Така ли беше и при вас - Бебешки пубертет

  • 10 019
  • 20
Здравейте!
Честита Коледа! Да сме живи и здрави! Да са живи и здрави всички около нас и да си гледаме мъничетата като намираме повече време за тях.
Посъветвайте ме какво даправя, мами! Синът ми е на 2г и 4 мес. Много ми е трудно да го възпитавам. Непрекъснато нещо хвърля, хапе, драска, ядосва се много, все иска да бие. Нормално ли е за тази възраст? Аз вече се виждам в чудо. Не мога да кажа, че го е научил от яслата, защото е ходил само 8 дни. Предимно вкъщи го гледаме.
Благодаря ви предварително!
Виж целия пост
# 1
И моята е на точно същата възраст. Не знам какво да те посъветвам, защото никога не е била хапала и драскала нито нас нито пък другите деца. При нас обаче от няколко дни се наблюдава проблема "НЯМА" както аз го наричам. Тя принципно е много добро и кротко дете, но от няколко дни каквото и да и кажа ми отговаря троснато "няма" или пък започва да ми се обяснява философски, защо няма да го направи или пък защо ще прави точно обратното. Абе лудница голяма и много се изнервям. Засега си задържам нервите, но докога ще мога не знам.
Извинявай, че използвах твоята тема, за да си излея мъката дет се вика, но тъкмо и аз бях решила да пускам тема. Дано да е период някакъв и вашето и нашето, че иначе не знам какво ще се правим вече.
Виж целия пост
# 2
Няма проблем! Сигурно и нас ще ни сполети това. Поне да зная какво ме очаква още. Проблема при нас е, че е много див по принцип. Моята баба е изгледала 3 деца преди моето, т.е. нейното правнуче, което също тя гледа. Казва ми, че толкова диво и палаво дете не е виждала. Всичките ни гардероби и шкафове са без дръжки, по вратите райбери, във всички контакти - предпазители. Направо ужас. Дадох го на ясла за няколко дни, но се разболя и май зимата ще е вкъщи. Да видим как ще се справим. Сега по празниците съм си вкъщи и непрекъснато се караме, шамарим и така... Наистина се надявам да е период. Дано и при теб е така!
Виж целия пост
# 3
Всичките ни гардероби и шкафове са без дръжки, по вратите райбери, във всички контакти - предпазители.

И вкъщи беше така, а може да се каже, че моето дете спадаше към кротките - тези, които тихомълком си правеха беличките.  Mr. Green
Има една подробност обаче - въпросното обезопасяване на жилището извършихме, още когато се роди. Покрито мляко котките не го лочат.  Wink
Не, че и така не може да стане някоя беля, но поне съвестта е чиста.  Peace
Виж целия пост
# 4
Весела Коледа с пожелавия за много здрави нерви. Детето си показва характера, свиквай. Една магария ще научи, друга ще забрави, така растат децата. Не съм имала подобни проблеми, но съм чувала от други майки. След периода няма, ще започне периода защо,  след това се въоръжи с търпение, идва първи пубертет/6-8 г./ и на 11 добре дошла при майките на тинейджърите. Затова пожелай си здрави нерви и търпение.
Виж целия пост
# 5
На тази възраст започват да проявяват характер. Аз лично съм от по строгите родители и бих взела мерки. Наказания или нещо друго, но не бих оставила така нещата. Но това си решава разбира се всеки родител сам. Може да измислиш и по безобиден и лек вариант.Но мисля, че детето на тази възраст пробва разни варианти ако" вървят" значи ще си продължи да си ги прилага. Но си мисля, че ако посяга, в един момент може да започне да се бие с децата и те да го отбягват, а така и самото дете се озлобява повече.
Весели празници и успех!
Виж целия пост
# 6
Синът ми беше същият. С баща му бяхме убедени, че не можем да възпитаме това дете. Mr. Green Е, откакто навърши 3 години е едно разбрано, сравнително кротко и много готино дете. Явно при нас поне е било от възрастта.

В момента дъщеря ми е на 2 години и почти 4 месеца. Никога не е хапала, никога не е драскала, много лесно дете е. Е, с батко й се карат редовно за играчки и накрая той й отстъпва, защото тя определено е по-бойната от двамата в момента. Според мен обаче до 2-3 годишна възраст момче се гледа много по-трудно от момиче, или поне това сочи моят опит. Успех, не му мислете много-много, важното е да се обуздава винаги агресията, всичко друго само си идва на мястото!

