Здравейте, извинявам се, че ви натоварвам с моите глупости, ама напоследък съфорумките май заместват и то съвсем успешно най-добрите ми приятелки! Та да си кажа защо сега побеснях - историята е следната - братовчедката на мъжа ми непрекъснато го вика да й помага за разни чертежи. Тя е изключително нахална и си мисли, че всички трябва да се съобразяват с нейните проблеми - като не може да си направи чертежите за края на семестъра голяма работа, да се помъчи малко! Та за какви ли не неща т ангажира ту вуйчо си, който е с две деца, ту мъжа ми. И днес на всичко отгоре се обади, за да каже, че не й е добре и ако може той да бил отишъл. И ако може не утре, ами днеска щото утре имала работа. Аз направих скандал на мъжа ми, щото той не ме беше предупредил за това и защото ми писна от нейните номера. А той ми отговори аз каквото и да кажа, той щял да й помогне тъй като бил обещал. А аз мога да се справям по цял ден с детето и вместо сега да е с нас да се разправя с разни лигави роднини. Не знам вече как да постъпвам - той ми даде да разбера, че ще й услужи ама как се процедира в тия ситуации?
Виж целия пост
направо побеснях!
- Публикувана: 7 ян. 2008, 18:58 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2008, 23:08 ч.
7 ян. 2008, 18:58 ч.
# 1
7 ян. 2008, 19:07 ч.
Аз съм съпричастна, но съвет не мога да ти дам. И ние си ги имаме такива. Май проблемът е в мъжете,които уважават близките си до безобразие. И моля ви, не искам да споря с никой- лично мнение.
Виж целия пост
# 2
7 ян. 2008, 19:10 ч.
да, напълно си права с уважението до безобразие. Всичко разбирам ,ама когато хората злоупотребяват с този тип уважение ми става криво. И аз уважавам близките си, НО съм поставила детето и съпруга си на първо място. Ако някой има нужда от моята помощ, той може да се съобрази с мен и с малкото ми дете. Просто си мисля на глас....А това, че аз не занимавам роднините си с проблеми с ученето ми, с работата ми или със семейството ми явно си е мой проблем. Да ги занимавам, ще ми каже някой...може би. 
Виж целия пост
# 3
7 ян. 2008, 19:12 ч.
По принцип е нормално да се помага на близки и е похвално дори, но когато прекалят и станат нахални и аз като теб бих избесняла(както се и случва).Не зная какъв е правилният подход-аз обяснявам надълго и нашироко че се чувствам пренебрегната, че ние си имаме свой живот и трябва да има приоритети.И се надявам да се разбере и от отсрещната страна.
Просто според мен с право си ядосана, но не си съсипвай нервите с несъобразителни роднини, защото на нахалните не им пука- само ти се натоварваш.Говори му спокойно и постоянно.
Успех
Виж целия пост
Просто според мен с право си ядосана, но не си съсипвай нервите с несъобразителни роднини, защото на нахалните не им пука- само ти се натоварваш.Говори му спокойно и постоянно.
Успех
# 4
7 ян. 2008, 19:24 ч.
да аз това и правя - говоря спокойно и постоянно и то все за тези роднини, щото само те са такива, но той все мисли, че аз тенденциозно с тях се заяждам и така ми се озъбва, че чак ми домъчнява.
Виж целия пост
# 5
7 ян. 2008, 19:34 ч.
Да разбирам за какво говориш, защото и аз дълго време бях лошата,която не уважава този или онзи.И мнителна , и егоистична и т.н.Чак когато самите роднини постъпиха ЗЛЕ не един и два пъти- тогава започна да става ясно че не аз съм била мнителна.
Трябва си ясна позиция и отстояване на личното пространство от страна на мъжа ти- но как- не зная.
П.С. Защо не посъветваш много мило братовчедката да си намери гадже-дано ви остави на мира.
Виж целия пост
Трябва си ясна позиция и отстояване на личното пространство от страна на мъжа ти- но как- не зная.
П.С. Защо не посъветваш много мило братовчедката да си намери гадже-дано ви остави на мира.
# 6
7 ян. 2008, 19:39 ч.
До болка познато 
Сега на мъж ми брат му си оправя апартамента и през вечер му изкача нещо.Той милия е толко смотан, че крушка сам не може да си завие. И моя е през вечер там. А ние когато правихме апартамента, аз с корема лепя тапети и мъкна мебели, а всички се спотайват като мишоци
Ама и моя е "меката Мара" и е по - съгласен да направи компромис с нас, вместо да откаже на някой роднина (включително и мои роднини - и те не са стока)
За сега не намирам изход
Виж целия пост
Сега на мъж ми брат му си оправя апартамента и през вечер му изкача нещо.Той милия е толко смотан, че крушка сам не може да си завие. И моя е през вечер там. А ние когато правихме апартамента, аз с корема лепя тапети и мъкна мебели, а всички се спотайват като мишоци
Ама и моя е "меката Мара" и е по - съгласен да направи компромис с нас, вместо да откаже на някой роднина (включително и мои роднини - и те не са стока)
За сега не намирам изход
# 7
7 ян. 2008, 19:48 ч.
Да, и аз имам една "мека Мара" вкъщи. 
Макар и да е влязъл в крак малко, но все още всички ни знаят - мен като лошата и той - добрият. 
