Лидер ли?

  • 2 956
  • 35
Напоследък доста чувам такива обяснения; то детето не било побойник, а имало лидерски заложби. И да не е в най-фрапиращия вариант, такава амбицийка сякаш звучи примамливо. Така де, водач да е, да не е следовник.
И добре.
Пораства едно поколение от желаещи да командват.
Първо ще се избият помежду си, защото отбор с 11 капитана няма.
Второ - да речем, на един му провърви, лактите му са по-остри от другите, юмруците му - по-тежки.
Става лидер. Водач демек. И накъде води другите?
Не е ясно.
Би било хубаво да ги води към общо благо, особено ако ще става лидер на национално ниво  Thinking
Но пък дали си е дал труда да помисли какво е това общо благо, как може да бъде постигнато... с какви знания, с какво внимание към другите (за да разбереш какво е добро за тях), с каква стратегия (тук пък малко мислене се иска, уф пък, пак претенции).
А без тези неща никакъв лидер не си. Ти си чист дерибей.

Ако някой толкова иска детето му да командва другите, нека си даде труда да му обясни, че това винаги трябва да става за добро.
Класическа рицарска етика, силният, който помага на слабите.
Защото знаете ли, всички сме слаби в един или друг момент.
Виж целия пост
# 1
 Те лидерите в човешката история рядко са и добри човеци Thinking
Виж целия пост
# 2
Много ми е интересно. Смятам, че родителите, които използват думата "лидер" за децата си, всъщност възпитават малки тирани или егоисти. Оправдание за лошите им постъпки ще се намерят всякога, пък всичко друго у тях буди възхита. Свикнеш ли да си лидер в семейството, ще искаш да си лидер и другаде. Лошо е да заблудиш детето си, че е център на вселената и е най- добро във всяко начинание. Поощрявайте децата си и развивайте талантите им, хвалете ги умерено, но не прекалявайте с хвалбите, понякога ги укорете, накажете ги. Добрите родители понякога трябва да бъдат "лоши".
Виж целия пост
# 3
То някак си е до вътрешно убеждение. Много родители са убедени, че единствения начин за едно дете да напредва/оцелее са способа на  лактите.
И възпитават така децата си да прегазват другите и наричат това лидерство. Не смятам, че нещо може да ги разубеди.
Виж целия пост
# 4
Честно казано, намирам това за асоциално. Според мен води до разпад на обществото.
Виж целия пост
# 5
Докато са живи им казват лидери,когато умрат историята ги нарича тирани.
Що се отнася до децата, побоиникът си е побойник,лидерът си е лидер.Друг е въпросът майките с коя дума точно искат да приласкаят рожбите си.
Виж целия пост
# 6
Анда права си, много ме тормози и мен този факт. Непрекъснато се колебая (особено във възпитанието) коя е златната среда - хем да си защитаваш интересите, хем да се съобразиш с другите хора и да не им нараниш чувствата.

Тоя лаф от едно детско филмче (не помня вече кое): "Момчета, не може ли просто всички да бъдем приятели?" - май го няма в реалния свят.
Виж целия пост
# 7
Освен това "лидер" е някой, когото хората искат да следват, а не който се налага, поне това е определението в моята глава
Виж целия пост
# 8
Да не забравяме, че "лидер" означава "водач", т.е. ролята му не е да бие другите, а да ги води. Но има една малка подробност - другите трябва да са готови да тръгнат след него, да му се подчиняват. Може едно дете да бие други деца, но това не означава, че тези, другите, ще му се подчиняват и ще го следват. Те просто могат да го игнорират. Тогава ще бъде ли лидер?
И при децата, включително, има лидери, които не напредват с лакти, а просто стават авторитет за съучениците си по други начини.

