не прави разлика между тях. Към мен може да се обърне на английски, а към някое детенце в парка, на български  

Говоря на детето си бг, ако сме с други не бг_хора тогава на немски. Смятам, 4е един допълнителен е3ик е богатство и предпоставка по_лесно да се нау4и и трети или 4етвърти. А и не се 3нае каква работа малката ми след време Ще има или къде Ще живее.
Ве4е ра3бира като и се говори и на бг, и на немски.
БГ_бабата съЩо е тук и я гледа, докато а3 работя. А след време, ако има желание, Ще я 3апиШа в бг_у4илиЩето, което се посеЩава допълнително.

До сега се чудех да отговарям ли и аз, че май като плагиатстване ще прозвучи.
Не виждам по-естествено нещо от това да говоря на детето си на български. Поне в къщи - а за да го постигна, 3 години му говорих само и единствено на български, независимо къде и с кого съм. Сега вече в присъствие на други му говоря на италиански и се опитвам да го накарам и той да ми говори на италиански - за сега все още не му е ясно и си продължава с мен да говори на български.
Държа детето ми да знае майчиния си език, да се разбира с българските си роднини и да се чувства у дома си и в България. Не го възпитавам, че е българин - не е. Но е син на българка и е грехота да не му предам българското в мен.
Няма да повтарям, че един език е богатство - това е ясно.
Системата ми беше, както казах по-горе, да му говоря само на български. И работи - сина ми говори без никакъв проблем както български, така и италиански. Сега всички роднини се забавляват да го карат да превежда нещо на леля си или на баба си (и той го прави). Проговори с изречения (и на двата езика едновременно) на около 2 години. Сега, на 3 и 7 месеца, прави страхотни разсъждения, пак на двата езика, без да ги бърка. Не знам още кога ще го уча да пише и чете, но определено ще го направя.
За щастие има с кого да си говори на български, до сега родителите ми ми гостуваха много често и за дълго, сега вече само майка остана, и се надявам доста време още да е жива и здрава и да ми гостува.

Синът ми е на 20 месеца, говори и опитва да прави изречения само на български, на английски знае само 5-6 думи. Откакто се е родил, само на български сме му говорили. Родители българи, от 2 му месец съм на работа, но все пак помогна много, че имахме 2 баби по 6 месеца всяка, които го гледаха, и до скоро ходеше при гледачка-българка.

От януари тръгва на нормална градина, където ще му говорят на английски. Засега нямам план как ще го уча да чете и пише на български, но тук има българско (неделно) училище.

Защо - абсурдно ми е да не може да се разбере с бабите и дядовците си.

Някой ме питаше на какъв език говорим с мъжо- на италиански и на български, колкото и да е странно за италианец-  той говори, чете и пише на нашия език.

Ето,това е,хората небългари оценяват езика ни,а ние сме седнали да дискутираме дали трябва или не да се говори на родния език,пълен абсурд е темата.

Не знам дали е риторичен въпроса ти, но аз се вързах  ...ще се опитам да обясня:

" Ли" се използва във въпроси, където липсват въпросителните думи-кога, какво, защо, колко и т.н. Индикира, че изречението е въпрос.
Не може да се започне въпрос  с "ли", както с останалите въпросителни думи.  По принцип се добавя след глагола на въпроса.
Подобно е на англ. :
you are ...- e стейтмънт   както и "Ще се видим утре"
Аre you ... е въпрос .. глагола аre ( форма на гл. to be) започва изречението,  на български се прибавя "ли": "Ще се видим ли утре?"

Дано това помага....

Съжалявам за офф-а

Какво ли? Защо ли? Кога ли ще ядем?   

Това са изключения - Урок за напреднали

Може да се използва с въпросителни местоимения и  с въпросителни думи (не е задължително), но когато те липсват, тогава е необходимост

Предложи на твоята позната да се регистрира ето тук:
http://groups.yahoo.com/group/bulgarians_dfw/#ans

Има много отзивчиви и приятни българи, а и не само. Имаше наскоро съобщение от една американка, омъжена за българин с дете на възраст, подобна на детето на твоята позната, която търсеше контакти. Да опита, може пък да и е от полза.

Имам и още един пример на швейцарка, омъжена за българин, която няма възможност да дава детето на бг у-ще (живee далеч от Цюрих), затова търсеше учител за частни уроци - става въпрос за четене и писане.

децата ми( за сега детето ми) ще учат български, не само говоримо , но и писмено...не мисля да следвам някаква определена схема.. от малки ще слушат българска реч ( от моя страна, понеже мъжа ми е холандец) и ще им се четат български книжки, едновременно с холандските...
защо ли:
- говоримо за да може да контактува с баба си и като отиде в БГ да не се чувства като на ексурзия в непозната страна
- писмено -  за да не отидат на майка му над 500-те събрани книги на боклука

и някой може да каже, че ми е лесно да говоря, понеже доста години ще си стоя в къщи да си гледам децата ( поне за сега това е плана ми), но дори и да ходех на работа бих говорила на български на детето си във всеки един момент, когато сме заедно 

за сведение:в къщи с мъжа ми си говорим на английски ... пред други хора сме почти само на холандски( аз "симулирам" , че говоря езика ) -  така, че може след време и английски да му се наложи да проговори

Мдаа,само на бг говори(родители бг) на 3 и малко е и ходи на градина-хич и не се опитвам да го уча на английски, защото виждам че ще дойде времето когато ще измести бг за съжаление без значение какви напъни се правят. Но имам приятелка американка която така се възхити от нашата компания-ами супер хора сме:)и си купи учебници и касети и учи бг сама, особено след като я заведох на концерт на Валя Балканска И каза че американците който познава не заслужават вниманието и и сега само с бг общува-даже е залепила бг знаме на трака си:)Дали ще се научи да чете и пише детето-не ме е загонила амбицията:)Ако иска. Надявам се да се запази поне разговорния български и на това ще акцентирам поне нещо да има, защото всеки език е богатство. Но улеснява че мъжът ми не е американец и че се движим предимно в бг среда(60-70 души). Излишни напъни до нищо не водят-не познавам дете родено тук да е добре на двата езика еднакво. И не мисля че някой избира-а е малко както дойде. Тези където специално са избрали и се напъват пак до там ще я докарат като тези които естествено им идва Вече някъде ни подиграха с този въпрос в друга тема. Но определено болшинството живее с някаква заблуда за САЩ. Животът е такъв какъвто си го направиш и където си го направиш. Но наистина тук изпъква като че ли с пълна сила що за човек си. И мие винаги смешно като се започнат с клишетата за САЩ техните познати и някакво безмислено сравнение с нещо което не може да се сравни. Ние се чустваме идеално имаме истински доказани приятели, много познанства, корените ни са вече единствено и само тук, не ми е харесвало и преди и сега как е в БГ и каквото чувам и досега и по приятелите ми останали там и от този форум, НО  български ще си говоря на детето , мъжът ми, приятели защото така ми е удобно:peace:

Доста години вече съм в чужбина. В момента може да се каже че говоря на български, което значи че дори не всяка седмица ми се случва, но пък когато се случи, може и няколко часа да продължи. В началото беше обаче още по-лошо. Години наред моите контакти на Бг се изчерпваха с телефонен разговор, около 6 мин. в седмицата защото такава карта можех да си позволя. Понякога прекарвах по 2-3 седмици в годината в БГ, понякога не. Българско радио, ТВ или каквито и да било екстри нямам. Прочитам по няколко книги на български, ако си отида в България. Роднините ми години наред не ме посещаваха. Години наред мислех и сънувах на чужди езици. И въпреки това не мога да си представя да говоря на детето си на друг език освен на български. Това е единственото което ми идва отвътре. Понякога когато има местни около нас се насилвам да и говоря на немски, но не се получава. Просто не знам как се общува с дете на немски. Песнички, стихчета, залъгалки, всичко което знам е на български. Покрай нея се улавям че и аз започнах да наричам на Мечо на немски, но засега май само това обърквам.  В една брошура за езиковото развитие на децата четох че родителите знаят инстинктивно кой е най-подходящия тон, структурата на изречението, къде да поставят акцента в отделните думи при общуване с деца, така че максимално да ги улеснят във възприемането на езика. Не мисля че човек говорещ чужд език с детето си може да постигне това.

 
Говоря на детето си на български,защото още не знам китайски.
Сега сериозно-въпроса ми се струва глуповат.По няколко причини:
1.Според логопедите майката трябва да говори на детето си на езика, който самата тя владее най-добре.Защото езикът не е само граматика, а и отношение.Чрез него се създава връзка с майката и нейната култура ( особено езикова) за цял живот.Ако майката говори с акцент или граматически неправилно ,то детето ще придубие същите проблеми с езика.
2.Преди да се научиш да говориш някакъв език,дори това да е твоя собствен, майчин език, няма как да разбереш има ли някаква полза от това или няма.Друг е въпроса що е то езикова култура и колко от говорещите съответния език я имат.
3.Който има желание и усет да учи чужди езици ще го направи дори родния му език, да е суахили или някои от диалектите на австралийските аборигени.За пример-моята майка е рускиня.Аз говоря свободно и руски и български.Брат ми не може да каже "добър ден" на руски.И понякога изпада в много тъпи ситуации от това,понеже се налага да общува с рускоговорящи.Аз говоря на детето си на български,защото според мен,ако то има желание да научи руски или какъвто и да било друг език ще го направи ,дори ако му забраня да го учи ( особено пък тогава).Не се срамувам,че говоря някой от езиците,които говоря.Ако имаше как и цигански щях да науча.Когато най-малко съм предполагала, тогава му се е налагало да използвам някой език, който на пръв поглед "няма полза да го знам".


П.С.Не съм го избрала,просто ми дойде отвътре да проговоря на детето си на български.И хич не мисля да се срамувам от това.Ако на някой му е неудобно от този факт- да се зарови в пясъка.

katinka, стана ми интересно. Майка ти е рускиня и ти е говорила на руски. Така си научила руски. Това е матерния език за теб. Но ти възприемаш/усещаш българския за матерен и затова говориш на детето си на български? Или не съм те разбрала правилно?
И друго ми е интересно: защо брат ти не знае руски? Майка ти не му е говорила на руски или му е говорила, но това не е било достатъчно за да го научи?

За да не го минават келяви
келнери и продавачи, като
си поръчва мешана скара в
България, затова.

Меги, имах предвид това :


това :


това:


при мен беШе/е то4но обратното. изклЮ4ая за песни4ките, които, както съм казала, съм им пяла и пея (ръмжа  , Ще им осакатя и музикалния слух  ) на български.

говорех за естественост и непринуденост, а не дали имам желание.
и казвах, 4е с неудоволствие си признавам затруднението, фактът, 4е се вклЮ4вам в темата, смятам е достатъ4ен, за да е ясно 4е въпросът ме интересува и ми е болезнен.

за хората, за които темата е абсурдна : не виждам заЩо се вклЮ4вате, явно вси4ко при вас е протекло безпроблемно, радвам се, за което.
но пък за мен е абсурд да се вклЮ4а в тема, по която нямам какво да кажа. 


въпреки, 4е ми знаеШ дереджето , понеже отговарям на изискванията, ето :
малката разбира вси4ко, понякога "превежда" на баЩа си и сестра си, но изклЮ4ително рядко, да не река никога, отговаря на български.
голямата на съЩата възраст беШе в иденти4на ситуация, с нея аз се предадох

видях, 4е има хора, 4иито деца са се отблокирали след лято, изкарано в България. еми това съЩо при мен няма как да стане 

Е, най-после малко и другия "лагер" да се чуе  

Феям, имам позната в подобно положение като теб и като Джоя и напълно я разбирам, че не й идва отвътре да говори на български на детето си.
За моята позната е било такава жестока борба да се интегрира, че просто българския явно е бил изместен подсъзнателно или дори съвсем съзнателно и пратен в девета глуха. Тя така и не говори на дъщеря си на български, но пък и чете книжки, пуска й филмчета... Смята, че за детето е важно да знае корените си.

Аз бях загубила надежда, че младежа  ми ще се "отблокира" някой ден, но явно натрупванията си имат смисъл, дори да не се виждат в момента резултати.

Aз питах, защото смятам, че това играе също огромна роля за "приемането" на чуждия език за близък. Браво на мъжа ти, че говори български, но моят мъж например не го говори, ама какво да го правя- такъв съм си го избрала и ще го търпя Мисълта ми е, че с този човек, който определям като най-близкото ми същество през последните десетина години, общувам във всяка една ситуация на немски и е абсолютно нормално този "чужд" език в един момент да ми се стори "свой" и да се загуби онази дистанция, която човек има към чуждия език, ако го ползва почти само навън.
Както ми идва отвътре да общувам с голямото любимо същество на този език, така нямам проблеми да общувам и с малкото любимо същество на същия език, това няма нищо общо с отричане на род, родина, родители и тем подобни .
Незнам дали се разбра какво искам да кажа, ама нищо, карай Просто приемете, че хората са различни и не всички усещат нещата по един и същи начин. Аз се надявам, че въпреки неголямото старание, което полагам, детето ми все пак един ден ще проговори сносен български, пък ако и пропише още по-добре

абсолЮтно се разбра
да допълня само, 4е когато половината ти живот е преминал в "4ужда" страна, тя става втора родина и да нарека този език 4ужд, за мен озна4ава да отрека съЩествуването на мозъ4ните си клетки 

болезнен ми е до толкова, до колкото го 4увствам като ли4ен неуспех. заЩото сигурно можех да настоявам пове4е.
но Щом не съм го направила, явно и за мен не е бил приоритетен.

