Здравейте всички самотни мами.Искам да ви попитам как се справяте сами с малките слънчица? как преодоляхте раздялата с таткото,как си стъпихте на краката,аз сам на път да стана самотна мама и ме е страх за малкото човече,не искам да расте без татко ,но пък не се резбираме с него,така че сам много объркана?
Виж целия пост
Как преодоляхте раздялата с таткото?
- Публикувана: 3 ян. 2008, 23:17 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2008, 17:37 ч.
# 1
4 ян. 2008, 09:15 ч.
Съжалявам, че си на път да се влееш в нашите редици. Не те искаме тук, но ако дойдеш няма да те изхвърлим.
Ако аз съм първата, която ти отговоря няма да е много обнадеждаващо за теб.
Аз лично нищо не съм преодоляла. Детето ми страшно много обича баща си, а другото се роди след раздялата. Едното няма да познава баща си като такъв. Сега ми по - спокойно, защото го няма постоянното му крещене и претенциите му. Но постоянно плача. Аз обаче съм по - чувствителна, а го има и моментът, че страшно много го обичам. Аз буквално дишах чрез него.
Но съм решила да стана и да продължа. Надявам се да е скоро това мое ставане.
Успех и на теб!
Виж целия пост
Ако аз съм първата, която ти отговоря няма да е много обнадеждаващо за теб.
Аз лично нищо не съм преодоляла. Детето ми страшно много обича баща си, а другото се роди след раздялата. Едното няма да познава баща си като такъв. Сега ми по - спокойно, защото го няма постоянното му крещене и претенциите му. Но постоянно плача. Аз обаче съм по - чувствителна, а го има и моментът, че страшно много го обичам. Аз буквално дишах чрез него.
Но съм решила да стана и да продължа. Надявам се да е скоро това мое ставане.
Успех и на теб!
# 2
4 ян. 2008, 15:27 ч.
Sissi 82 благодаря за отговора,наистина не е обнадеждаващ. А другите момичета ащо не отговаряте? pri
Виж целия пост
# 3
4 ян. 2008, 15:35 ч.
Ами аз исках да ти напиша нещо, обаче … не знам. Почети назад, има много такива теми, мисля, че ще са ти полезни.
Това, което мога да ти кажа е – времето и нищо друго помага.
Говорихме наскоро за фазите, през които минава човек при загуба – отричане, депресия, гняв, пазарене и накрая приемане. Всички се борим за последното, но прекарваме различно дълго време във всяка от предишните, дори зацикляме в някоя от тях. При мен вече минаха 10тина месеца и мога да кажа, че съм близо до приемането, но все още се връщам в някоя от предишните фази – когато се случи нещо например.
Но поне година трябва да се изтърколи според мен. За мен лично първите 3 месеца бяха невъобразим ад, след това започна лееееееееекичко да просветва, ама лекичко. Чак към края на годината започнах да се чувствам малко по-спокойна.
Нищо окуржаващо не мога да ти кажа, освен това, което мен ме държеше през цялото време – на времето това му е хубавото, че минава.
Виж целия пост
Това, което мога да ти кажа е – времето и нищо друго помага.
Говорихме наскоро за фазите, през които минава човек при загуба – отричане, депресия, гняв, пазарене и накрая приемане. Всички се борим за последното, но прекарваме различно дълго време във всяка от предишните, дори зацикляме в някоя от тях. При мен вече минаха 10тина месеца и мога да кажа, че съм близо до приемането, но все още се връщам в някоя от предишните фази – когато се случи нещо например.
Но поне година трябва да се изтърколи според мен. За мен лично първите 3 месеца бяха невъобразим ад, след това започна лееееееееекичко да просветва, ама лекичко. Чак към края на годината започнах да се чувствам малко по-спокойна.
Нищо окуржаващо не мога да ти кажа, освен това, което мен ме държеше през цялото време – на времето това му е хубавото, че минава.
# 5
4 ян. 2008, 15:55 ч.
А защо трябва да расте без татко?
Това, че ще се разделите не отнема автоматично ролята на Баща на съпруга ти. Ако той държи на детето и го обича, би следвало винаги да е до него и да му помага. Ако ли не е така, то съм убедена, че и заедно да сте, той Баща в истинския смисъл на думата няма да стане. Дано е изразих ясно. Имам предвид, че на сила родител не се става. Ако той е отговорен и любящ такъв няма никакво значение дали сте заедно или не. Разбира се, стига ти да не ограничаваш умишлено общуването му с детето.
Честно казано моят бивш съпруг общува много попълноценно с детето сега след като не живеем заедно. Аз също съм много по-спокойна и съответно му обръщам повече внимание.
