Въображаем приятел

Публикувана: 16 ян. 2008, 13:42 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2008, 03:46 ч.

3 744
8

16 ян. 2008, 13:42 ч.

Пуснах търсачката и за мое учудване имаше съвсем малко резултати Confused

Голямото ми момче понякога говори на Емо или Ема (не мога да го разбера).
Имат си една Ема в яслата, възможно ли е на нея да говори?
Или пък на братовчед си Емо?
Притеснява ме, че почти винаги, когато Ема/о се появява, той й/му се кара.

Мислех си, дали аз не бъркам някъде? Или пък е нормално?

Откакто се появи бебока се държа в пъти по-добре с него. Още повече го целувам, радвам му се, изобщо, постарах се да почуства една положителна промяна за него след появата на бебока. Това ми беше една от тактиките да с ерадва на бебчето и засега успявам..или поне така си мисля.

Та, мами, кажете, вашите деца имат или са имали такъв? Кога се появи, как се държеше детето с него? Кога изчезна? Изобщо, всичко ме интересува.

Виж целия пост

iviche

# 1 16 ян. 2008, 13:56 ч.

имаше, да. точно във възрастта, в която е твоето дете сега. само че не беше човек, а един вълк. много малък, понякога палав, понякога по-добричък. седеше с нас на масата.
с течение на времето все по-рядко си говореше с него, докато напълно изчезна.

нормално е, не се притеснявай, никъде не бъркаш. Peace

понякога децата пренасят положителни и отрицателни емоции върху въображаеми приятели.

Виж целия пост

McKitty

# 2 16 ян. 2008, 14:13 ч.

Преди известно време в "Часът на мама" говориха точно за фантазиите и въображаемите приятели, та там една психоложка каза, че ако горе-долу на тази възраст като детето ти децата нямат въображаем приятел, дори е притеснително. Grinning

Така че си е съвсем нормално, явно трябва да се радваш! Wink

А за това, че винаги се кара, не знам дали трябва да се тревожиш - обикновено децата имитират възрастните и ако му е направило по-голямо впечатление, когато му се 'карат", е нормално после да го имитира.

Виж целия пост

Tsv

# 3 16 ян. 2008, 14:15 ч.

Сега е на 4 и си има въображаеми кученца. Тя е майка куче и си кърми кученцата, слага ги да спят, иска ние да ги галим, да я разхождаме докато кученцата спинкат, кара им се, обяснява им разни работи, пее им ...

Иначе аз си имах въображаем приятел като дете при това бях доста по-голяма - в основното училище, когато по ред причини нямах приятелка, когато с едно момиче се харесахме за приятелки въображаемия - изчезна - нямах време за игри с него, просто.

И ето - израснах, все още имам голямо въображение, но не и въображаеми приятели. Grinning

Виж целия пост

bifana

# 4 16 ян. 2008, 14:20 ч.

Не се притеснявай. На тази възраст и моето дете си имаше приятели , казваха се по същия начин както и приятелчетата му от градинката в която играе. Денонощно бяха с нас, на всякъде. Наистина, няма повод за притеснение.

Виж целия пост

vesi79ivanova

# 5 16 ян. 2008, 14:36 ч.

Нормално е, не се притеснявай!
И аз гледах "Часът на мама" по тази тема
и съм чела по въпроса - наистина е по - притеснително ако липсва такъв "приятел".
Синът ми беше на 2,3 г., когато се "появи" МЕЧКО Laughing

(ние не познаваме такова лице)
и аз играех заедно с него ( с тях Laughing

).
Не му се карах, а задавах въпроси, защото ми е интересно
и мисля, че може да разбереш много неща за детето по този начин.
Той не се караше на Мечко (както при теб), а издаваше команди.
Аз си го обясних с това, че и ТО, горкото мъниче, иска да подражава на нас
и да нарежда на някого какво да прави и как да го прави.
Това траеше около два месеца, сега не се сеща за него,
но най - вероятно към 4 - годишна възраст пак ще се появи някой Hug

Виж целия пост

шоши

# 6 16 ян. 2008, 15:00 ч.

Дъщеря ми е на 2г.и 3м. и си има въображаемо коте, което храни, гушка, успокоява. Понякога го вземаме дори на разходка Laughing

. Това не ме безпокои защото на тази възраст децата започват да фантазират, развива се тяхното въображение.

Опитай се под формата на игра да го поразпиташ за въображаемото му другарче.
Поразпитай за Ема от яслата. Ако е някое по буйно дете на което правят постоянно забележки нищо чудно, че и той му се кара.

Виж целия пост

InaDot

# 7 16 ян. 2008, 16:17 ч.

Ако те притеснява нещо, съветвай се с психолог.

Мога да кажа за себе си. Аз имах цяла банда приятели, не само един. Трябва да са се появили към 5-тата ми година, защото от 6-тата си ги спомням много добре , с разработени "легенди" и участващи (с мене разбира се) в безброй приключения и истории. Знам и защо се появиха- не можех да завържа приятелства в детската градина и това ме тормозеше. Не се вписвах, не участвах в групичките на "силните", не се подчинявах. А сама нямах сила и характер да привлека другите. Имам много ясни и точни спомени от това време. Защото не се чуствах комфортно.
Всичко се промени след като тръгнах на училище. Можех да изпъкна с нещо и го правех, имах приятели и животът ми стане къде-къде по-лек. Затова от този период (7-10 години) спомените ми са смътни. Със сигурност обаче въображаемите приятели продължиха да съществуват, както и да растат с мене.

Даже и сега ако се замисля малко мога да си ги представя без никакъв проблем с подробности - професии, семейства, пътувания и т.н и разбира се ангажирани с поредното ни приключение.

Виж целия пост

2001

# 8 17 ян. 2008, 03:46 ч.

Цитат на: Diana_T в ср, 16 яну 2008, 13:42

Та, мами, кажете, вашите деца имат или са имали такъв? Кога се появи, как се държеше детето с него? Кога изчезна? Изобщо, всичко ме интересува.

Дъщеря ми винаги е имала много богато въображение. Като беше по-малка не съм обръщала такова голямо внимание на въображаемите ни приятели, но последната година я следя с интерес.
Тя в момента е на 6, след 2 месеца става на 7. Тя си представя, че е майка/настойник на 100-ина бебета Laughing

Много е грижовна към тях, не ми създават проблеми, с изключение на работните дни, когато сутрин, тя трябва да им направи тоалета едно по едно и когато трябва да ги изчаквам да се качат едно, по едно в колата Joy

Понякога търпението ми изневерява Simple Smile

Не мисля, че трябва да се притесняваш. Нито, че има точно време за това в детските години. Просто всяко дете по различен начин изразява натрупани емоции в него: - активност/пасивност/въображаеми приятели, etc.

За дъщеря ми, аз намирам причина. Много е социална, от типа деца е, които имат нужда от постоянни контакти с деца. Само като мерне някъде дете и е като залепена за него. За съжаление е единствено дете, водим малко по-изолиран начин на живот и какво повече и остава като заместител, освен въображаемите приятели. Сигурна съм, че ще отшумят с времето.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

7 210
78

Нашите деца от 1 до 6 години

Задух при дете

Нашите деца от 1 до 6 години

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нашите деца от 1 до 6 години