Не знам какво да те посъветвам...кажи му кратко и ясно, че така не може да продължава. Щото като има проблем утре, ще разчита на теб, тез приятели и роднини я му помогнат, я не...
Виж целия пост
Макар и да е влязъл в крак малко, но все още всички ни знаят - мен като лошата и той - добрият. Не знам какво да те посъветвам...кажи му кратко и ясно, че така не може да продължава. Щото като има проблем утре, ще разчита на теб, тез приятели и роднини я му помогнат, я не...
# 8
7 ян. 2008, 19:52 ч.
Ненавиждам нагли хора, които си мислят,че света се върти около тях и всички трябва да са на тяхно разположение по всяко време.Такива ги режа грубо, категорично и окончателно.Мъжа ми също се научи да го прави покрай мен.
Виж целия пост
# 9
7 ян. 2008, 19:56 ч.
Напълно те разбирам, защото и при нас нещата стояха по този начин, защото сестра му се оказа наша гостенка 1-2 месеца преди и след като родих.
Няма да навлизам в подробности, но яко ми скъса нервичките, а той като че ли беше сляп. Говорех спокойно, а когато споделих веднъж с майка си, че повече не мога и направо ми идва да я изхвърля, тя ми каза да си трая и че кръвта вода не ставала. Вслушах се в съвета й с цената на много усилия и си мисля, че съм постъпила добре, защото запазихме привидно и до днес "приятелски" отношения, но в момента е далече и ми се налага да я виждам рядко.
Но при нас ставаше въпрос за 3-4 месеца.Ако това продължаваше и до днес, забрави да си бях траела.
От друга страна се замисли, караш се с мъжа си заради подобни твари, той се разкъсва между чука и наковалнята и какво следва - пак й помага, само че без благословията ти.
Може да помислиш за друга стратегия - да го накараш да я покани у вас да си правят чертежите и с хитрост малко по малко да й дадеш да разбере, че ви досажда.
Виж целия пост
Няма да навлизам в подробности, но яко ми скъса нервичките, а той като че ли беше сляп. Говорех спокойно, а когато споделих веднъж с майка си, че повече не мога и направо ми идва да я изхвърля, тя ми каза да си трая и че кръвта вода не ставала. Вслушах се в съвета й с цената на много усилия и си мисля, че съм постъпила добре, защото запазихме привидно и до днес "приятелски" отношения, но в момента е далече и ми се налага да я виждам рядко.
Но при нас ставаше въпрос за 3-4 месеца.Ако това продължаваше и до днес, забрави да си бях траела.
От друга страна се замисли, караш се с мъжа си заради подобни твари, той се разкъсва между чука и наковалнята и какво следва - пак й помага, само че без благословията ти.
Може да помислиш за друга стратегия - да го накараш да я покани у вас да си правят чертежите и с хитрост малко по малко да й дадеш да разбере, че ви досажда.
# 10
7 ян. 2008, 20:12 ч.
Мъжа разчита на това, че жена му го разбира най-добре и влиза в положението му. Не се чувствай пренебрегната. 
Виж целия пост
# 11
7 ян. 2008, 20:40 ч.
аз я поканих да дойде у нас - на нея не й се разкарвало моля ви 
Освен това предния път като дойде у нас дъщеря ни беше на 3 месеца, тя стоя до 22.00 аз направих какви ли не намеци, че бебето си има режим, тя е толкова дебелоока, че не разбра, накрая се развиках и пак аз излязох лошата. А на всичко отгоре мъжо отиде да я кара с колата, щото в техния квартал имало кучета и я било страх - а тя живее на две преки от нас буквално. Абе нямам думи, ама мъжа ми е една голяма "мека Мара", решил си е да се занимава с такива идиоти понеже му били роднини и тоа е. Не знам как да се справя, писнаха ми тия простотии....
Виж целия пост
Освен това предния път като дойде у нас дъщеря ни беше на 3 месеца, тя стоя до 22.00 аз направих какви ли не намеци, че бебето си има режим, тя е толкова дебелоока, че не разбра, накрая се развиках и пак аз излязох лошата. А на всичко отгоре мъжо отиде да я кара с колата, щото в техния квартал имало кучета и я било страх - а тя живее на две преки от нас буквално. Абе нямам думи, ама мъжа ми е една голяма "мека Мара", решил си е да се занимава с такива идиоти понеже му били роднини и тоа е. Не знам как да се справя, писнаха ми тия простотии....
# 12
7 ян. 2008, 20:42 ч.
Поне се успокоих,че има и други на мойто дередже (всички вие) ,уф,отдъхнах си!
Виж целия пост
# 13
7 ян. 2008, 20:45 ч.
абе то вярно, че е голямо успокоение да видиш, че има сродни души ама трябва да се измисли нещо 
Виж целия пост
# 14
7 ян. 2008, 21:04 ч.
Ми да,не е зле заедно с общи усилия да измислим някакво решение да се преборим с това,което лично за мен е голям бич и ме изкарва извън равновесие.Честно казано,аз не знам какво да правя,да не излезна аз лошата,а и в крайна сметка да бъда разбрана.
Виж целия пост
абе то вярно, че е голямо успокоение да видиш, че има сродни души ама трябва да се измисли нещо
Препоръчани теми