Искам да ви опиша какъв ад преживяхме с милото в събота....макар,че едва ли ще успея да ви го представя точно така както се случи.Та значи бяхме на морето при нашите за празниците и вчера решихме да си пътуваме за София.Бях много притеснена за състоянието на пътищата(и много основателно,както се оказа впоследствие)и доста се колебаехме дали да тръгваме или не,следяхме прогнозите и все пак се решихме-преценихме че за 3 дена би трябвало да са разчистени пътищата!!ТОТАЛНО НЕПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА!!!!Така,до Бургас пътя беше е прилично състояние.Зачудих се че новия участък от магистралата(Бургас-Карнобат) беше затворен,при условие че нямаше сняг по пътя.Но само след 10 км разбрах за какво иде реч-отвратителен непочистен път...колконки от коли,колата друсаше през цялото време...Единствено добър беше участъкът около Сливен.Мислех,че след като се качим на магистралата сме минали лошия път,но истината беше че адът тепърва започваше.......Още с качването пред погледа ни се разкри бяло поле,навсякъде лед и сняг,няма асфалт,няма нищо.....Като казвам лед имам предвид истински лед,блестящ дебел пласт лед (около 4-5 см,може и повече да беше),просто истинска ледена пързалка...Милото караше бавно,докато в един момент някъде 10-ина км след като стъпихме на магистралата колата поднесе като шейна...не можете,наистина не можете да си представите ужаса ми когато видях че колата става неуправляема...започнахме да се въртим доста силно,аз започнах да пищя неистово,Светлин се опитваше да овладее колата-нещо невъзможно,в един момент видях как колата се засили към мантинелата,започна да хвърчи сняг навсякъде около нас,ударихме се ,пак се завъртяхме и за забихме със задницата в снега(който за огромен наш късмет беше много-около метър висок).Аз изпаднах в шок,държах си корема,пищях и ревях....Светлин веднага излезе отвори ми вратата пита ме как съм,каза да не плача.........беше ужасно....и сега плача като си спомня...........Беше ужасен студ,той излезе навън само по блуза,започна да бута колата,тя не помръдваше,започна да рие снега с ръце(ноктите му се счупиха и ръцете му започнаха да се цепят и кървят от студа).Аз плачех и се молех бебето да е добре!!Оказа се че колата се удари от неговата страна и вратата му беше огъната,изпопадаха и някакви пластмасови неща отпред...В един момент една кола спря до нас(всички ни подминаваха) с няколко момчета,които излязоха да му помогнат да ибута колата..и добре че бяха те,защото сам нямаше как да се справи....Тръгнахме..с 20км в час...колата поднасяше непрекъснато...сляд нколко км се завъртяхме отново-този път по леко..Добре че и в двата случая около нас нямаше коли,защото не ми се мисли какво би могло да се случи...Бях се стиснала за седалката и 2 часа пътувахме 50 км....беше кошмар...ад....просто бяхме на ледена пързалка,без никакъв контрол,буквално в ръцете на Бог.Пътувахме около 9-10 часа.Най-кошмарното пътуване в живота!!!След 150 км магистралата беше идеално почистена,но въпреки това карахме супер бавно заради преживяното...ТА МИСЪЛТА МИ БЕШЕ КАК Е ВЪЗМОЖНО 150 КМ ДА БЪДАТ ПОЧИСТЕНИ ПЕРФЕКТНО,А ОСТАНАЛИТЕ 50 ДОРИ ДА НЕ СА ОПЕСЪЧЕНИ....ДОРИ ДА НЕ СА ДОКОСНАТИ...В КАКВА ДЪРЖАВА ПО ДЯВОЛИТЕ ЖИВЕЕМ...ЗА 3 ДНИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОЧИСТЕНИ КЛЮЧОВИ ПЪТНИ АРТЕРИИ...ТОВА ГО НЯМА НИКЪДЕ ПО СВЕТА....
Виж целия пост
Зимата отново изненада България
- Публикувана: 7 ян. 2008, 16:07 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2008, 16:56 ч.
7 ян. 2008, 16:07 ч.
# 1
7 ян. 2008, 16:29 ч.
Отвратително.
Съчувствам ти за случилото се ! Спри да го преживяваш, ако можеш направо го забрави - едва ли имаш нужда от още подобни емоции по темата
Виж целия пост
Съчувствам ти за случилото се ! Спри да го преживяваш, ако можеш направо го забрави - едва ли имаш нужда от още подобни емоции по темата
# 2
7 ян. 2008, 16:40 ч.
По - неприятното е, че не сме учудени. Ако всичко беше наред, щяхме да се учудим.
Виж целия пост
# 3
7 ян. 2008, 16:56 ч.
Ева,
знам как се чувстваш и аз съм преживявала подобни емоции.
Най-важното сега е да се успокоиш и да си благодарна, че нищо сериозно не се е случило.
Опитай се да мислиш за позитивни неща и друг път не пътувай в такова време Сигурна съм, че и няма да искаш.
Виж целия пост
знам как се чувстваш и аз съм преживявала подобни емоции.
Най-важното сега е да се успокоиш и да си благодарна, че нищо сериозно не се е случило.
Опитай се да мислиш за позитивни неща и друг път не пътувай в такова време Сигурна съм, че и няма да искаш.
Препоръчани теми