Искам да попитам

  • 2 612
  • 38
Искам да попитам каква е правилната реакция когато семейството ти (разбирайте родители) не приема партньора Ви, защото не го смята за достатъчно "добър" и "подходящ" за Вас.
То няма правилна реакция, но все пак...
Какво бихте направили (или какво сте правили, ако вече сте попадали в подобна ситуация)?
*"Послушвате" родителите и търсите някого, когото те ще одобрят (такъв може и да не се намери).
**Запазвате връзката си и търпите неодобрението на родителите си (в по-добрия случай живеете с вина към тях, а в по-лошия с течение на времето разбирате, че са били прави и тогава трябва да търпите "аз нали ти казвах тогава, ама нямаше кой да слуша...";
***"Хващате гората" - т.е заживявате далеч от родното си семейство, така те не Ви се бъркат, но пък Ви липсват.
Моля, ако някой е намирал благоприятен изход от подобна ситуация да сподели, защото много имам нужда от съвет.
Виж целия пост
# 1
Вторият път ще ги послушам, ами оказва се че прави са били хората....
Виж целия пост
# 2
Аз не позволявам да ми се месят в личните работи. Все пак аз ще живея с този човек, не те. Оставям на тях избора дали ще го приемат.
Виж целия пост
# 3
 Имам собствен мнение и собствена глава за трошене. Дори да сгреша, предпочитам грешката да си е моя, а не друг да ми е виновен.
Виж целия пост
# 4
Зависи от техните доводи. Защо не одобряват? Дали е нещо, които не зависи от конкретния човек (например, произхода му), или пък се касае за характер, различна ценностна система и т.н.
Не съм се съобразила с мнението на нашите и съм направила така, както съм си решила с цената на известно прекъсване на отношенията дете-родители. Не съжалявам. Сега нашите имат коренно различно мнение за мъжа ми, макар че никога няма да му се извинят заради прекомерната си гордост.
Виж целия пост
# 5
Аз бих заложила на опция 3, но последвах съвета на приятели и не се стига до нея. Mr. Green
Виж целия пост
# 6
ох, при мен не одобряваха връзката с настоящият ми мъж, но аз застанах твърдо зад решението си и сега наистина съм щастлива.
А родителите ми вече са го приели и го обичат повече от свое дете Crazy
Виж целия пост
# 7
ох, при мен не одобряваха връзката с настоящият ми мъж, но аз застанах твърдо зад решението си и сега наистина съм щастлива.
А родителите ми вече са го приели и го обичат повече от свое дете Crazy
newsm10   И при мен беше така.То е ясно че рядко ще има някой достоен за тяхното дете, но не е зле да се вслушаш и в техните доводи и тогава да теглиш чертата.При мен голяма роля изигра човека до мен-доказа се с времето!
Виж целия пост
# 8
Родителите ми не са си позволявали да се месят по такива въпроси, касаещи личния ми живот. Не бих и допуснала, да се намесват в решенията ми. Разполагам със свободата да избирам  Wink
Виж целия пост
# 9
Не ги послушах, отношенията ми с тях се обтегнаха. Те не харесваха съпруга ми (в частност майка ми, баща ми няма мнение както винаги). Добре, че не ги послушах! Мъжът ми пък има толкова голямо сърце, че не промени отношението си към майка ми, въпреки че тя открито го обиждаше и го наричаше какъв ли не! Сега продължавам да не се разбирам с нея, а той е човека който ще им се обади, ще мине да ги види, ще им напазарува... в пъти по-често отколкото аз. Аз не можах да преглътна обидите и тормоза докрай и нещо ме стиска за гърлото когато се сетя за тези неща.
Виж целия пост
# 10
Не ги послушах, а те не искаха и името му да чуват даже. Живяхме заедно 7 години. Разделихме се, но и до ден днешен сме добри приятели. Не съжалявам за нито една минута прекарана с него.
Виж целия пост
# 11
При нас беше обратно -мен не ме хареса свекървата.Но ние се събрахме и не й обърнахме внимание на приказките .Та така до днес 11години вече.важно е младите да се обичат.
Виж целия пост
# 12
Имам собствен мнение и собствена глава за трошене. Дори да сгреша, предпочитам грешката да си е моя, а не друг да ми е виновен.
Подкрепям. Само да допълня, че според мен има значение на каква възраст си, когато си мислиш, че си срещнал "идеалния" човек. Ако си твърде млад, нямаш възможност да сравниш дали неговото отношение към теб е именно това, което искаш и заслужаваш. Затова все пак е хубаво да чуеш доводите на по-възрастните от теб. Но прави в живота си твои грешки, а не се опитвай да избегнеш чуждите.
Виж целия пост
# 13
И аз като *SV* мисля, че зависи от доводите им. Приемам, че родителите (ако са добре с главата по принцип) имат много по-голям опит и наблюдения върху хората. Пък и любовта заслепява. Не държа всички грешки сама да си ги правя, мога да се поуча и от чуждите. И правенето напук, само за да се покажа зряла, пораснала, опитна и отговорна, не е за мен.

Не знам какво бих направила в подобна ситуация, не ми се е случвало. Вероятно ще изслушам доводите на родителското тяло (стига да са разумни, а не емоционални) и ще се опитам да погледна обективно на връзката си.
Виж целия пост
# 14
Отдавна съм пълнолетна за да слушам какво ми казват родителите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия