Мъжа ми много се изнервя от буденето на сина през нощта и от мрънкането му

Попитай го какво е решението според него, какво очаква да направиш ти и как дете на 7 месеца да разбере и да възприеме неговите желание. Детето ви е малко и мрънкането е единствения начин да изрази недоволство, болка и дискомфорт. Говори повече с него, остави го да прекарва повече време с детето. Желая ти успех и спокойни дни.

Попитай майка му дали и той се е будил през нощта, когато е бил бебе... ...и непременно му го разкажи.

Сипи му един леген със студена вода и му кажи преди да почне да мрънка да си топне гъзето в нея, да се охлади малко.

 Моят също мрънка, като детето се буди и дава тъпи съвети от сорта:"Набутай му бибироната!" или "Накарай я да млъкне!". Май си мислят, че майките имат някакви паранормални начини за успокояване, но слава Богу ние имаме още една стая и го разкарвам там като изнерви много обстановката. Иначе много добре знае, че не е прав и сутрин ми се хили. Ама какво да го правиш, мъжка му работа!

нормално е да мрънка, дори и да не е хубаво. според мен татковците просто са уморени от работа(ако съдя по моя) и не издържат. възрастта също има значение, с времето все по-лесно се изнервят. когато дребната имаше колики мъжът ми полудяваше. запушваше си ушите и казваше, че му бърка в мозъка. а е бил музикант. аз пък не търпя шум, но детето не ми пречи. гледна точка

не го съди, все пак мъжете затова не раждат, не биха могли да се справят. ако ти си вкъщи, т.е. не работиш, гледай през нощта ти да успокояваш детето. всекиднесвна нямате ли? мъжът ти да иде да спи там. ние така отгледахме нашата в периода на рев.

успех!

Мога да те посъветвам да купиш за мъжа си от някоя аптека тапи за уши.Струват стотинки.Може да ти прозвучи смешно,но когато вечер си легна да спя,а мъжът ми гледа телевизия-това ме дразнеше много и така намерих изход от положението.

Ами..обясни му, че проблемът не е в детето, а в егоистичната настройка на мъжа ти. Как му позволяваш да "избухва" ??? какво по дяволите означава това??? Ти не спиш през нощта, ставаш (мъжа ти поне остава в легнало положение), храниш бебето, СТРЕСИРАШ се от това, че плаче и мъжа ти се нервира. Опиши всичко това на половинката си и го попитай кой ще се погрижи за твоите емоции? И нашето бебе денем мрънка нонстоп за внимание, но последното, което би хрумнало на мъжа ми е да си го изкарва на мен  Напротив, като се прибере от работа го взима за 1-2 часа да го разходи, за да си почина. Защо трябва да обясняваме на мъжете, че ние просто раждаме бебетата, но сме по равно отговорни и ангажирани с тях 

Вечер съпругът ми се грижи за бебето за да мога поне да поспя 6 часа и да имам сили да се справя с грижите и домакинството през деня.
Никога, ама никога не е мрънкал, много е грижовен и дъщеря ми като се събуди сутрин първото нещо което прави е да го вика " тати , тати " да я гушне. Имай впредвид че съкровището ми в 5:30 се е наспало и е готово да играе :>
Не мога да си представя да се държи по такъв отвратителен начин и да се сърди на бебето за това, че  горкото изпитва някакъв дискомфорт.

На теб сигурно ти е много трудно, но защо поемаш цялата тежест по отглеждането на детето сама? Той грижи ли се за детето поне за час ?
Идеята с тапите за уши е много добра  - когато имах проблеми с шумни съседи и ставах рано ми свършиха работа.
Единственото решение според мен е да му говориш и така докато не осъзнае че бебето не може по друг начин да изрази какво иска и това е съвсем нормално поведение за толкова малко човече.
Излезте някъде тримата, разходете се,  приобщи го към грижите за детето по някакъв начин.

