Бих искала да споделя с Вас един проблем, който все повече се задълбочава и за съжаление не мога да намеря верния път за да изляза от тази ситуация. Та историята е следната..... Имам по-голяма сестра, която е омъжена, живее в чужбина, гради кариера, и е много добър човек. Много я обичам. Винаги се е грижила за мен, много всеотдайна е и за съжаление вечно планира какво, кога, и къде да прави. Тя не е от хората, които се оставят на течението и винаги е държала нещата под контрол. Лошо няма....... Проблемът както може да се досетите е, че от доста време (4 години) бебеправят, но за съжаление-резултат никакъв. До сега са минали през какви ли не изследвания, наскоро беше и първото й неуспешно инвитро, предстои следващо.Мъчно ми е, защото все по-трудно намирам общ език с нея и ме боли когато виждам колко е прекрасно да си имаш дечица, а сестра ми все не успява. Сигурна съм, че тази тема за нея е много болезнена, дори съвсем съзнателно избягвам да й разказвам случки от ежедневието ми с децата за да не я наранявам. Когато забременях за втори път се чувствах виновна, че аз съм бременна, а не тя. Както и да е.Това което ме озадъчава е, че тя по никакъв начин не се вслушва в мен и на близките за нея хора когато се опитваме да й помогнем. Тази вечер си говорихме по тел и аз се опитах да и намекна тактично, че първите 3 месеца от бременност са много рисковани (тя ще стане на 35) и трябва много да се пази, да намали темпото. Според сестра ми обаче, не е необходимо да се променя стила на живот и всичко е въпрос на късмет дали ще бъде успешно инвитрото или не. Ето това не мога да проумея! Чудя се дали наистина така разсъждава, дали е някаква защитна реакция от нейна страна или вече съвсем се е отчаяла и примирила........Ох, това е. Стискам ви много палци и дано скоро се радвате на хубава бременност и прекрасни бебчета