Много се чудех дали да пусна тази тема, има-няма вече седмица, защото не исках да излезе, че съм почерпила идея от великите "Смешно ли е раждането" или "Изцепките на мъжете". Тия двете теми са ми сред най-любимите. Но чувайки всяка вечер какво ми разказва Александър, като се прибере от детската, мисля, че ще се получи интересна темичка - да се посмеем и на детските диалози...

Последния път, когато се прибра от детската, Алекс ми се оплака, че децата от другата група (пояснявам, че става въпрос за по-големите с една година) им викали "бебета". Представяте ли си как деца на 5г. са се разгневили в коридора съскайки на 4-годишните:
- Бе-бе-та! Бе-бе-та!
А между бебетата има по-високи екземпляри и от тях, ама това е друга тема ...
Брей, че самочувствие. Милите те!


Един диалог, който си помня от време оно. И ми е много показателен за това колко чиста и невинна е детската психика.
В малкото градче, от което съм, живее един циганин-гей. Ама нон-стоп се разхожда из града. Щом излезеш - и винаги го виждаш. Целия град го знае.
Та върви си един ден въпросния гАй по улицата, и след него три дечица - от начално училище да са били. Влачат се, спорят си нещо, чантите на гърбовете им висят. И само чувам едното - "А пък този е жена." Второто, добре осъзнавайки, че има нещо нередно, решава да опонира "Не, бе, това е мъж." А третото, милото, явно, подучуло нещо от по-възрастните, но не запомнило добре, спира и двамата, като ги хваща за раниците и им вика, за да го чуят най-накрая "Не, бе, това е мъж-жена! Аз този го познавам!"  #Crazy

 Joy  Joy  Joy
Виж целия пост