(и аз 4акам да се слу4и 4удото и да се събудя един ден, говорейки 2/3 езика, ама неЩо не става )

Биба, и аз разбрах

Аз пък имам други угризения в момента   Опитвам се да уча сина ми на английски (по негово желание) и сега страдам, че от малкото време, в което можем да сме заедно, една част ще трябва да отива за английския, за сметка на българския 

Много ми беше инетресно, макар да нямам вашите "проблеми" - живеем си в БГ Искам да попитам: какво значи единият родител да не позволява (?!) да се говори на детето на езика на другия??? Как така и защо? Чувала съм го и друг път - ум не ми го побира...

Аз споменах за случая (няколко даже знам). Защото не го разбира и смята, че детето "няма полза" от езика. 
Да забрани никой не може, но да кажем неприятно му е и го показва недвусмислено.
Аз не вярвам да е толкова голямо усилие да почнеш да говориш на дете на бг (който ти е роден все пак), и да ти е по-лесно даже на другия езк, смятам че детето се ощетява по този начин. Винаги съм смятала че деца от смесени бракове имат голям шанс да получат най-доброто от 2 култури, а без да се знае езика, не знам как ще стане.

Никого не убеждавам или критикувам, просто така го разбирам аз.

Всъщност е и голям кеф да си видиш децата, расли извън БГ и бг среда, как си приказват, пеят и знаят любимите ти приказки от детството (е и аз научих най-популярните швейцарски разбира се).

Запознаването с двете култури не е толкова лесно. И не мисля, че се постига само с научаването на говорим Български език. В Събота бяхме на Българско коледно парти на което имаше фолклорни изпълнения (невероятно добри) и сценка тип "коледари". Децата, на възраст около 15 години не проявиха никакъв интерес към тази част от програмата. Поискаха да слушат чалга и предполагам повечето говореха Български, но помежду си говореха на Английски.

За тези, които имат близки връзки с България (ходят си често, често се виждат с роднините си) въпроси за езика сигурно изобщо и не им хрумват, но мен ме притеснява до колко бих могла да дам нещо повече на дъщеря си говорейки и на Български и до колко за нея това би се изчерпало, като просто езика на който трябва да говори за да се разбира с мама и тате.

На мен от дете ми се говори паралелно и на двата езика.Аз съм отгледана от руската ми баба, която обаче живееше в България и беше учителка по български и руски език.Всеки ден аз и двамата ми братовчеди, които са на моя възраст имахме по един час български и един час руски.Били сме на по 4-5 години,когато сме се научили да четем.Въпреки,че братовчедите ми са много повече руснаци от мен (техния баща също е руснак, а моя е българин),само едния от тях говори руски добре.Брат ми руската баба почти не го е гледала.Той изобщо не говори руски,тъй като на него като малък на руски са му говорели единствено,за да му се карат.Съответно оттогава е намразил всичко руско и няма никакво желание да говори езика.Но причината за това са семейни конфликти, а не погрешна методика на обучението.Брат ми отказваше вскякаква комуникация,ако не е на български.И спряха да го мъчат.
Аз говоря на детето на български.Израсла съм в България,учила съм в българско училище и за мен е естествено да говоря на български, той като контактите ми с връстници са били на български.На руски съм говорила с приятелките на майка ми, които са рускини и техните деца, които говорят руски.Баща ми  и брат ми не говорят руски.Майка ми говори чудесен български.С роднините, които живеят в България детето ми един ден ще говори български.Ако го науча да говори руски не с всички ще се разбира.Но ако има желание не бих го спряла.
Исках само да вметна,че език се научава и с поне малко любов.Ако хората, които говорят съответния език са ти неприятни или отношенията са зле настроени няма как да си мотивиран да го научиш.За съжаление, когато твърде много доброжелателни роднини се намесят в решението на майката на какъв език да говори с децата си ефекта е...кофти.Роднините на баща ми не понасят роднините на майка ми.И обратно.Поради това не е странно,че брат ми не говори руски,както и баща ми.

Защото в къщи си прикаzваме на български, няма да седна да уча патагонски, zащото е модерно  А и немския ми не е на ниво роден еzик и нямам намерение да уча детето си да плямпа като турчетата на раzвален немски 
За родните и народни български обичаи, традиции, литература, фолклор, природни zабележителности, архитектура, история ... имаме книжки на български, ще има достъп до българска литература, при посещенията си в БГ ще обикаляме колкото можем , ще покаzваме, раzкаzваме, но не мога да гарантирам, че детето родено и живяло и въzпитавано в Германия ще стане 100% българче от това.

много съм съгласна с това неЩо.
ли4но не смятам да предавам култура, свързана с литература. не виждам смисъл, ако оби4ат да 4етат, сами Ще си избират какво то4но, ня вярвам в ниЩо друго, освен в природното лЮбопитство. история и география малко пове4е от необходимото за обЩа култура, или от у4еното в у4илиЩе, но ми се струва нормално, това са неЩа, които могат да се разкажат, за разлика от, да ре4ем, "Под Игото".

изобЩо, някой да ми поясни, моля, какво има предвид под "предаване на бг култура"  

4аст от постинга ти прехвърля топката и в една друга тема от преди някой друг месец : какви български ценности искаме да предадем на детето... та и тогава ми беШе трудно да се сетя за неЩо "местно", а не обЩо 4овеШко.
но явно моят патриотизъм е или несъЩествуваЩ, или силно притъпен.



това за мен е пълна глупост и не ме интересува кой го е казал. никакъв акцент нямат децата ми на италиански и не познавам деца, които да не говорят перфектно езика на държавата, в която живеят. имам и  няколко примера с деца, които дойдоха 7/8 годиШни тук и след година говореха без акцент, явно детската музикалност и вокалност и к'вото и там да е, са много по_податливи на промяна и адаптация от тези на големи хора.

исках оЩе неЩо да кажа, ама видях, 4е Лени преди някоя друга страница го е отбелязала, та Ще си спестя труда

Някой попита къде съм прочела това за забраната за говорене на единия език. А някой си "призна" че го е споменал. Това споменаване е подсети, че съм го чувала и преди. Пример: брат на моя приятелка (българин) и съпругата му - рускиня, живеят в англоговоряща среда от много отдавна. Големият им син е живял малко в България и говори български. Малкият или е роден в чужбина, или живее там от бебе, така че не е живял в БГ среда. В Русия не знам дали изобщо са ходили някога. Майката не разрешава у тях да се говори на български. Само руски или английски. В резултат малкият не говори български, а големият прогресивно го забравя, предвид факта, че са много далече, бащата е супер-претоварен с работа и идват до БГ рядко и за кратко, а обажданията по телефона не са от най-дългите и децата чуват баба си, леля си и братовчед си, колкото да кажат "здрасти, как си, чао".
Сега ще се намери някой да каже "това е изолиран случай". ОК, приемам, че не е правило, но не е единственият случай, който знам. Давам просто ЕДИН пример. Не правя обобщение. Само ПОПИТАХ защо се случва и как се налага? Какво значи "не позволява"? За мен е трудно да си го представя.

не знам какво зна4и "не позволява"  ,  другият родител няма ли глас в тази ситуация?
или 4исто и просто, жената е направила някакъв избор, с който съпругът е съгласен, или не достатъ4но мотивиран, за да го оспорва.

Feiam,напълно съм съгласна с теб,моят син говори перфектно български,но по стечение на обстоятелствата от 8.30 до  15.30 е на училище-където чува,говори,чете и пише само на холандски.Независимо на какъв език му се говори това не се е отразило по никакъв начин под формата на акцент или нещо подобно.Да не говорим,че при всяко дете усвояването на език/или който и да било друг предмет в училище/ е строго индивидуално.

Картинка,
пише се : "придобие"-от добив,добивам !!! 

"Признах" си, но не става въпрос за моето семейство. В 1 от случаите жената се е съобразявала до време, след което е станало ясно, че не това е проблемът и сега е щастливо разведена, детенцето говори перфектен бг и си говорят винаги на бг помежду си. Вторият и мъж, също швейцарец научи бг (знаейки и китайски  ) и няма проблем. Във 2я случай жената реши да си прати детето в БГ за едно лято, детето проговори и мъжът се примири (той също учи бг, но не му се удаде особено). В 3я жената въобще не се съобразяваше с натиска и винаги е говорила на детето на бг.

MegiX, разбрах, че не е товето семейство, а и ти благодаря, че правиш опит да ми отговориш. Останалите могат да забравят, че съм питала. Мислех да правя още един опит да си задам въпроса, но се отказах. С малко думи явно не се разбира, с много - вменява се съвсем различен смисъл. Все тая.

Защото:

„Малко ми джараменце, ако не спреш да се гивизиш, няма да дзъркаш телевидението, а ще гониш Михаля.”

най-добре ми идва на български.

Ох, това и аз трудно го разбрах  . Сега смятам да предам малко жаргон на големия ми син, че на някои мои забележки не хваща хумора. За чалгата смятам да не му обяснявам. Бг е важен разбира се - сега може да седне и сам да си чете, вместо аз да се пъна. Книги имаме бол.

Феиам и аз вярвам в природното любопитство, но то се и подклажда, ако не знаеш нищо, няма и как да си любопитен за повече.

Меги, 4естно, никой ниЩо не ми е подклаждал, просто има хора които искат да знаят и такива, които не се интересуват и им е добре така. инак нямаШе да има обяснение за факта, 4е от "елементарни" семейства излизат интелигентни и ерудирани хора и обратното.

Е ама не само в семейството се подклажда интереса. Няма ли книги или филми, които да си гледала само защото някой друг ти ги е хвалел, м? Или си се родила само с определени интереси и на другото викаш "тц, няма интерес"  .

със сигурност има, и до днес е така (особено за книги).
имах предвид, 4е ако го нямаШ вътреШно, могат да ти подклаждат колкото си искат, не става 

забравих да напиШа, 4е джараменцето на Алиса много ме затрудни

Това е реалност, а не хипотеза   Това, че не сте се се сблъсквали с такава ситуация, не означава, че не съществува И аз се чудя на тези жени (мъже), как се примиряват с това, но хората са различни, разбиранията им за живота също.
И да потвърдя това, което казва Картинка. В началото четях на сина книжки не само на български, но и на английски. В следствие на това, детето беше заучило грешно произношението на някои думи! Отне му много повече време да отвикне да използва погрешно заученото произношение   Сега вече не чета на английски, баткото чете на малката, аз само на български
А Българската култура и традиции е много трудно да се предаде, ако живееш в чужбина   Точно вчера купих A Child's History of England by Charles Dickens и си помислих, жалко че няма подбни книжки и за българската история   Преди време по ББС даваха филм за Георги Марков, синът ми беше впечатлен, говориха не само за България, но и за студената война, Русия. За съжаление България и българската история, не са популярни тук. По-често могат да се видят филми за СССР или Русия и съответно детето знае повече за тази страна.
Винаги има изключения от правилата   но аз не подхождам към въпроса, че моите деца може да са изключение. Хубаво е да положа някакви основи, върху които те да градят, ако имат желание   Ето например, книжките, които това лято синът ми прочете, нямаше да го направи, ако преди това не се бяхме потрудили да изучи езика до определено ниво, което да му позволи да се заинтересува от тях и да ги прочете   И друг пример, моят син проявява интерес към руския език, майчиният език на баща му. Знае фрази и думи, опитва се да гледа руски филми с нас, но е много далеч от нивото проговаряне и четене. Много повече усилия ще му коства да изучи този език, от колкото българския  
Това са двата подхода и резултатите от тях при едно почти 11 годишно дете. Всеки сам преценява кой метод да ползва, според собствените си разбирания. Аз много се сърдех в началото, че свекървата и мъж ми не говорят руски с детето, но вече се примирих с този факт и се надявам, че един ден, ако наистина децата имат интерес, ще го научат. А познаването на българския, при изучаването на руския, ще му е само от полза 

Картинка,
пише се : "придобие"-от добив,добивам !!! 
[/quote]

A след две точки не се използват кавички.

Мами, не се карайте, възрастни хора сме и всеки решава сам как да възпитава децата си.

При мен нещата са малко сложни. Аз съм омъжена за французин, с когото се запознах докато следвахме и двамата в Англия. Аз не знам добре френски, научих малко покрай него за това главно си говорим на английски. И точно тук е проблемът. Родители от две националности с два езика - ок, някак ще стане, но с 3 езика е много трудно. Работата е там, че двамата говорим на децата на английски когато сме заедно, а и в повечето случаи, но когато сме в Париж или обратно, тук в София, родителите ни говорят на децата на български и френски. Макар че са много малки още това ги обърква и знам, че ще е трудно, но една приятелка - англичанка, омъжена за немец, сподели, че като марки им говорели и на двата езика и сега те разбирали почти еднакво добре и двата езика. Искрено се надявам да стане така и при нас, но много се притеснявам защото децата се объркват и ще продължат да се объркват още повече. Плановете ни са да се преместим в Англия в близко време и се надявам това като стане поне да бъдат идеално с английския, защото ще го слушат навсякъде.
Аз имах мечта децата ми да ходят на уроци по немски, защото аз съм го учила, но сега май е изключено...  А колкото до българския език, аз искам те да са запознати с майчиния ми език.
Много е объркано и няма да е зле и вие да ми дадете съветче.