Така че...горе главата
Виж целия пост
не искам да расте без татко
А защо трябва да расте без татко?
Това, че ще се разделите не отнема автоматично ролята на Баща на съпруга ти. Ако той държи на детето и го обича, би следвало винаги да е до него и да му помага. Ако ли не е така, то съм убедена, че и заедно да сте, той Баща в истинския смисъл на думата няма да стане. Дано е изразих ясно. Имам предвид, че на сила родител не се става. Ако той е отговорен и любящ такъв няма никакво значение дали сте заедно или не. Разбира се, стига ти да не ограничаваш умишлено общуването му с детето.
Честно казано моят бивш съпруг общува много попълноценно с детето сега след като не живеем заедно. Аз също съм много по-спокойна и съответно му обръщам повече внимание.
Така че...горе главата
# 6
4 ян. 2008, 16:07 ч.
Славе, тая дето ми спорехте със Сабинка, че времето само притъпява, ама болката си остава ли?
Не вярвам бе, мила, иначе всички мъки до момента да са ни убили.
Fru-Fru , много точно си го написала - детето дали ще расте с татко или без татко не завиди от това дали въпросния живее с майката или не.
Виж целия пост
Не вярвам бе, мила, иначе всички мъки до момента да са ни убили.
Fru-Fru , много точно си го написала - детето дали ще расте с татко или без татко не завиди от това дали въпросния живее с майката или не.
# 8
4 ян. 2008, 16:37 ч.
Здравейте момичета!
За съжаление и аз от скоро съм т.нар. самотен родител. Имам предвид и отскоро съм самотна и отскоро (7 месеца) съм родител.
Когато бащата на сина ми просто на 10ия ден от неговото раждане ми съобщи с смс (!!!??), че вече от два месеца се вижда с бившата си приятелка няма да описвам кави чувства и емоции ме обвзеха. Това което не мога да простя и преглътна не е друго, а това че в периода на преодоляване на раздялата ни се отнема възможността да се насладим до край на малкото човече. Мен лично ме крепи присъствието на сина ми в живота ми.Обичта ми към него и щастието, което изпитвам че го има в моя свят нямат изражение с думи, но ми тежи , че няма кой да обича мен и че все още очите ми се изпълват със сълзи когато видя семейство мама татко и дете на разходка в парка. Колко дълго и как ще преодолявам горчилката, болката, обидата нямам представа, но знам , че ще мине...до тогава да сме живи и здрави и нали знаете Господ отнема от шепите ни нещо за да ги напълни с по-добро!
Виж целия пост
За съжаление и аз от скоро съм т.нар. самотен родител. Имам предвид и отскоро съм самотна и отскоро (7 месеца) съм родител.
Когато бащата на сина ми просто на 10ия ден от неговото раждане ми съобщи с смс (!!!??), че вече от два месеца се вижда с бившата си приятелка няма да описвам кави чувства и емоции ме обвзеха. Това което не мога да простя и преглътна не е друго, а това че в периода на преодоляване на раздялата ни се отнема възможността да се насладим до край на малкото човече. Мен лично ме крепи присъствието на сина ми в живота ми.Обичта ми към него и щастието, което изпитвам че го има в моя свят нямат изражение с думи, но ми тежи , че няма кой да обича мен и че все още очите ми се изпълват със сълзи когато видя семейство мама татко и дете на разходка в парка. Колко дълго и как ще преодолявам горчилката, болката, обидата нямам представа, но знам , че ще мине...до тогава да сме живи и здрави и нали знаете Господ отнема от шепите ни нещо за да ги напълни с по-добро!
# 9
4 ян. 2008, 16:48 ч.
Виванова,много ми харесва следното;Господ нокога не затваря една врата без да е отворил друга;-повтарям си го много често.Вярвам в това ,колкото и да ми е трудно,отворената нова врата може и да се казва-спокойствие.
Може и за теб да е такате
Виж целия пост
Може и за теб да е така
те
# 10
4 ян. 2008, 17:14 ч.
Благодаря Славка, аз също те Това със спокойствието много точно го каза. Точно така се почуствах когато се изнесох с бебчо от дома на бащата - облекчена, първата крачка беше направена! Предполагам че на много момичета в моето положение им се налага поне веднъж в даден момент да избират дали да простят и отново да се съберат с таткото, но аз мисля че е по-добре да можеш да събереш себе си и да продължиш напред отколкото да живееш в очакване кога ще му мине лудостта на мъжа. Стряскащо за мен е това, че сме адски много, че все по-често се случва на мои познати прекрасни жени. А с помощта на интернет виждам колко много чудесни момичета са тъжни и самотни. Не е честно, гневя се , но е факт! Чудесно е че тук можем да споделяме не само болката но и радостите си защото такива има не можем да отречем. Ето на днес така се зарадвах на слънцето .... 
малка радост но от сърце...
Виж целия пост
Това със спокойствието много точно го каза. Точно така се почуствах когато се изнесох с бебчо от дома на бащата - облекчена, първата крачка беше направена! Предполагам че на много момичета в моето положение им се налага поне веднъж в даден момент да избират дали да простят и отново да се съберат с таткото, но аз мисля че е по-добре да можеш да събереш себе си и да продължиш напред отколкото да живееш в очакване кога ще му мине лудостта на мъжа. Стряскащо за мен е това, че сме адски много, че все по-често се случва на мои познати прекрасни жени. А с помощта на интернет виждам колко много чудесни момичета са тъжни и самотни. Не е честно, гневя се , но е факт! Чудесно е че тук можем да споделяме не само болката но и радостите си защото такива има не можем да отречем. Ето на днес така се зарадвах на слънцето .... малка радост но от сърце...
# 11
5 ян. 2008, 08:03 ч.
Няма какво да добавя.
Абсолютно същото чувствам.
Но може би не трябва да пиша в тази тема, защото дъщеря ми няма татко в нито един смисъл на думата...Аз такава раздяла не съм изживявала - предполагам, че е още по-тежко. Мен ме остави бременна и никога не видя детето си. Тоест аз трябваше да изживея само раздялата с него, раздялата с илюзии, със самочувствие на човек, жена и майка... Без раздялата му с детенце. Май трябва да го почерпя за което?
Виж целия пост
Това което не мога да простя и преглътна не е друго, а това че в периода на преодоляване на раздялата ни се отнема възможността да се насладим до край на малкото човече. Мен лично ме крепи присъствието на сина ми в живота ми.Обичта ми към него и щастието, което изпитвам че го има в моя свят нямат изражение с думи, но ми тежи , че няма кой да обича мен и че все още очите ми се изпълват със сълзи когато видя семейство мама татко и дете на разходка в парка. Колко дълго и как ще преодолявам горчилката, болката, обидата нямам представа, но знам , че ще мине...до тогава да сме живи и здрави и нали знаете Господ отнема от шепите ни нещо за да ги напълни с по-добро!
Абсолютно същото чувствам.
Но може би не трябва да пиша в тази тема, защото дъщеря ми няма татко в нито един смисъл на думата...Аз такава раздяла не съм изживявала - предполагам, че е още по-тежко. Мен ме остави бременна и никога не видя детето си. Тоест аз трябваше да изживея само раздялата с него, раздялата с илюзии, със самочувствие на човек, жена и майка... Без раздялата му с детенце. Май трябва да го почерпя за което?
# 12
5 ян. 2008, 09:34 ч.
Аз още съм в първа фаза явно...ужасно зле се чувствам.
Как да не го виждам, за да не мисля за него, като постоянно идва да вижда детето? Това ми е много мъгливо.
Ще трябва да измисля нещо явно.
Махнах го от скайп и от кю за да не знам кога е онлайн, добре ми подейства. Не му звъня, не искам да го чувам по телефона, само пращам смс когато се налага относно детето.
И хоп - през два три дни - идва у нас и ме гледа като чужд човек, а правехме любов само преди дни
мноого съм тъжна тази сутрин, трябва нещо да направя по въпроса.
Виж целия пост
Говорихме наскоро за фазите, през които минава човек при загуба – отричане, депресия, гняв, пазарене и накрая приемане.
Как да не го виждам, за да не мисля за него, като постоянно идва да вижда детето? Това ми е много мъгливо.
Ще трябва да измисля нещо явно.
Махнах го от скайп и от кю за да не знам кога е онлайн, добре ми подейства. Не му звъня, не искам да го чувам по телефона, само пращам смс когато се налага относно детето.
И хоп - през два три дни - идва у нас и ме гледа като чужд човек, а правехме любов само преди дни
мноого съм тъжна тази сутрин, трябва нещо да направя по въпроса.
# 13
5 ян. 2008, 10:30 ч.
булка минка мъчно ми е като те чета, напомнаш ми много на мен самата в началото, ужасно е.
Дръж се, минава (рано или късно
)
Виж целия пост
мъчно ми е като те чета, напомнаш ми много на мен самата в началото, ужасно е.Дръж се, минава (рано или късно
)
# 14
5 ян. 2008, 10:46 ч.
Birdy искрено благодаря за подкрепата на теб и на всички момичета.
Ще се държа кво да правя.
Виж целия пост
Ще се държа кво да правя.
Препоръчани теми