Злояди ли са вашите деца

Синът ми не е злояд, но съм забелязала че много настървено се нахвърля да яде храната, която ядем ние. Като види аз или баща му да носим храна започва да мляска и докато не му дадем не престава. И си мисля, че ако се храните заедно с детето може пък да вземе да яде. Пожелавам на детето голям апетит!

Не мисля, че дъщеря ти е "злояда". Просто на нея й стига по-малко количества храна, а млякото явно все още й е достатъчно. Мисля, че можеш само да се радваш. Колкото повече АМ и колкото по-дълго, толкова по добре. Киселото мляко също е полезно. Няма от какво да се притесняваш. Моят съвет е никога да не я насилваш да яде повече отколкото й се яде. Тя трябва да обича и да изпитва удоволствие от храната, а не да го чувства като задължение.

Ще прояде. Моята госпожица до преди 2 седмици хапваше по 100 грама твърда храна на ден. Останалото беше кърма. Не си отваряше устата. Разредих храненията на 3 и един ден просто изяде 200 грама пюре за закуска. Реших, че е частен случйа, но на обяд изяде още едно пюре. А аз бях ужасно отчаяна, че не яде, не наддава като хората и тем подобни. Спокойно, никой не карам на кърма(АМ) до 18

Мислех и аз да пускам такава тема! Ние имаме същия проблем - Криско яде плодове, хляб, кашкавал, сирене, кисело мляко, месо, но манджи и супи категорично отказва да яде, може да стои цял ден гладен, но супи или манджа не яде!

   Моето дете не е злоядо, но понякога не иска да яде супи и манджи.Разбирам го, на мен също би ми писнало.Мляко яде в огромни количества, сиренето го куса с лъжица......


  НО, синът ми прояде готвени манджи след 1г.4м., преди това признаваше само готовите манджи на Хип и Семпер за деца след 12месеца.Опитай с тях, пак е вариант да яде нещо.

Не бих казала,че са злояди.На моменти са.Малко по-проблемен ми е баткото,но не бих казала,че е злояд.

И двете са противоположността на това, което се разбира под "злояди"- могат да ядат всичко, по всяко време и ми се налага дори да крия храната и да се карам за намаляване на порциите в чиниите.
Никога не съм ги гонила с шишето или лъжицата. Винаги съм чакала да огладнеят. Между храненията никога не предлагам солети, чипс, зрънчо и т.н. /т.е. никога не предлагам такива неща, не купувам/, в  резултат на което са развили май прекомерен апетит.

Не съм имала проблеми с яденето, но е имало моменти, в които не иска да яде нищо рядко за щастие. Обаче захраних рано, може и това да е от значение

Дъщеря ми е на 11 месеца и аз си мисля, че по- злоядо същество от нея не съществува. За да я нахраня на обяд с малко манджа от ДК трябва да се правя на истинска маймуна. И пак половината си остава. Виж ако е мляко в шише с биберон ще го изпие. Ама не може само мляко. Трябват й вече и други храни. Незнам докога ще я караме така, знам само, че аз вече полудявам.

Замисляла съм се над това и съм възприела, за себе си, че Спок е прав- захранването следва да стане между 4 и 6 месеца, като той обръща внимание на две основни предимства: "Бебето свиква по- лесно, отколкото когато е голямо и по- своенравно. Разнообразието от твърди храни дава допълнителни съставки, най- вече желязо, които са в ограничени количества в млякото.". Също така при захранването е много важно храните да не изобилстват от подправки, особено вредни за бъдещото правилно хранене са захарта и солта, с които много родители "доовкусяват" храната на децата, като я пригаждат към собствения си вкус.
Личният ми опит, придобит след следване съвети от книгите, които имам, доказа, че захарта може въобще да се избегне, което направих при второто си дете и което сега се храни с всякакви плодове, съставляващи за него сладките храни. В зеленчуковите и месните храни не съм поставяла сол до 1 година. Детето всеки обяд приемаше различна зеленчукова или зеленчуково- месна храна, като захраних след 4-тия месец, така постепенно привикна с разнообразни и натурални вкусове.
Също така никога не се правя на маймуна, ако детето не иска да яде определената храна не предлагам нещо "по- вкусно"- просто прибирам яденето и след време предгам отново.
Друга генерална грешка е даване на храна между основните хранения. Имам толкова много примери от този род край себе си- децата непрекъснато нагъват нещо, обикновено тестено и калорично, а майките и бабите съответно се убиват да се оплакват как "ей- сега в къщи нищо няма да хапне от супата /яденето/". Когато ги попитам защо тогава ги тъпчат непрекъснато те отговарят неизменно, че понеже децата им не ядат друго поне по този начин няма да останат гладни. Странна логика, но за съжаление е твърде разпространена.

Моя е злояд  винаги първата лъжица я  плюе  Правя се на клоУн за да го нахраня .Кърмех го до 5 м после на АМ което отказа когато беше на 9  На 1 г го премериха 8 кг.  а скоро пак го мериха и е качил цели 200 гр  Иначе е жилка  голяма и е жизнен  Итерес към хрупкане на солетки , бисквиди и др. подобни е почти нулев  Предлагала съм му и нещо сладко ама  нЪцки 

Не. Никога не съм я насилвала, имаше един период от два месеца, когато ядеше само трохи и краставиц и оцеля. Сега яде с апетит и сама си иска.

а аз тогава какво да кажа мляко не обича нито ам нито кисело плодове и сокове да не чуе това с правенето на маймуна е ежедневие за пет хапки преди много се тровех сега за мен е важно че е здрава

От както се е родил е злояд и до днес Направо ме побърква вече Постоянно се гоним и молим , за да хапне нещо , а лелките в яслата казват , че без проблеми си хапвал идаже се чудят къде го побирал