Винаги съм се хвалила, че синът (1 г. и 10 м.) ми няма никакви проблеми с храненето и съчувствах на родителите на злояди деца. Винаги е харесвал почти всичко като храна. Обаче от около 1 месец, тотално се промени. Започна да се "назлъндисва", да отказва. Яденето стана мъка и отнема близо час понякога. Опитах се да му направя още по-разнообразно менюто - все тая. Най-трудно е със закуската - понякога почти я пропускаме. Отказва дори Дононино и кремчетата, които обожаваше. Само вечерното АМ си го пие без отказ.
Има и друго - понеже много държи да се храни все по-често сам (а още не може добре), аз не винаги имам нерви да го чакам и да чистя след него и затова не му давам винаги. Да не би това да е проблемът?
Казаха ми "слагай го с вас на масата - така ще му се дояде и на него" и започнахме да вечеряме заедно - обаче същата работа.
Моментно ли е? Промяна във вкусове и израстване ли? Възможно ли е изведнъж да е станал злояд? С някаква специална храна ли да опитам (малък е още за разни витамини за добър апетит...)
Виж целия пост
Има и друго - понеже много държи да се храни все по-често сам (а още не може добре), аз не винаги имам нерви да го чакам и да чистя след него и затова не му давам винаги. Да не би това да е проблемът?
Казаха ми "слагай го с вас на масата - така ще му се дояде и на него" и започнахме да вечеряме заедно - обаче същата работа.
Моментно ли е? Промяна във вкусове и израстване ли? Възможно ли е изведнъж да е станал злояд? С някаква специална храна ли да опитам (малък е още за разни витамини за добър апетит...)
София обикновено ги минаваше с мляко, по 7-8 дена само на него, после сама проявяваше интерес и си започваше ако ядене 
