Бебето ми е на почти 8 месеца. Беше изключително кротко и спокойно дете, нито е имала колики, нито е плакала от зъбки, оставяла съм я сама в стаята или в столчето,или в креватчето и тя кротичко си играеше с играчките понякога и с часове, без да мрънка или да недоволства. В началото на януари заминахме извън БГ и всичко се промени. Мислех си,че е нормално отиваме в непознат за нея дом на непознато място и за това е толкова кисела. Не ми позволяваше за 2 минути да я оставя без аз да съм в стаята. В понеделник се прибрахме у дома и положението се влоши. Само,като ме види,че отивам към вратата и започва да плаче. Преди да заминем майка ми се грижеше за нея и са били двете сами дори и за 3 дни. Сега е забравила и майка ми и иска само мен. Не знам какво да правя.
Виж целия пост
Странна промяна
- Публикувана: 5 фев. 2008, 21:53 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2008, 20:31 ч.
5 фев. 2008, 21:53 ч.
# 1
5 фев. 2008, 21:59 ч.
Нище неможеш да направиш.1.Промяната на мястото за живеене си е казала думата и сега тя е стресирана от новото място.2.На тази възраст е естествен период от развитието да започна да плаче за теб когато те види да излизаш.Просто вече не е малка "будаличка",търси те и не е лесно да я оставиш с когото и да е.Нормално е също и да е забравила майка ти,все пак дълго време не я е виждала.Съвета ми е да й осигуриш спокойствие и твоето присъствие докато отново се поотпусне.Ако майка ти е често около вас бързо ще свикне отново с нея и ще можеш да й я оставяш.
Виж целия пост
# 2
5 фев. 2008, 22:02 ч.
бъди спокойна, ще премине.
много й се е насъбрало.
има и още нещо - според психолозите на тази възраст децата започват да изпитват страх от загубата на мама. те нямат абстрактно мислене все още. и за тях, когато мама излезе от стаята, нея вече я "няма". трябва им малко време, за да разберат, че излизането е последвано от влизане.
така че бъди търпелива, гушкай я, успокоявай я. ще премине.
Виж целия пост
много й се е насъбрало.
има и още нещо - според психолозите на тази възраст децата започват да изпитват страх от загубата на мама. те нямат абстрактно мислене все още. и за тях, когато мама излезе от стаята, нея вече я "няма". трябва им малко време, за да разберат, че излизането е последвано от влизане.
така че бъди търпелива, гушкай я, успокоявай я. ще премине.
# 3
5 фев. 2008, 22:07 ч.
Прави сте,но на мама и се налага и да поработи и просто не знам как ще се справим.
Виж целия пост
# 4
5 фев. 2008, 22:27 ч.
Ще премине,не се притеснявай,това е временно явление и ние минахме от там!
Виж целия пост
# 5
5 фев. 2008, 22:35 ч.
И при нас положението е същото.Само че на мама и се налага да учи.
Като тръгна да излизам,този който ще го гледа го взема и започват да гледат през прозореца,да пипа на мама гримовете
или нещо,с което не си е играл отдавна.Щом веднъж вече ме няма нататък е лесно,защото почти не се сеща,докато не се прибера.Не ме оставя нищо да направя.Затова вече си знам урока-да хапна,до тоалетната и чак тогава в неговата стая,иначе няма оправия.Успех!
Виж целия пост
Прави сте,но на мама и се налага и да поработи и просто не знам как ще се справим.
Като тръгна да излизам,този който ще го гледа го взема и започват да гледат през прозореца,да пипа на мама гримовете
или нещо,с което не си е играл отдавна.Щом веднъж вече ме няма нататък е лесно,защото почти не се сеща,докато не се прибера.Не ме оставя нищо да направя.Затова вече си знам урока-да хапна,до тоалетната и чак тогава в неговата стая,иначе няма оправия.Успех!
# 6
9 фев. 2008, 16:13 ч.
Децата усещат и най-малката промяна и се вкопчват за мама като тьрсят и намират сигурност в нея, особено на чуждо място. Почти винаги е така, като заминем на гости при майка ми все си мисля, че ще си "почина" защото ще има кой да ми помага... но става точно обратното. Малката не спи така добре в чуждо легло, буди се непрекьснато да ме тьрси и минават поне 1-2 седмици да свикне с новата си стая и обстановка и то вече става време да си ходим 
Децата са на периоди, предполагам скоро ще го израсте и това, просто тьрпение! Ще видиш, че ще изчезне този страх да не остане без мама точно когато най-малко очакваш и се примириш, че няма оправяне. До тогава не остава нищо друго освен да я водиш навсякьде с теб и да използваш времето докато спи за себе си;-)
Виж целия пост
Децата са на периоди, предполагам скоро ще го израсте и това, просто тьрпение! Ще видиш, че ще изчезне този страх да не остане без мама точно когато най-малко очакваш и се примириш, че няма оправяне. До тогава не остава нищо друго освен да я водиш навсякьде с теб и да използваш времето докато спи за себе си;-) 
# 7
9 фев. 2008, 16:24 ч.
И ние имахме такъв период,горе-долу по същото време.Мога да кажа,че тъкмо премина и сега се върна с пълна сила.Дори в магазин не мога да вляза без да се разплаче.Явно наистина се страхуват,че мама може да я няма...
Виж целия пост
# 8
9 фев. 2008, 16:26 ч.
Вече започна да свиква с майка ми, но "новия хит" е че не дава никой да излиза от стаята. В момента, в който този който я гледа тръгне да излиза, настава кански рев. А пък вечер няма заспиване,ако аз не съм до нея. Добре,че поне през деня мога да си върша работата. Но пък искам да свиква да си заспива сама, защото мисля,като стане на годинка да я отделя в самостоятелна стая. А не виждам как ще стане това. Между другото в началото нямахме таки ва проблеми, ходим в Австрия всеки месец, първиат път тя беше само на месец. Не и правеше впечатление,а сега се видях в чудо!
Виж целия пост
# 9
9 фев. 2008, 16:28 ч.
има и още нещо - според психолозите на тази възраст децата започват да изпитват страх от загубата на мама. те нямат абстрактно мислене все още. и за тях, когато мама излезе от стаята, нея вече я "няма". трябва им малко време, за да разберат, че излизането е последвано от влизане.
[/quote] Това е моето обяснение, но кое е решението?
Виж целия пост
има и още нещо - според психолозите на тази възраст децата започват да изпитват страх от загубата на мама. те нямат абстрактно мислене все още. и за тях, когато мама излезе от стаята, нея вече я "няма". трябва им малко време, за да разберат, че излизането е последвано от влизане.
[/quote] Това е моето обяснение, но кое е решението?
# 11
9 фев. 2008, 18:36 ч.
Така е ! Децата се променят и пак сте доста голеим. При нас това се прояви още сега!
Виж целия пост
# 12
9 фев. 2008, 18:40 ч.
Не се притеснявай мила,временно е.
На вас остава да и покажете,че няма от какво да се страхува.
Виж целия пост
На вас остава да и покажете,че няма от какво да се страхува.
# 14
9 фев. 2008, 20:28 ч.
И при нас имаше такава промяна, но не чак толкова драматична. Не искаше да стои дори с бащи си и беше като залепен за мен. за 2 месеца му мина. Не се притеснява, това са периоди и минават.
Виж целия пост
Препоръчани теми