произноШението ЩеШе и без това да му се оправи при контактите му с деца от англоези4на страна, за това ставаШе въпрос. вси4ки когато у4им език имаме малко или много произноШение. при някои с те4ение на времето из4езва, при други си остава, докато моите наблЮдения върху децата са, 4е в момента, в който заживеят в обЩност, акцентът се изпарява тотално 


не ги смятам за изклЮ4ения тези ситуации, а за съвсем стандартни, но не отри4ам, 4е нали4ието на постоянен стимул улеснява. 

Говоря на бг,заЩото сме българи и двамата ,но дори и да не беШе така,пак на бг Щях да и говоря.
Имам позната,българка,женена за испанец.Говори  на сина си на испански.Ама поне да го говореШе,като хората  .4ак ме хваЩа срам,като сме заедно и му заговори.Хората се обръЩат след нас и какво ли си викат "това пък 4удо какво е  ".Детето е на 4 и ни бг ,ни испански говори.Казва там 5 думи,които трудно се разбират и това е/на испански,естествено/.Всяко лято тя се прибира с детето в БГ,сама,заЩото мъжа и бил веднъж и пове4е не Ще и да 4уе за ходене там.Куриозът е,освен вси4ко дотук казано,4е бг баба и дядо говорят и те на испански на детето/били са дълги години в Куба/.И в Бг хората се 4удят и я питат заЩо му говори на испански.Тя се с4ита за тотално "интегрирана",като се е омъжила за испанец,4е вси4ко българско и е не само 4уждо,ами и противно/по нейни думи/.Никой ниЩо не я пита за България,оба4е тя все се 4уства задължена да я оплюе....

Такава ситуация вече е много честа, дори и тук във форума. И при нас езиците са 3. Не се безпокой, не им е трудно на деца, не се объркват. Съветват (и аз така правя) всеки да говори с тях на определен език, за предпочитане майчиния. Така те автоматично превключват. Т.е. ти на бг, бащата на френски. С англ. ще свикнат, ако ви слушат.

Това е просто супер: 3 езика по дифолт...

А.S.I.A., ако искате да говорят всичките езици, ги разпределете по родители. Научават се, не е страшно. Чела съм книги по въпроса и съветът е по език на родител. И у нас е с 3 езика и синът ни добре се справя. Е, в момента е позабравил английския, но това ми е най-малкото притеснение, защото когато се върнем да живеем в САЩ, ще го научи много бързо. Едни приятели са следната комбинация - тя от Аржентина, говори испански, той от Холандия, говори холандски, запознали се и живели в САЩ, говорят си на английски помежду си, имат 2 деца, на които всеки родител говори на родния си език. В момента живеят в Швейцария и основния език наоколо е немски. По-голямото дете е на 2 г и 4 мес говори основно на испански и холандски, но разбира английски и немски, защото имаше различни ситери в Щатите преди да се преместят, а сега играе с местните деца, които говорят само на немски. Дори скоро майката ми разказваше, как се учудила че казал на едни деца нещо на немски, без някой да го е карал или учил специално. Явно нещата вървят добре. Децата са по-умни отколкото си мислим и до 7-8 години мозъците им се развиват толкова бързо, че е най-благоприятното време за учене на език.

Бистре, ако всеки родител говори на децата на своя език, по между си на какво да говорят, на третия език?

А когато водят някакъв общ разговор с децата?

На мен ми е интересно, защото знаеш, че и аз съм омъжена за руснак. Не знам вие двамата на какво си говорите у вас, ние на английски. Струва ми се много трудно така да балансираме три език като дойде бебето.

Ами не е, ние също си говорим на английски. При нас помага, че руския и българския са близки. Проблемът е повече, ако единия родител не разбира езика на другия. При нас аз нямам проблеми изобщо, дори руския ми много се опресни, откакто се роди Марти, баща му да му мисли  Обаче той е започнал да разбира много от това, което говорим и аз превеждам непрекъснато, когато не разбира. Уморително е, ама е забавно в същото време, когато виждаш, че детето разбира всичко. При приятелите ми, за които споменах - тя учи холандски и немски, а той разбира малко испански.
Засега общите разговори са много елементарни, и ги водим на руски и български, като порасне ще му мислим. Убедена съм, че тогава той ще ни говори на английски, а ние ще му отговаряме на руски и български. Въпросът е ние да сме постоянни. И сме решили да прекарва повече време с роднините и от там да го научи също. Пък ако не стане, здраве да е. Все нещо ще влезе в главата му. Важното е да сте на едно мнение за езиците в къщи и да няма кавги.

И аз съм от клуба на бг-съветската дружба  . Точно че езиците са близки. Всеки си говори на езика, а помежду си на немски. Ние доста дълго се познавахме без да имаме деца и той има време да "научи" бг. Само от слушане разбира се, не е ходил на курсове. Децата не обичат да се говори без да взимат участие или пък да има кръстосани разговори, така че винаги се получава, че един говори с детето (и да, с течение на времето почва повече да отговаря на немски детето, но ако се говори по-продължително обръща), а другите слушат. Важно е всички да разбират за какво става въпрос, а разговорите наистина са елементарни.

Мерси, Бистре!

Много сме! Ние с Хиър се намерихме във форума покрай обсъждането на руските свекърви Май нямахме оплаквания, ама аз сега се оплаквам от свекъра...

м_е_р_и, а по това време детето ти ходело ли е на градина или ясла?

Благодаря за съветите, мами!

Аман от тъпотии и простотии. И аман (защото имам много примери около себе си) от българки, смесени бракове, дето децата една дума не могат да обелят на майчин език...
Ебати комплексарската история...

1. Първо, защото аз съм българка. И става въпрос за майчин език. Не случайно има такъв термин... Повече пояснения не са нужни.

2. Много тъпо зададен въпрос. По същата логика можеш да питаш "Каква е практиеската полза от писане, четене?
3. Ами по каквато и аз самата съм уила майиния си език, с контактуване на роден език.Да смятам. Големият може да чете. Пише с печатни букви. Да, все пак не съм ирастнала сама в гората/полето.
Да, винаги, когато ми отдаде възможност...
Имам маса роднини и приятели в България. На какъв друг език, ще контактуват с тях, ако не на майчин....
4. На български проговориха първо и двамата. Възраст - различно,. Всяко дете е уникално и не може да се сравняват...


Сорри за по-грубия език и тон, но наистина ме хванаха бесните...

аман от съдии 
за грубият си език може би трябваШе да помислиШ, преди да го пуснеШ в употреба.
погрижи се и за нервите си.

Сто анкети съм чела как майчинството ви е направило по-разбиращи, толерантни, как зачитате личните граници  и бла-бла. И изведнъж се появява една такава тема, някой дръзнал да зададе въпрос и опааа, не сте толкова ларж май.  Какво от това, че някой ще избере да не говори на детето си на български? Избършете устите и спрете  да раздавате алените букви на непознати хора.

не виждам защо някои се вживяват като свекърви и по подразбиране не оставят на другите да си правят свой модел на живот! има си разни хора, разни интелигентности и разни приоритети, разни при4ини за да се прави или не дадено нещо!както например  някои мами тук, в страната за 0 бройки у4ат местния език ,ами аз пък не го у4а, защото у4а по-друг на4ин, слухово не мога дори да разли4а разли4ните ха, например, или разли4ните "а"!аз у4а визуално, а такъв език няма тука, с граматика с която да се говори, класи4еският не е приложим, има да ме гледат умно!като ме питат защо, ами директно си отговярям -дайте ми у4ебник на тунизийски и го по4вам отв4ера!а детето го говори, но винаги ме питат първо тя само френски ли знае, защото аз не говоря местния, те си мислят, 4е детето се ограни4ава с моя, ама той даже не е моят, а език -посредник! като кажа,4е разбира и говори трите, ами гледат ме на пала4инки и само цъкат!просто децата имат пове4е възможности слухово отна4ало да възприемат и това помага, но ако са като мене, не става, докато не задействат визуализацията!тоест да разбират добре(понякога думата дава смисъла), но отговор да създадат като изре4ение- не са сигурни в правилността и им е по-лесно на другия!

Побъркана работа, егати отговорите   
veselinap е обяснила накратко.  Българският дава на децата ни една гледна точка в повече, едно предимство да раzбират част от хората на тоzи свят по начин, по който други няма да ги раzбират, zащотот нямат допир с културата им. А това си е нещо все пак.

къде видя такова тълкование в поста на веселинанамквоси? 
а за обЩото между говорим език и разбиране на културата му, бяхме запо4нали да говорим, ама темата замря 



marsy, предполагам, 4е оЩе спя тази сутрин, ама неЩо не разбрах ниЩо 

Да, ходеше, беше на 4 години и започна предучилищна, от понеделник до петък, от 9 до 3:30. От училището ми дваха по 1-2 книжки седмично, да четем заедно.

Връzката е , че еzика ти дава въzможност да опиоzнаеш културата и да я почувстваш по блиzка.   Едно е майка ти да ти говори на английски zа една държава България, едно е да имаш допир с нещо от татzи държава , с еzика поне. Това е една добра стартова точка , ако имаш желание да се доближиш повече до таzи страна. Но това, че zнаеш еzика не оzначава автоматично , че ще имаш интерес.
Веселинап го е написала с други думи. Т.е това е майчиния и еzик и това е най малкото, което майката може да предаде на детето си от родината. Второ , ако детето zнае еzика, ще може да иzяви по нататъшни интереси, така, както четенето и писанетоп му отварят проzорци, така и един друг еzик го прави .
 

Нямам намерение да се включвам в тази разгорещена дискусия, но ще споделя нещо от работата си. А тя е интензивни курсове по български език за чужденци. По някаква ирония или съвпадение най-мотивираните ми, но за жалост не и най-способни ученици, са точно деца с един родител българин, на които като малки не е говорено на български. Често това са млади хора с баща българин - нормално е, мъжете са по-немарливи към родния език, а и по-малко общуват с детето. Но напоследък идват все повече студенти и млади висшисти, които имат майка българка, но не говорят и дума български. По стечение на обстоятелствата на тях им е най-необходимо да знаят български - на една и предлагат много добре платена работа в София, менаджер на банка, но да знае български, а тя милата една буква не знаеше. Друг пък, англичанче, майка му не му говорила на българкси, че нямало да му трябва - е да де, ама детенцето пораснало, пък го пратили на работа по линията на ЕС точно в България.
 Накратко, апелирам към чужбинските майки да си учат децата на български, защото не се знае един ден с какво ще си изкарват хляба. Хората дават луди пари за курсове по езици, пък ние от един мързел и езикова немарливост да си лишим децата от това, дето им е сложено в люлката, направо е престъпна небрежност.

Babina pitka , може ли да препоръчаш ръководства по български zа чужденци? ако може в електронен вид?

да, това ме тормози определено. ама като я гледам голямата, няма да се у4им много, така 4е не вярвам да и предложат някаква работа в България 

Спонтанно се сещам за една доста разбираемо написана българска онлайн граматика - на Катина Бончева с обяснения на английски
http://www.hf.uio.no/ilos/studier/studenttjenester/Nettressurser/bulg/mat/gram/ -

Граматически упражнения има на следния сайт: http://www.hf.uio.no/ilos/studier/studenttjenester/Nettressurser … rills/drills.html

Това е за възрастни, за деца е www.abc-bg.be. Bиж в подфорума "Нашите деца", там се препоръчваха и разни други сайтове с игри на български.

Ммм, мерси! Ще погледна и в другия форум!

Моята Деси вече чете много хубаво на български.  Не срича, ами си ги чете наум и после ги казва, и вече чете думи от 4-5 срички.  Много съм доволна, но разбира се на английски чете безупречно.  Не бива да забравям, че тя живее с английския и той винаги ще епо-добре.

Ох, като се замисля, освен да науча малката на български и да знае някоя приказка и обичай като за мартениците например не знам дали ще и е до нашенска литература и история, освен това, което се учи тук и някои допълнения от мен, ама чак задълбаване с културата... освен в България не знам тук дали ще има достъп до нея като нищо не се чува...само аз ще съм някакъв източник

Мисля че след това което е написала Бабина питка, едва ли някой може да добави нещо.

Мери, много е полезно това което си споделила. Много хора вярват че могат да говорят чужд език с децата си без да им предадат акцент или грешки, особено ако децата ходят на детска градина. За съжаление не е така и децата учат най-лесно от родителите си. На тях им е заложено да приемат че това което ние казваме е вярното, дори и когато става въпрос за акцента ни. А такива грешки наистина трудно се оправят.

Езикът на Веселинап може и да е груб, но трябва да призная че аз познавам хора, които наистина не говорят на децата си български именно от комплексарство.

