Имате ли в семейството си...

  • 6 249
  • 53
 Имате ли роднина - далечен или близък без начение, болен от рак на гърдата. Как живеете с мисълта за "генетичната обремененост". Аз съм на 24 години.......на майка ми сестрата преди около 5 години се оперира от рак на гърдата. Беше хванат съвсем в началото, когато летките са започнали да се израждат в ракови. До сега ходи на редовни прегледи и няма за сега проблеми. Майка ми пък ( сестра и) имаше веднъж мастна тъкън на едната гърда, която цепнаха. Гърдите и са доста едри ( както и моите за съжаление) и са и казали, че е нормално........Тези неща обаче не ми дават мира. Толкова съм се самонавила и депресирала, че се чувствам ужасно. Написах това за мастната тъкан, защото съм чувала че жени претърпели разни хирургически интервенции на гърдите също са с повишен риск за рак,  тя като има и сестра с такова заболяване......направо незнам. Ходих на мамолог-онколог преди по-малко от година. Но другата седмица пакще ходя. Незнам какво ми става:( Той ме увери че нямам никакво основание за притеснение и много ме успокои, изобщо поговорихме си.....излязох от кабинета, направо преродена. Дори година не ме държа това спокойствие......нямам повод сега да отивам. Просто профилактика. Но като знам че ще е другата седмица и не ме хваща сън. Нервна съм. Не ми се яде. Мисля си само глупости. Обадих се на майка ми да и предложа да идем двете. Тя не е ходила никога:(((((( В смисъл откакто и цепнаха тази мастна тъкан преди около 5-6 години , не е била. Питам я одеве по телефона :' А опипваш ли гърдите си" , тя ми казва " Нееее....." Скарахме се. Питах я защо след като има сестра болна от тази болест поне сама в къщи не се оглежда, тя ми се разсърди....дори ми се стори че и стана мъчно:( Пита ме :' Какво искаш да кажеш, че и аз ще се разболея от рак, след като има и тя, таа ли". Мъчно ми стана. Преди мноооооого време и откриха аденом на хипофизната жлеза. 2 операции през носа има и сигурно вече 10 години ходене и лежане по болници, прегледи и хапчета до живот. Чувствам че се страхува от всичко вече. Затова и не ходи.......сега съм притеснена още повече:( Сега не само за себе си , от прегледа ами и заради нея, дето не е ходила изобщо. Ами ако и има нещо? Как ще го преживее. А как ще го преживея аз? Не преставам да мисля за леля си.....затова че няма да ме подминат лошите неща:((((( Това разклати много сериозно психиката ми от няколко години. Незнам защо не упях да го приема. Често плача , когато се сетя.......често нямам желание да правя планове за бъдещето си. А съм само на 24:( Ако сега и на майка ми открият нещо, може би това ще ме съсипе. От сега ми се струва че сърцето ми ще се пръсне. Времето сякаш не върви.....кога ще дойде другата седмица:(
Кажете, ако има други като мен. Как живеете със страха? Забравяте ли го....? Казвате ли си , че...никой не е застрахован? Каква е вероятността останалите от семейството да се разболеят ако има един......
 Някъде четох че, само 25% от раковоболните жени са имали друг в семейството болен. Всички останали са били абсолютно независими случаи. Сякаш малко се успокои. Но и това изчезна. Кажете как да го преодолея, за да заживея нормално отново.
Виж целия пост
# 1
И баба ми и леля ми починаха от рак на гърдата, аз съм с мастопатия. Но ако седна и за това да се тревожа... Гледай си живота момиче.
Виж целия пост
# 2
И баба ми и леля ми починаха от рак на гърдата, аз съм с мастопатия. Но ако седна и за това да се тревожа... Гледай си живота момиче.

 Shocked Как успяваш да не се тревожиш за това ти? Нямаш ли семейство.....деца......не мислиш ли за това?
Виж целия пост
# 3
Не мисли толкова лоши неща. Ти си ЗДРАВО момиче.Плюс това си ходиш редовно на прегледи и щом докторите казват, че всичко е ок -значи е така. Колкото повече черни мисли ти се въртят из главата, възможността да се разболееш е по-голяма.
Отиди на църква  Hug
Виж целия пост
# 4
Не мисли толкова лоши неща. Ти си ЗДРАВО момиче.Плюс това си ходиш редовно на прегледи и щом докторите казват, че всичко е ок -значи е така. Колкото повече черни мисли ти се въртят из главата, възможността да се разболееш е по-голяма.
Отиди на църква  Hug

Ходя. Преди доста по-често, сега покрай малкия и работата, която се опитвам да започна , само по празници май. Embarassed
Виж целия пост
# 5
И баба ми и леля ми починаха от рак на гърдата, аз съм с мастопатия. Но ако седна и за това да се тревожа... Гледай си живота момиче.

 Shocked Как успяваш да не се тревожиш за това ти? Нямаш ли семейство.....деца......не мислиш ли за това?

