Сучене, неопределяно от нуждата за хранене

Автор: Dr. Katherine Dettwyler PhD

Това определение не ми харесва, понеже се конфронтира с дефиницията за сучене поради нужда от хранене, откъдето по подразбиране следва, че само при последното се касае за “истинско” сучене. Оттам се стига и до извода, че основната причина и единствена задача на кърменето е снабдяването с хранителни вещества. Това е и посланието, което фирмите-производителки на адаптирани млека пробутват – кърменето е САМО начин да храните детето си и има и друг, който е по-добър, също толкова добър или почти толкова добър.

Не мисля, че кърменето е “само” хранене на бебето, също както и сексът не е “само” правене на бебета. Кърменето снабдява бебето с храна и вода. Снабдява го също с имунологични фактори, които може би са това, от което бебето има нужда (затова  и бебетата сучат толкова често, когато са болни, а не само за успокоение). Самият процес на сучене регулира температурата на бебето и сърдечния му ритъм, намалява кръвното налягане и го приспива. И разбира се, към този обмен се включват и всички онези важни социални и емоционални фактори. Изследването на д-р Блекбърн върху еволюцията на млечните жлези предполага, че първоначалната задача на млечните течности е била да унищожават бактериите в храносмилателния тракт на новороденото и да го предпазват от инфекции, а хранителните съставки на кърмата са еволюирали на по-късен етап.

Докато кърменето се разглежда “само” или “на първо място” като начин за хранене на бебето, изкуственото хранене ще се разглежда като еквивалент или като достатъчно добро. Наистина трябва да се отървем от идеята, че ако сученето не е обвързано с хранене, то е избирателна опция и може да бъде заменено от залъгалка. Знам, че не това беше казано по-рано, но това е начинът, по който го усещат много хора – че бебето “не трябва” да иска да суче отново, как може вече отново да е гладно? Е, може би този път иска да суче защото му е студено, чувства се самотно, вълнува се или му се спи и е кисело. Всички тези причини са също толкова легитимни (отново по мое скромно мнение).

Винаги се подчертава, че майките трябва да са способни да усетят дали става спускането на млякото, че трябва да внимават за изхожданията, да слушат бебето си, че може да има нужда някой да провери правилно ли поставят бебето на гърдата, да следят наддаването и т.н. Критикувала съм колеги-антрополози, които правят изследване за времето, което бебето прекарва на гърдата на принципа на засичането с хронометър, без да отчитат а) колко от него е сучене на мляко, ако изобщо има изсукване и б) дали майката изобщо има мляко. Аз все още кърмя Алекс, но нямам мляко. Така че той кърми ли се? Сученето му е определено несвързано с хранене, но това лишава ли го от важност?

В същото време наистина трябва да започнем да учим хората, че кърменето е комплесно взаимодействие между двама души, подчиняващо се на много фактори, което със сигурност има отражение върху хранителния статус на детето, но също така и върху способността му да се справя с болести, върху физиологията, емоционалното и когнитивното му развитие. Предполагам, че за мен фразата “неопределяно от нужда за хранене” просто носи привкус на неважно, неистинско,незначително, дори да не се има предвид това.

Преведе hedra
Contents copyright 1999 Sue Ann Kendall and Kathy Dettwyler http://www.kathydettwyler.org/dettwyler.html




Коментари към темата
Виж целия пост