Бабина питка мисля утрепа рибата  . Даже аз не очаквах таква развръзка дето съм върл привърженик на родния език и най-малкото го поддържам заради хляба.  И без това бих го поддържала като безценно богатство  .
Та в духа за изкарването на насъщния да споделя, че има и случаи, когато децата отиват да следват в БГ поради различни причини, една от които е че не са приети тук  (трябва да се завърши гимназия с матура, което не е много лесно). Но и порaди това, че примерно искат да се занимават с морски тyризъм. За щастие това са деца не oт смесени бракове и поне говорят езика.
Страшно се възхищавам на една българка тук, дошла на 9г., говори един малко странен бг (остарял), но децата и разбират и говорят и даже голямата се учеше в бг у-ще  .

Ето нещо интересно по този повод:
http://news.ibox.bg/news/id_851308050

Аз пък не познавам такива, което не зна4и, 4е няма, както и това, 4е ти познаваШ, не зна4и, 4е вси4ки са такива. 
темата те4еШе спокойно и беШе интересна, просто нямаШе нужда от обвинители.
комплексарството има разни измерения, за мен прекаленото настояване за неЩо, или сляпа амбиция, съЩо са признаци за избиване на комплекси.

ниЩо въпреки острия език нямам то4но пък аз , постингът беШе неЩо пове4е 

по въпроса за акцента : може би аз да греШа, понеже италианският не е толкова особен както английски и френски, та нямам поражения в това отноШение 
аз рядко произнасям двойните съгласни, напр., а Щерката си ги произнася 4удесно.
забелязвам дори обратното : в детската градина у4ителките се Южня4ки и тя поема техния акцент и някои типи4ни изрази, неЩо което ме изкарва извън релси (да не се обидят моми4етата от Южна Италия, харесвам и диалекти и акценти, смятам ги за богатство, но след като си нау4ил правилното произноШение).

Аз пък не понасям диалектите тук, някои южняшки лазят по нервите и имат грозно звучене. Ама наистина ли не се стараят да говорят на децата чист италиански без типични изрази? То са и неправилни изрази, аз тук в Сицилия ги усещам. Неща, които са заучили на сицилиански диалект и не знаят как са на италиански  или са обратното по значение на официалния език в страната. Даже много пъти са ми казвали " Тук не е Италия, тук е Сицилия", после реват, че ги дискриминирали на " континента", както наричат полуостровната част. та- ето какви хора значи ни учат децата на местния език.... май не само на майчиния ще си ги учим сами ами и на бащиния.

   Нека  знаят български , та дори развалено.Всеки език е богатство , а майчиният - задължение според мен.Незнам дали ще четат и пишат , но ако говорят пак е добре.Първо Саги  проговори около годинката на иврит и сега говори само на иврит , с някоя бг  дума ....има  си думички - само на бг ги казва ....отговаря ми на иврит  дори като го питам на бг.....ще мине и тоя период , ще се избистрят нещата и ще се разграничат , но нека наят бг.Малката е още бебе ...и тя така после 

А понасяш ли диалектите в българския?
Защото това, което казваш за италианския важи и за българския, според мен.

Именно акцента имах в пред вид и не само.
За италиано не знам но тук от километри си личи кой от къде е. По акцента и грешките които прави.
Както и да е.
Когато говорех за комлекси имах в пед вид една моя позната. Смесен брак. Децата й не знаеха буквално дума на български. И за да може бг бабата да си контактува с тях я.... беше пратила на курс по... съответния език...

Друго. В един магазин съм с малката. До мен млада жена с малко дете. Само по начинът на говор ми стана ясно, че е българка. (с безумен акцент и най-важното, с много, много грешки говори на детето на ... език.)

Запомнят акценти, диалекти всичко! По езика на детето си можеш да разбереш, какви грешки правиш, когато говориш. Сега установявам, че често си започвам изреченията с ами-и и че казвам ний, вместо ние

това до софия написаното на гръцки - тесалоники ли е?
защото ако за солун говориш ( и гръцки език), до колкото съм чувала там много се говори български.
традиционно разбирали,  не знам що 

Аз точно това имах предвид,когато споменах логопедите и тяхното мнение.

1. Плюсове - една култура в повече. Практическа полза - алгоритъм за мислене и говорене на повече от един език. Ще поясня - с два езика ще им е много по-лесно да усвоят и трети (четвърти), което мисля, ще е неизбежно за тяхното поколение.
2. По системата ОРOL (one parent - one llanguage). Ако те заинтересува, виж тук, това е форум на многоезични семейства с малки деца, много са бистрени методиките и системите.
http://www.proz.com/forum/81

3. Проговорихе малко след годинка и половина - на български. На 2 и половина вече се ориентираха безпогрешно, дотогава беше голяма и смешна мешавица между двата езика. Като станаха на 3 се появи и третия език и малко зациклиха, пак започнаха да смесват и засега така вървят. Но е минало малко време за да се вмести и третия език. Неизбежно трябва време....

Мммм, още един букмарк! Благодаря!!!

Ама тази тема от караница в много полезна се превърна!

Решението да говоря на дъщеря си на български беше спонтанно и одобрено от половинката.
Тогава не владеех местния език толкова добре, колкото сега. Идваше ми отвътре да пея български детски песнички и да каканижа нонстоп на родния си език.
Проговори на 2 1/2 г. предимно на български. С тръгването на градина стана пълна каша и спряхме българския, проговори на немски и след това спонтанно навлезе пак българския.
При сина ми беше по-различно. Проговори по-рано, пак на български. Като тръгна на градина, сам спря българския до това лято. Сега вървят двата езика заедно.
Нямам никаква конкретна идея защо трябва да го учат. Светът е толкова динамичен, че не се знае къде ще ни задуха вятъра в някой бъдещ момент. Независимо, че аз съм им майката, техният майчин език (много странно понятие в случая) е немския, защото насън говорят на него, спонтанно тръгват да говорят на него.
Смесват двата езика непрекъснато и толкова плавно, че на мен ми става каша в главата.
Считам за особено постижение от страна на дъщеря ми, че това лято сама научи кирилицата и се научи да чете на български.
Става ми едно приятно и топло, когато ги чувам да си каканижат по между си на български.
Нямаме българска телевизия или радио у дома, но гледат детски филмчета, озвучени на български.

Не знам дали ще ви е интересно, но ето ви една
статия
относно българския език и евентуалната полза....

Традиционно разбират някаква безумна мешавица от български, сръбски, македонски... разбират по пазара. И на морето може би вече.
Защо ли? Ами туризъм, евентуални клиенти... За това...
А това много се говори е поредната дивотия....
Виж, обаче, ако спреш някого на улицата, особено млад човек, няма проблем с английския. Почти всеки го говори

Това, че сънуват и говорят спонтанно на немски, не го прави техен майчин език. Съпругът ми е чист грък, но също сънува често на български и спонтанно му идва да го говори . Това се определя от езика, който се говори в дома, поне според мен.

покрай тази статия, намерих и това http://www.slovo.bg/. Много съм доволна!

Аз имам един въпрос към майките на по - големите деца - от 4г нагоре и в смесени бракове.Предполагам децата ви говорят предимно на местния език, въпреки факта, че им се говори на български поне от единия родител.
В началото и аз говорех на детето си 99% от времето на български, но с годините процентите намаляват в полза на местния език. Въпроса ми е:

При положение, че владеете добре езика, не ви ли затормозява факта, че по 12ч на ден сте заобиколени с местния език, детето ви комуникира с вас единствено на местния език и вие съзнателно да трябва да превключите на български всеки път детето ви комуникира с вас, и в същото време да водите разговор на местния език с местните? Всички около вас ви говорят на местен език, вие да водите разговори на два езика едновременно, с различните му граматични специфичности, начини на изразяване?
Става едно раздвояване, което мен ме изморява много. Да не говорим, че има думи, които нямат буквален превод на български, начина на изразяване е коренно различен и на децата се говори по различен начин, от това което би било в Б-я и факта, че не се живее в Б-я предполага едно умързеляване на мозъка да мисли на български и да се развива българския като цяло.

Казвайки това  не казвам, че не говоря изобщо на детето на български, но много често се усещам как на въпросите и изреченията му ми е по лесно да му отговоря моментално на местния език и комуникацията ни да тече, вместо да се чудя каква е най- точната дума и как да предам смисъла най- точно.

Що се отнася до детето да научи грешно езика от родителя. Всичките грешки се оправят когато децата тръгнат на училище, акцента няма да остане во веки. Детето ми не говори с моя акцент и грешки, които аз правя и всички малки деца -поне тези в Англия- говорят граматически грешен английски език, поради простия факт, че се учат да говорят. те нямат представа от граматични времена, глаголни форми и пр.
Познавам деца, които въпреки родители британци, говорят с американски акцент, за най- голям ужас на родителите си,единствено поради факта, че  посещават американско училище в чужбина. 

Само като си помисля, колко е индивидуално всичко... Единствения смисъл, който виждам от такива теми е да се насърчаваме, а не обиждаме. Всяка една от нас живее в различни обстоятелства и дума не може да става за сравнение. 

Зна4и какво стана в крайна сметка ,МАЙКИТЕ които са избрали да говорят на местният език на децата си са комплексарки (Някьде назад в 7_те страници го 4етох това ).Аз пьк смятам ,4е всяка майка реШава най_добре за детето си и ми е странно ,4е пове4ето пиШеЩи в този форум са майки и реагират по този грозен на4ин ,когато една МАЙКА сподели на какьв(тоест 4ужд за вас,но не и за нея)език говори на детето си.
За моя син мога да ви кажа ,4е проговори доста кьсно ,заЩото слуШаШе и двата езика едновременно,от 4 месе4ен трьгна на детска градина кьдето му говореха само на испански,в кьЩи слуШа само бьлгарски и милото се оплете .Естествено за всяко дете е разли4но,племенницата ми от ,МНОООГО малка прогори бьлгарски и испански без проблеми. Сега се у4и да пиШе на испански,когато се нау4и ,Ще я у4им и на бьлгарски.
Когато сме навьн сьс син4ето се опитвам да му говоря пове4е на испански,но като му се ядосам и само на бьлгаски ми идва .За това пьк и той и племенницата ми знаят обиди само на испански ,които нау4ават сега вьв у4илиЩето.
Таткото на детето ми му говори на бьлгарски само когато са двамата ,когато са сьс жена му ,му говори на испански,така и двамата разбират за какво става дума .
И определено не сьм сьгласна ,4е ако някой говори неправилно даден език на детето си то ,Ще го нау4и с греШките на родителя ,естесвено това е мое мнение,тьй като аз имах сьЩите притеснения навремето с моето дете ,се убедих 4е това твьрдение не е вярно.КОгато сестра ми се обьрка в някоя дума ,племенницата ми(4 годинки)веднага я скастря "Мамоо това не се казва така"
Радвам се ,4е детето ми говори бьлгарски език ,заЩото е май4иният му език или по скоро заЩото може да говори с баба му,дядо му,прадядо му и прабаба му,и заЩото един език в пове4е винаги е богатство и Щом имам вьзможността да му го дам_с удоволствие .
И аз разбирам слу4аите ,в които единят родител не позволяла детето да говори на езика на другият родител(не 4е го одобрявам де ),в това няма ниЩо обЩо домаШното насилие,или оби4та между родителите.Познавам два слу4ая,в единят_таткото(испанец) не позволяваШе на майката(бьлгарка) да говори на детето му на бьлгарски ,заЩото не искаШе детето да има ниЩо обЩо с Бьлгария(по сьвсем разбираеми при4ини стана това,след една тяхна екскурзия в Бг,преди това нямаШе ниЩо против).Те си знаят ,но разо4арованието на този 4овек е било толкова голямо ,4е просто според неговите думи"иска да спаси сина си" от това което е видял и от това което им се е слу4ило(пак казвам аз не го одобрявам ,но ги разбирам).
Вторият слу4ай_майка кубинка,татко_американец,който забранява на детето да се говори на испански....там ве4е подробностти не зная,но когато вьпросното дете пораства нау4ава само испански и даже отива на ексурзия в Куба ,за прьв пьт му е.
Та така...аз сьвсем се отнесох ,идеята ми беШе ,4е никой не може да се сьди,КОИ СМЕ НИЕ ДА СьДИМ околните

Miravmbd, споко и ние сме на този хал.
Въпреки ежедневното ми общуване на български тук във форума, мога само да се оплача, че съм станала мързелива и често употребявам немски идиоми за по-лесно, когато говоряс децата или с приятелки тук.
Няма оттърване от местния език
Шегата насттрана, но факт е, че сме засипани от информация и разговори на местния език, аз дори се улавям, че вече мисля на него. Говоря го още грешно, въпреки големите ми старания. Има моменти, в които и на децата подхвърлям някоя дума на немски.
Обаче, както казва Вал, най-добре ми удурдисва да хокам на български. Май и Алиса по-горе беше извадила лаф по случая. 
За грешното говорене - оправя се в училище. В детската градина върви все още да дрънкат развален немски, но в училище ги оправят - нали почват да учат и граматика, строеж на изречението, спрягане на глаголи.
От съдене и размахване на байраци полза няма.  Всеки знае себе си.

Тео, вие на гръцки ли си общувате със съпруга ти или на български, щом го знае?
При мен няма как да стане номера - разговорите ни протичат на немски, колкото и да ми се иска да са на български.