Имам голямо семейство, но предпочитам вместо да се тревожа, да действам така, че семейството ми да е добре и да има една доволна мама.  Simple Smile  Зарежи тия черни мисли, само ще ти навредят.
Виж целия пост
# 6
Според мен ти си изпаднала в някакъв вид депресия,ще се побъркаш,че и другите около теб,я се вземи в ръце,не всичко в живота е лошо има и хубави неща,не означава че като другите са болни трябва да си и ти не се вманиачавай така.Не бъди черногледа. Hug
Виж целия пост
# 7
Taкa....Ще ти отговоря съвсем откоровено, а ти обещай, че няма да ми се сърдиш! Hug

Имам леля, оперирана от рак на гърдата. За една бройка да я изгубим. Това повишава риска при мен, но не дотолкова, че да не мога да спя и само за това да мисля. Същото е и при теб. Това, че си правиш профилактика е чудесно и напълно достатъчно, няма какво друго да се направи. Ти обаче имаш нужда от по-специална помощ, ми се струва. Тези страхове не са нормални, явно ти пречат и ти понижават качеството на живот. За да ги преодолееш, ти е нужен специалист. Няма срамно да се обърнеш към психотерапевт. Или поне да посетиш някаква група за взаимопомощ на онкоболни или техни близки.
Това, че на 24 години те е страх да правиш планове а бъдещето си, е ужасно. Имаш ли близки хора, които да те стимулират да се съвземеш? Мъж, приятел, дете?
Не е нормално положението ти, съвсем сериозно. Обърни се за помощ, където трябва, аз така бих постъпила.
Виж целия пост
# 8
Цитат
Не преставам да мисля за леля си.....затова че няма да ме подминат лошите неща:((((( Това разклати много сериозно психиката ми от няколко години.

като мислиш често за нещо се свързваш с него и то може да ти повлияе. Мисли за здравето, за положителните неща, и постепенно може да се почувстваш по-добре.
Ако има вече натрупани отрицателни емоции, може да се работи с често мислено повтаряне на положителни утвърждения от вида "Ще се подобри положението ми", "Ще оздравея", след време това може да повлияе подсъзнателно на здравето и самочувствието.
Виж целия пост
# 9
Да, за съжаление - даже два случая - леля и братовчедка. Слава Богу, живи са и вече са добре.
Аз правя планове за живота си. На 8 месеца си правя профилактика.
Ракът на гърдата е напълно лечим, хванат в начален стадий. В България малко хора умират от рак на гърдата, но много си отиват от невежество и пренебрегване на профилактиката. Грижи се за здравето си и не се паникьосвай.
Виж целия пост
# 10
здрасти и от мен! Също смятам че си в някаква депресия, или по-скоро си уплашена от това което се е случило с леля ти. Когато човек се сблъска със сериозен здравословен проблем или смърт (недай си боже) разбира колко е безпомощен и как нищо не зависи от него. Като чуем за нещо подобно в ежедневието не обръщаме сериозно внимание, пропускаме го покрай ушите си и си казваме- какво пък, това е живота. Но като се случи на човек, който пряко познаваме нещата се променят. Така поне си мисля аз. Казвам го от собствен опит. Преди много години в нелепа катастрофа почина най-добрия приятел на мъжа ми, беше като шамар... До днес си спомням какъв ужас ме обзе, че ще  му се случи и на него същото. Тогава разбрах колко е крехък човек. Не се притеснявай, мисли позитивно, това, че има в рода ви болен, не значи изобщо че и ти ще се разболееш! Горе главата! И аз скоро бях в една такава депресия, даже пусках тема, слава богу започна да отшумява. Успех!!!
Виж целия пост
# 11
Мисля,че имаш проблем,който може да бъде разрешен при психолог.Колкото по-рядко се отдаваш на лоши мисли,толкова по-добре за теб.Трябва да бъдеш по-позитивна.Толкова си млада-животът е пред теб.
Виж целия пост
# 12
Карциномфобия, това е психичен проблем. И други съфорумки се оплакват.
Преди няколко месеца на мен ми поставиха лоша диагноза (има една голяма тема за това в Здравния). Това много ме промени. Преживях го тежко, приех го и сега живея много по-пълноценно. Радвам се на всяки миг, а черните мисли ги изгоних от съзнанието си.
Всички сме генетично обременени от страшни болести. Още по-голям е риска да ти се случи някакво нещастие на улицата. Но не може да се живее в страхове, иначе животът минава покрай теб. Дали ще е от рак, инфаркт, катастрофа... все ще се мре. Но няма да е днес, нали? Wink
Виж целия пост
# 13
Баба ми имаше рак на гърдата,откриха й го когато беше на години.Живя дълго и не почина от него.На майка ми също й откриха преди няколко години.Аз самата имам дъщеря.Мислила съм по въпроса и моят съвет е не се вманиачавай,освен да се наблюдаваш сама и да ходиш на профилактични прегледи друго не можеш да направиш.Не се тормози психически за това какво би станало в бъдеще.
Виж целия пост
# 14
Аз съм оперирана от рак на гърдата преди 15 години. Имам в рода си починали от рак, то никога не съм свързвала моето заболяване с тях. Казват, че всички носим рака в себе си, но дали ще се отключи и кога, или от какво ???
Много е важно да се правят профилактични прегледи периодично.
Не бъди черногледа. Струва ми се, че наистина имаш нужда от психотерапевт, щом сама не можеш да преодолееш този страх от нещо, което не съществува и може никога да не се случи.
Знаеш ли, когато аз започнах да се лекувам, детенцето на мои приятели го ожили оса. Почина за 12 часа. Бяхме като попарени с вряла вода. Защо ти го казвам това. Ами защото никога не се знае какво може да се случи. Не го мисли. Някой беше написал - живей си живота спокойно, защото тревогите също могат да отключат рак.
Мисли за това, че утрешния ден ще ти донесе радостни емоции, приятни срещи, силни усещания и не само утрешния, а и всички след него  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия