Как ще реагирате, ако видите работодател да унижава подчинен? По най - вулгарния и злобен начин. Не знаете причните просто присъствате на разговора. На мен ми се случи и изтъпях, не рагирах по най-адекватния начин. Освен това за да се влошат нещата и да го унижи повече шефа ми казва "стой тука да видиш как ще му скъсам задника на тоя". Аз излязох.
Виж целия пост
Етично?
- Публикувана: 25 ян. 2008, 18:15 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2008, 12:03 ч.
# 1
25 ян. 2008, 18:20 ч.
Ще си подам предизвестие за напускане и ще опиша случката като причина. Не мога да си позволя да имам такъв шеф. Управлението на фирмата нека си решава кой и защо им е по-ценен: дали изтрещелия простак (без извинение) или кадрите, които са му подчинени.
Виж целия пост
Как ще реагирате, ако видите работодател да унижава подчинен? По най - вулгарния и злобен начин. Не знаете причните просто присъствате на разговора. На мен ми се случи и изтъпях, не рагирах по най-адекватния начин. Освен това за да се влошат нещата и да го унижи повече шефа ми казва "стой тука да видиш как ще му скъсам задника на тоя". Аз излязох.
# 2
25 ян. 2008, 19:09 ч.
Случи ми се - преди n на брой години.
Събрах веднага целия наличен състав в работата и не оставих нещата без последствие.
Заявих на тогавашната ми директорка, че всички следва да чуят обидите, наричанията, прилагателните и съществителните за един човик от този, който се нарича директор и след това да решат какво и как да се направи, т.е. да продължим ли да работим при тази директорка, да се обадим ли на инспекторката да присъства и тя на общото събрание, ще се извини ли директорката или ние вкуп ще напуснем.
Директорката не се извини, защото била директор и не считала за нужно да прави това, можело да прави каквото си иска.
Общото събрание написа жалба до Инспектората.
След една седмица имахме нов и.д. директор (колективът избра мен) до назначаването на конкурса за нов Директор.
Дълго стана!
Не бих останала да работя при човек, който не зачита другите, ако ще и без работа да остана, когато напусна!
Виж целия пост
Събрах веднага целия наличен състав в работата и не оставих нещата без последствие.
Заявих на тогавашната ми директорка, че всички следва да чуят обидите, наричанията, прилагателните и съществителните за един човик от този, който се нарича директор и след това да решат какво и как да се направи, т.е. да продължим ли да работим при тази директорка, да се обадим ли на инспекторката да присъства и тя на общото събрание, ще се извини ли директорката или ние вкуп ще напуснем.
Директорката не се извини, защото била директор и не считала за нужно да прави това, можело да прави каквото си иска.
Общото събрание написа жалба до Инспектората.
След една седмица имахме нов и.д. директор (колективът избра мен) до назначаването на конкурса за нов Директор.
Дълго стана!
Не бих останала да работя при човек, който не зачита другите, ако ще и без работа да остана, когато напусна!
# 3
25 ян. 2008, 19:11 ч.
Бих преспала с този шеф в името на
благото на колектива, много ясно.
Виж целия пост
благото на колектива, много ясно.
# 4
25 ян. 2008, 20:00 ч.
Не си струва да преспиш с него !!!
Не знам с оплакване дали ще постигна нещо, не съм аз потърпевша. Това момче, дали ще подаде жалба не знам, от изплашената му и жалка реакция, едва ли.
Е аз какво направих, отидох и поговорих със съответния шеф. Наговорих ред неща, че не е професионлано, най - малкото пък етично да го унижава пред външни хора, че не бива така. Жалка картинка отвсякъде беше. И познайте какво ми отговори? " Аз обичам да унижавам хората, трябва да опиташ и ти някой път, ще се почувстваш добре" .
Идиот! Не знам, какво аз мога да направя, това момче едва ли ще се оплаче.
На мен той не ми е шеф, друг отдел е, друга група ръководи.
Виж целия пост
Не знам с оплакване дали ще постигна нещо, не съм аз потърпевша. Това момче, дали ще подаде жалба не знам, от изплашената му и жалка реакция, едва ли.
Е аз какво направих, отидох и поговорих със съответния шеф. Наговорих ред неща, че не е професионлано, най - малкото пък етично да го унижава пред външни хора, че не бива така. Жалка картинка отвсякъде беше. И познайте какво ми отговори? " Аз обичам да унижавам хората, трябва да опиташ и ти някой път, ще се почувстваш добре" .
Идиот! Не знам, какво аз мога да направя, това момче едва ли ще се оплаче.
На мен той не ми е шеф, друг отдел е, друга група ръководи.
# 5
25 ян. 2008, 20:04 ч.
Как така не си струва, бе, няма нищо
по-мизерабълно от недоклатен шеф!
Тук има шефове, могат да потвърдят,
предполагам на всеки му се е случвало.
Виж целия пост
по-мизерабълно от недоклатен шеф!
Тук има шефове, могат да потвърдят,
предполагам на всеки му се е случвало.
# 6
25 ян. 2008, 20:47 ч.
Израза е пази боже сляпо да прогледа.
Имала съм шеф, който е унижавал по гаден начин разни хора. Имаше подчинени, които изпадаха в ужас като го видеха. Направо се смразяваха.
Никога обаче не си позволи на мен да ми държи тон.
Всъщност опита се веднъж в самото начало, но аз не знаех, че това всъщност ни е баш шефа, бях назначена от друг. Влезна, не се предствави и започна да ми говори на ти. Казах му "не ви познавам, нито вие мен, така че говорете ми на вие и кажете с какво мога да съм ви полезна"
Беше казал да ме уволнят. Обаче нямаше за какво и ме оставиха, това го научих след години. Извоювах си уважението и никой никога не си е позволил да ми държи тон.