Благодаря на всички за съветите! Вече мисля че имаме напредък.
Относно въпроса на  IraSof дали се грижи за бебето-да, много ми помага. Смяна памперси, храни го понякога, занимава се с него. От това не мога да се оплача...
Все пак мисля да си купя едни тапи за уши да имам.
  Мерси на всички за идеите!
Ирена

 Днес ще мрънка заради детето утре ще е нещо друго,а детето си е дете не можеш да го програмираш кога да плаче и кога да спре.Нека започнат те да се занимават с децата да видим дали е много лесно

Що говориш в множествено число за бащите ?
Няма ли такива дето се занимават с децата си изцяло, а няма ли безотговорни майки дето се дразнят от децата си ?
Много общо се изказа 

Тапите за уши    са само временно решение, след времем почват да те болят ушните  канали от постоянното , макар и малко, напрежение. На всеки са налага от време на време да изпусне парата  и малко са виртуозите, които успяват да я изпуснат в правилния момент и място и да преобразят в положителна енергия. Разговаряйте за проблема  , според мен няма решение подобно на това - да е както, когато детето го нямаше. Детето не е проблем, то си е дете и така расте в началото. Колкото по-спокойни са хората около него, толкова по-спокойно ще е и детенцето  . Таткото трябва да приеме промяната, опитвай се да не се натоварваш с мрънкането му, но го и изслушвай. Трябва да го приеме, защото няма да изчезне изведнъж. Ако имате възможност - изнесете се на отделна квартира.

Аз направих една от многото огромни грешка - реших да спестя на мъжа си всички ритуали през нощта, поне един да спи спокойно. Ставането през нощта и буденето му костваше - МНОГО. Отделихме се с малчо в отделна стая и така до сега. Пробвахме на няколко пъти да сме заедно - пълен провал. Не се делете! Без това продължава да си лежи в леглото, докъто ти поемаш нощната смяна. Да мрънка и за това,  е твърде много, твърде егоистично.  Ако му са толкова 'болезнени' нощните разбуждания консултирайте се с лекаря си за някакви хапчета за сън  .
  От личен горчив опит - първо го откъснахме от нас през нощта, после работата го откъсна от нас през деня от 9 до 20-22 часа обикновено го няма, събота и неделя - кара второ висше - пак го няма! НЕ знам дали въобще да говоря за това, но по-добре да стресна някой о време, за да не го допускам на друг на главата. Следствие - детето минава 2г. и 1/2 не е свикнало с баща си, веднъж в седмицата или месеца намират време един за друг и могат да прекарат само минути без мен. Рядко е близо до детето, в малкото си време почивка. Всичко върша сама - и грижи и игри, и поради здравословни проблеми продължавам да гледам и сама малчо, последните надежди са ми все още за детската градина.
Не му реагирай остро, в разговор. Може би ще ти е трудно, но - по-спокойно, за да го приеме. Може би това е един от начините, в които без умисъл се опитва да привлече твоето внимание, което му липсва. Но трябва да знае, че процесът не е еднопосочен. Бъдете и двамата мили един към друг, разглеждайте общи снимки от преди, които да припомнят чувствата. НЕка се опита да намери приятните за него моменти с детето, да им се наслаждава по-дълго, за да има и той стимул да приеме неудобствата, идващи с малкото слънчице    . Да знае защо прави компромисите.

според мен не става въпрос за мрънкане, ами за избухване, това е страшното в случая. На мен това ми намирисва на психическо разтройство и неумение да контролира агресията си. Няма значение от мотива, Ирена, трябва да знаеш че това си е проблем, трудно преодолим но се лекува. МОже би не е бил такъв преди, но се появява фактор, който отключва тази страна на характера му. Мъжът ми има същият проблем, но си го признава и иска да се лекува. Опитайте с психолог - хомеопат. Съпричастна съм ти и ти съчуствам. Успех за напред.