Здравейте приятели ! Много бих искала да споделя и да се поуча от вашия опит и мнения по следния за мен проблем:
Имам проблем с казването на "НЕ", освен ако нямам аргумент, който да е приемлив за искащият.
Много често не ми се прави нещо, просто, защото нямам настроение, кондиция или защото това ми носи вътрешен конфликт, но тъй като няма как да го обясня като аргумент, просто приемам да услужа и след това се чувствам зле, за това, че все поставям удобството и комфорта на другите над своите и заради страха ми да откажа, за да не ми се разсърдят близките и да ме игнорират, както вече се е случвало. А моите роднини всеки път щом разберат, че нещо правя, което може да се комбинира и с техни нужд и, не пропускат възможността да се възползват, като предварително са ми измислили план, който нямало да ме натовари и притесни според тях. Визирам брат си най-вече, който разбира за моите планове и маршрути от родителите ми. Иначе, ако няма нужда никога не ме търси, просто да разбере как съм, още повече че в момента съм и бременна?!
Ще ви бъда благодарна, ако предложите конкретни идеи как да ги отрязвам деликатно, без това да породи конфликт между нас и болка на родителите ми, които смятат, че ние непременно трябва да сме си най-близките хора и да сме отзивчиви един към друг, макар , че никога не сме били близки, нито пък те са били близки с техните братя, а напротив ?! Нямам нищо против брат си, но ми е страшно неприятно да ме впряга в колата на ежедневието си за дребни битовизми, с които е нормално човек се справя и сам! Да допълня само, че аз съм от хората, които никога не занимават близките си със своите ангажименти. Благодаря предварително.
Виж целия пост
Имам проблем с казването на "НЕ", освен ако нямам аргумент, който да е приемлив за искащият.
Много често не ми се прави нещо, просто, защото нямам настроение, кондиция или защото това ми носи вътрешен конфликт, но тъй като няма как да го обясня като аргумент, просто приемам да услужа и след това се чувствам зле, за това, че все поставям удобството и комфорта на другите над своите и заради страха ми да откажа, за да не ми се разсърдят близките и да ме игнорират, както вече се е случвало. А моите роднини всеки път щом разберат, че нещо правя, което може да се комбинира и с техни нужд и, не пропускат възможността да се възползват, като предварително са ми измислили план, който нямало да ме натовари и притесни според тях. Визирам брат си най-вече, който разбира за моите планове и маршрути от родителите ми. Иначе, ако няма нужда никога не ме търси, просто да разбере как съм, още повече че в момента съм и бременна?!
Ще ви бъда благодарна, ако предложите конкретни идеи как да ги отрязвам деликатно, без това да породи конфликт между нас и болка на родителите ми, които смятат, че ние непременно трябва да сме си най-близките хора и да сме отзивчиви един към друг, макар , че никога не сме били близки, нито пък те са били близки с техните братя, а напротив ?! Нямам нищо против брат си, но ми е страшно неприятно да ме впряга в колата на ежедневието си за дребни битовизми, с които е нормално човек се справя и сам! Да допълня само, че аз съм от хората, които никога не занимават близките си със своите ангажименти. Благодаря предварително.
,постоянно ми се обаждат роднини/близки и не толкова/ с техните молби ,да излезе мъжът ми от работа за да ги чака и води някъде,да отида до другия край на София до определен магазин,да дойдат децата им у нас за няколко дни/апартаментът ни е малък/, да намеря работа на някого ,да дам пари на техен приятел и какво ли още не 
Вече със страх си вдигам телефона на роднини,а ги имам доста 
защото знам,че винаги някой ще иска нещо 
Мъжът ми откровено се бунтува и с право ,всеки път ми казва да не поемам ангажимент,но аз просто немога да кажа "НЕ" 
Тези т.н. роднини дори не са от семейството,а са братовчеди и хора които дори незнам какви ми се падат точно 
А техните желания и молби стават все повече и повече... 