Здравейте, велики кърмещи мамчета - аз не знам съвет ли искам или просто ще споделя, но при всички случаи дискомфортът ми е пълен - чувството за вина, че не правя нещата както трябва и не мога да се справя с нещо толкова елементарно, направо ме съсипва!
Кърмех си като примерна майка още от родилното - родих със секцио, което наложи по-дълъг престой, та 2 дни преди да ме изпишат ми дойде кърмата, с бебка се бяхме упражнявали в кърменето 1-2 дни, та ни разранени зърна, ни несучещо бебе имахме. Прибрах се вкъщи - продължих да кърмя - първата седмица даддаде 300 грама и следващите 7-8 дни нищо - само плачеше, почти денонощно не спеше, иначе правеше опити да заспива - но единствено след петата минута сукане. Мислехме че са колики, но се оказа (след тегленето) не само това - оказа се че за малко да не я уморя от глад. Оттогава суче, а после дохранвам с адаптирано мляко. Ще кажете - храни от двете гърди, то ще се регулира от самосебе си. Не забравяйте, че бебето ми суче максимум 10 минути и после се уморява - в гърдата си със сигурност имам още (може би не толкова гъсто и не чак толкова - но като цръкна си имам), но тя или престава да суче или заспива направо. Пощипвам я по крачетата, по бузката - за момент има ефект, след определен момент и това не действа. А когато суче, го прави супер лакомо, едни шумни глътки едно чудо. Шишето е единствения начин да я донахраня - тя просто няма избор, въпреки че сме на най малката дупчица, тя е изправена пред избора или да гълта и да й текат вадички от устата, или да се удави в млякото. Със шишето няма заспиване. И после спи - може би не толкова, колкото си мисля че едно толкова малко бебе трябва да спи, но си спи, а нощем и по 5-6 часа не ме буди.
Вие какво мислите за този казус?
Виж целия пост
Кърмех си като примерна майка още от родилното - родих със секцио, което наложи по-дълъг престой, та 2 дни преди да ме изпишат ми дойде кърмата, с бебка се бяхме упражнявали в кърменето 1-2 дни, та ни разранени зърна, ни несучещо бебе имахме. Прибрах се вкъщи - продължих да кърмя - първата седмица даддаде 300 грама и следващите 7-8 дни нищо - само плачеше, почти денонощно не спеше, иначе правеше опити да заспива - но единствено след петата минута сукане. Мислехме че са колики, но се оказа (след тегленето) не само това - оказа се че за малко да не я уморя от глад. Оттогава суче, а после дохранвам с адаптирано мляко. Ще кажете - храни от двете гърди, то ще се регулира от самосебе си. Не забравяйте, че бебето ми суче максимум 10 минути и после се уморява - в гърдата си със сигурност имам още (може би не толкова гъсто и не чак толкова - но като цръкна си имам), но тя или престава да суче или заспива направо. Пощипвам я по крачетата, по бузката - за момент има ефект, след определен момент и това не действа. А когато суче, го прави супер лакомо, едни шумни глътки едно чудо. Шишето е единствения начин да я донахраня - тя просто няма избор, въпреки че сме на най малката дупчица, тя е изправена пред избора или да гълта и да й текат вадички от устата, или да се удави в млякото. Със шишето няма заспиване. И после спи - може би не толкова, колкото си мисля че едно толкова малко бебе трябва да спи, но си спи, а нощем и по 5-6 часа не ме буди.
Вие какво мислите за този казус?
Даже ще дойде момент, в който ще суче по 4-5-10 минути всичко, и ще се чудиш дали се е наяла за толкова кратко време. Ще започне да изсуква по-голямо количество мляко за по-кратко време.
Само 6 дни по-късно го водя на контролно теглене и кантара заковава на 4000 кг(800 грама за толкова кратко 
: 
Уж се имам за независима и информирана съвременна майка,ама като ти се наредят мъж,баба и лекар и всеки повтаря,че детето гладува...