Според мен сме твърде повлияни от Прехода и представите ни за лидерство се ограничават с това, което четем по вестниците и виждаме в новините. Или с началника, който третира работниците като крепостни селяни.
Ясно е, че родителите дори на масовите убийци намират всякакви оправдания за постъпките на децата си. Явно е непреодолимо за повечето хора. Затова и не очаквам родителите на малките побойници да мислят по-различно. Затова пък, ако ни се пресекат пътищата по някакъв повод с подобни индивиди и това е във вреда на моите деца, няма да им се размине.
Виж целия пост
# 9
 Радостина,то е ясно,че тук думата лидер не се употребява в смисъл на "дете,което увлича след себе си масите в името на доброто".
 Пък и водач звучи много старомодно, я лидер си е друго нещо.
 Родители,оправдаващи бияча с тази дума хич не ги виждам да са склонни да взимат сериозни мерки спрямо детето си.Значи, остава ние,околните да ги вземем.

 Искам да направя уговорка,че моят син е бил груб в игра и доста е наказван и му е говорено ( Тоест,била съм в тази ситуация).
 Не всяко дете,ударило или ухапало някого е автоматично насилник.
Виж целия пост
# 10
Не, разбира се. Става въпрос за систематично поведение, систематично несанкционирано.
Виж целия пост
# 11
О, това е любимото ми родителско оправдание.  Rolling Eyes
Нова мода. Всички искат да имат дете "лидер". Без да си дават сметка и да се замислят какво, аджеба, означава лидер.
За тези родители лидер е една значима обществена фигура, началник с бюро и две секретарки от двете страни, голяма заплата, мезонет, много скъпа кола и частен самолет.  Joy
За да възпитат такъв уникален човек и гражданин, родителите:
1. Тип първи. "Остави ме да си пия кафето и да обсъждам новите по-големи цици на Цеца/Пеца/ Фантофелия и пребий всяко дете, посегнало към марковото ти камионче."
2.Втори тип родители. Те са кротки, уплашени от живота люде, които викат "А тъй!", когато наследникът е счупил главата на някое дете с лопатата си за пясък. Няма да е будала като тях, нали така. Един ден и те ще живеят в мезонет на три етажа и ще карат джип с картечница на покрива.
3. Трети тип - абсолютно незаинтересовани родители. Когато ги настъпиш, те започват да обиждат, да вадят диплом за магистър-психолог от СУ и веят лидерското знаме.
4. Четвърти тип - "Родителството ме изненада в гръб". "Ами не знам какво да я правя моята, все бие децата, никой не иска да си играе с нея, една съседка ме успокои, че е лидер".
5. Откровено луди хора. Познавам една такава, която гордо ми разказваше как племенничето й казвало "Разкарай се от тук, ма! (на 4 години). Детето било с характер, лидер било.  Joy
П.П. Хм, май мога да напиша труд.  Mr. Green И ще си го илюстрирам.  Mr. Green
Виж целия пост
# 12
Забравих любимия си тип родители.
6. Притежател на съкровище. Те обожават своето уникално дете. И аха някой се усъмнил в уникалността на чедото, аха някой нагъл тип се е оплакал, надават страшен рев. "Моето дете е добро! Това не е вярно, то никога не би направило такова нещо. Вярно, че оня ден ми счупи носа, но то без да иска, горкичкото, И как плака после, как се извинява... Едва го успокоих."  Mr. Green
Виж целия пост
# 13
А тъй. Ама Василисооо, като станем с тебе дърти кубинки, всички ще си имат картечница на жигулата ес-класа отгоре, ти замисли ли се за това?
Виж целия пост
# 14
Смея да твърдя, че дъщеря ми е лидер. За добро или зло. Доста често съм свидетел на следната гледка в парка - присъединява се към групичка деца, често видимо по - големи от нея и след минути те я гледат в очите и започват да правят, предложеното от нея нещо. Не се налага, не дърпа, не удря, не крещи, не се тръшка,  не си проси снизхождение. Тихо, кротко и спокойно се аргументира, явно добре, щом и гледащи я от високо момчета й отстъпват водачеството.
В детската градина също оглавява повечето събития. Раздава правосъдие в буквалния смисъл на думата - прави забележки на децата, които удрят, обиждат и пр. Но до там. Не проявява агресия.

Лидер за мен не е равнозначно на насилник или тиран. Нито пък лидерството води до разпад на обществото, а по - скоро е жизнено важно за неговото съществуване. Ако говорим по принцип...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия