Здравейте. Пиша тази тема, за да дам кураж на всички вас, които лекувате или сте лекували ендометриоза. 
Досега от суеверие и страх не смеех да пусна темата.
Бременна съм в 18 г.с. Забременях след третия МЦ след края на лечението с Диферелин. Правих си тестове за овулация. Ендометриозата ми беше трета степен. Кистата - на левия ми яйчник. Не съм имала сраствания, тръбите и матката ми са били ок - според протокола от операцията. Лапароскопията ми беше през декември 2006 г. в "Шейново" при д-р Попов.
Кураж и не се отчайвайте! С приятеля ми доста трудно се решихме за дете, така да се каже. До последно ту исках, ту - не. Чета какво пишете в темата "Ендометриоза - да поговорим" и ми се виждате отчаяни. Не се отчайвайте и не бъдете толкова големи песимисти. Живейте си нормално живота и не се вманиачавайте в целта да имате дете. Моля ви и да не ми завиждате затова, че съм успяла. 3 седмици след като казахме вкъщи, че съм бременна, баща ми почина. И, както се казва: "Пълно щастие няма". Гледам да не допускам лоши мисли в главата си и се моля бременността ми да е успешна и бебето - здраво!
Познавам други момичета от форума, а и не само от него, които са забременели по естествен начин, след лечение на ендометриоза.
Кураж от мен! И не забравяйте да се похвалите с
по-нататък!
Благодаря на всички момичета от форума, които са ми помагали с опита или съветите си - kalli, nicole ocean_2000, dianka33, danidan.
Виж целия пост
Досега от суеверие и страх не смеех да пусна темата. Бременна съм в 18 г.с. Забременях след третия МЦ след края на лечението с Диферелин. Правих си тестове за овулация. Ендометриозата ми беше трета степен. Кистата - на левия ми яйчник. Не съм имала сраствания, тръбите и матката ми са били ок - според протокола от операцията. Лапароскопията ми беше през декември 2006 г. в "Шейново" при д-р Попов.
Кураж и не се отчайвайте! С приятеля ми доста трудно се решихме за дете, така да се каже. До последно ту исках, ту - не. Чета какво пишете в темата "Ендометриоза - да поговорим" и ми се виждате отчаяни. Не се отчайвайте и не бъдете толкова големи песимисти. Живейте си нормално живота и не се вманиачавайте в целта да имате дете. Моля ви и да не ми завиждате затова, че съм успяла. 3 седмици след като казахме вкъщи, че съм бременна, баща ми почина. И, както се казва: "Пълно щастие няма". Гледам да не допускам лоши мисли в главата си и се моля бременността ми да е успешна и бебето - здраво!
Познавам други момичета от форума, а и не само от него, които са забременели по естествен начин, след лечение на ендометриоза.
Кураж от мен! И не забравяйте да се похвалите с
по-нататък! Благодаря на всички момичета от форума, които са ми помагали с опита или съветите си - kalli, nicole ocean_2000, dianka33, danidan.