Идеята беше, че никой не може да бъде унижен без негово позволение.
Иначе като клиент съм присъствала на разни грозни сценки. Толкова им е културата на шефове.
Виж целия пост
Имала съм шеф, който е унижавал по гаден начин разни хора. Имаше подчинени, които изпадаха в ужас като го видеха. Направо се смразяваха.
Никога обаче не си позволи на мен да ми държи тон.
Всъщност опита се веднъж в самото начало, но аз не знаех, че това всъщност ни е баш шефа, бях назначена от друг. Влезна, не се предствави и започна да ми говори на ти. Казах му "не ви познавам, нито вие мен, така че говорете ми на вие и кажете с какво мога да съм ви полезна"
Беше казал да ме уволнят. Обаче нямаше за какво и ме оставиха, това го научих след години. Извоювах си уважението и никой никога не си е позволил да ми държи тон.Идеята беше, че никой не може да бъде унижен без негово позволение.
Иначе като клиент съм присъствала на разни грозни сценки. Толкова им е културата на шефове.
# 7
25 ян. 2008, 20:52 ч.
Няма да му замълча. Най-вероятно ще му кажа, че държанието му е просташко. После ако ще да ме уволнява. Все ще ми е тая след като едни ден може да си го позволи с мой колега, а на другия с мен.
Виж целия пост
# 8
25 ян. 2008, 21:30 ч.
И въпреки анонимността на героизма, такива неща се случват и хората мълчат.
А тези които не мълчат си отиват.
Жалка, жалка картинка, но се случва често.
Детството и идеализма си отиват без да ги усетим и остава форум в който анонимно да се възмутим и да си преплакнем съвестта.
Виж целия пост
Израза е пази боже сляпо да прогледа.
А тези които не мълчат си отиват.
Жалка, жалка картинка, но се случва често.
Детството и идеализма си отиват без да ги усетим и остава форум в който анонимно да се възмутим и да си преплакнем съвестта.
# 9
25 ян. 2008, 21:57 ч.
Аз от един такъв шеф си останах с хипертония за цял живот. Когато за първи път се държа зле с мен и обиди работата ми и постави под въпрос професионализма ми тръгнах да напускам. Колежките ми ме спряха като ме убедиха че не е лош човек, че се държи така с всички и на другия ден забравя. Изтраях го 5 години. Всеки път преживявах зле изблиците му и всеки път колежките ме връщаха на работа. А шефа наистина след скандал се държеше добре и показваше че съжалява за избухването си. Постепенно започнах след всеки негов скандал да получавам характерните за високо кръвно главоболия. Когато напуснах вече бях с диагноза хипертония.
Виж целия пост
# 10
25 ян. 2008, 22:17 ч.
Дай на прост човек власт той ще ти изкара душата . Не го казвам аз а народа. 
Виж целия пост
# 11
25 ян. 2008, 22:37 ч.
Имах едно такова подобно животно. Смешното беше, че вече ми беше писнало и изобщо не ми пукаше - пълно игнориране, все едно го няма в стаята. От това ги боли повече 
. Така или иначе, седмица след като ме съкрати си намерих сто пъти по- спокойна и хубава работа, а той ми цакаше после два месеца обезщетения.
Виж целия пост
. Така или иначе, седмица след като ме съкрати си намерих сто пъти по- спокойна и хубава работа, а той ми цакаше после два месеца обезщетения.
# 12
25 ян. 2008, 23:04 ч.
Аз също съм присъствала на подобни сцени и макар после да съм говорила с шефовете по въпроса, нищо не се променяше. Проблема е, че при мен шефовете са двама и двамата много лесно избухват и наричат хората с ужасни епитети. Скоро след това им минава и могат да дойдат и дори да се шегуват приятелски с теб. Това винаги много ме е натоварвало психически и мисълта, че след 5 месеца се връщам на същата тази работа, в тази атмосфера, силно ме притеснява. Преди да забременея, работата беше изключително важна за мен, заемах висок пост с добра заплата, но сега искам да се прибирам при детенце с необременено с подобни гадости съзнание. Решила съм, че ако така продължават нещата, ще се махна. Освен обидите, в нашата фирма ужасно много се крещи, шефовете не винаги обиждат, но много често навикват хората и то зверски, което за мен си е психически тормоз. Не знам дали персонала има някакви права в случая, но е факт че хората се страхуват за работата си и си траят. Убедена съм, че ако се обединят и си потърсят правата, може и да постигнат нещо. Между другото, говорила съм по въпроса и с други хора и много от тях, разсъждават че е нормално шефовете да викат и изливат яда си върху персонала. Вярно е, че където има работа има и грешки, но това не е начина да бъдат решени проблемите.
Виж целия пост
# 13
26 ян. 2008, 00:14 ч.
Има ли полза да се обсъждат комплексите, простотията и липсата на възпитание у хората?
Виж целия пост
Бих преспала с този шеф в името на
благото на колектива, много ясно.
благото на колектива, много ясно.
Има ли полза да се обсъждат комплексите, простотията и липсата на възпитание у хората?
# 14
26 ян. 2008, 00:29 ч.
Моят така ме унижаваше пред тъпите си любовници, ей така за да се направи на мъж.
В началото много се връзвах, докато в един момент ми падна пердето и се разкрещях.
От тогава ме остави на мира във всяко едно отношение.
Виж целия пост
В началото много се връзвах, докато в един момент ми падна пердето и се разкрещях.
От тогава ме остави на мира във всяко едно отношение.
Препоръчани теми