Здравейте,
Може би ще кажете, че е рано да се отчайвам - правим опити от два месеца. И аз все това си повтарям, но не мога да се справя, като се сетя за това и ми се доплаква.
Имам нужда да споделя с някого, тъй като почти никой не знае за нашите опити (не ми се ще да казвам, за да не получавам съчувствени погледи).
Около мен всички имат деца и на всички събирания това да темите за разговор. И на мен ми става адски тъпо и тъжно. Толкова много го искам това бебе. Пък и вече ми е време
Разкажете ми как беше при вас, как се справяхте с чакането?
Виж целия пост
Може би ще кажете, че е рано да се отчайвам - правим опити от два месеца. И аз все това си повтарям, но не мога да се справя, като се сетя за това и ми се доплаква.
Имам нужда да споделя с някого, тъй като почти никой не знае за нашите опити (не ми се ще да казвам, за да не получавам съчувствени погледи). Около мен всички имат деца и на всички събирания това да темите за разговор. И на мен ми става адски тъпо и тъжно. Толкова много го искам това бебе. Пък и вече ми е време
Разкажете ми как беше при вас, как се справяхте с чакането?
Освен това в събота сме канени на детски рожден ден и всички, които ще са там, имат деца. Разбираемо е да е тежко. Но хора като теб, които не се отчайват, въпреки всичко, ме окуражават. Извинявам се, ако съм обидила някого 
Аз съм минала по този път и много ми е помогнал съпругът ми!Винаги ме е успокоявал и уверявал че ще стане когато му дойде времето!Е при мен това време дойде след 1г и 6 месеца опити!Много съм му благодарна за подкрепата,сега като се заговориме за онези месеци ми споделя че адски се е притеснявал и той че причината е в него!Само като си помисля какво съм му причинявала 
След като мина първата година си направих всякакви изследвания на мен и на мъжа ми ,а доктора ми каза че всички главоболия ми идват от главата и ще имам бебе когато престана да мисля за това и се оказа наистина прав!Вярна е ,че е адски трудно да спреш да мислиш когато толкова силно го желаеш но и това успях да направя!