Виж целия пост
# 7
Какво  е това чудо? Започва да се дере с всичка сила, да пищи, да се хвърля като луда на земята /удря се дори/, да се въргаля. Хваща нещо /каквото й попадне/ започва да го хвърля или да го мята нагоре-надолу като обезумяла, да го удря, да го хвърля по няколко пъти. Щипе се, бие се - с всеки. Ядосва се. И това само заради нещо дребно, което не й е позволено, ако й е отказано или ако е решила, че нещо трябва да стане /независещо от нас/, но не е станало.  ooooh! ooooh! ooooh!
Беше толкова кротичка, спокойна, сега започна все по-често да изпада в такива състояния. Понякога въобще не й обръщам внимание, понякога й се карам, и по дупето съм я плескала в най-острите й изблици. Знам, че не е правилно, но не знам как да реагирам. Понякога нервите ми не издържат, не че нещо ще постигна като се карам.
Това период ли е? Какво е туй чудо? Shocked
Виж целия пост
# 8
Нормален период и Дани го мина,но много по-леко в сравнение с други деца.
Виж целия пост
# 9
Период е. Някои го наричат "бебешки пубертет". Започва към втората годинка, обикновено трае около 1 година.  Laughing  Crazy  Laughing Има много изписано в този форум на тази тема, с много съвети и споделен опит аз справяне с тези истерични изблици.

При каката Мариела бе почти същото - кротко и тихо дете, което към втората годинка направо "побесня" - ревове нон-стоп, тръшкане, въргаляне при най-малкия повод и по-често без повод, захласваше се от плач, а дори не помнеше вече за какво реве. Не слуша какво й се обяснява, не чуваше всъщност, и от една тема за рев директно преминаваше към втора..., трета...десета...понякога час така. Всяка вечер ревеше за нещо, като традиция беше.

Всичко това после се съчета и с ревност към новопоявилото се бебе и шоуто бе пълно.  Crazy Mr. Green

"Справянето" е трудно и индивидуално спрямо детето и възрастта му. Лошо е, ако се самонаранява. Иначе кризите не са толкова опасни. Детето трябва да се научи само да овладява емоциите и гнева си. Не е лесно. С наказания и заплахи  обикновено не се получава.
Трябва ви много търпение. При нас всичко продължи  около година.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 10
Тя не се самонаранява. По-скоро като се хвърли да се тръшка обикновено се удря някъде. ooooh!
Знам, че нищо не се постига с каране или тупване по дупето, но това понякога израз на моето безсилие да се справя с проблема. Грешката е моя, допускам я рядко, но я допускам, след това ми е гадно и съжалявам, но...
Рядко си изпускам нервите, през повечето време съм търпелива. Обаче всеки път съм все по-учудена и дори шокирана от реакциите й. Гледам и не вярвам на очите си.
Виж целия пост
# 11
Спокойно и ние преминахме през това, ужасно е да виждаш как детето ти истерясва и да не знаеш как да реагираш, но ти самата ще усетиш какво да правиш.Имай търпение, това е най-важното и не си изпускай нервите много, много smile3515, ще мине и друго ще дойде ooooh!.
Виж целия пост
# 12
Според мен, това е протест на детето за майчино присъствие и внимание. Но може и да не съм права....

Някои деца реагират по точно описания начин, когато изпитват чувство, че са "изоставени" от майките си. Разбира се това "изоставяне" е само в очите на детето. Ти сигурно си работеща жена и нямаш възможност и време. Разбирам те и ти съчувствам искрено.
Виж целия пост
# 13
Има ужасно много теми в този подфорум за 'бебешкия пубертет'. В тях има и обяснения кога и защо се случват изблиците на децата, техники за овладяването им и пр. Потърси ги.

Като отговор - Нормално е. За другите деца не знам, но моето също мина от там и понякога пак се връща за кратко.
Виж целия пост
# 14
И ние сме същите;ревем;удряме;пищим;но от опит знам;че този период отминава и гледам да не му се връзвам много;макар;че на моменти ме изкарва извън нерви.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия