Ох, не исках да пиша, все се възпирах, било то заради и немалкото отрицателната енергия във форума, било то от недоверие, но все пак искам доброто да бъде. 
Имам приятелка тук, 3-4 от вас знаят историята, на 38-39 години е, има вече... не знам и аз колко, неуспешни бременности. Първия път в 6-ти месец спукан мехур след амниоцентеза, акушерката взела оформеното бебче в хартия и го метнала пред нея в кошчето... после два спонтанни до трети месец, после всичко ок с бременността, но бебето е със синром на Даун... и все не става и не става. Сега пак е бременна; в момента е в 25-та гестационна седмица точно. Отпреди две седмици има серклаж направен, лежи и не става изобщо, слагат й инжекции, свещички, системи, пие лекарства... Казаха в болницата, че в 24-та и 25-та седмица бебчето още не може да диша самичко, искат да стане поне 26-та навършена. Бебето беше 520гр, сега е 830, но пак е мъничко. От вчера й слагат и инжекции за белите дробчета на бебчето, да може да диша самичко, ако се роди сега. Приятелката ми се държи психически, добре е, не показва тревогите си. Казва само, че ако пак стане нещо, повече спира с опитите. Днес са й дали снимка от ехографа на бебчето. Виждат се брадичка, бузки, носле... момченце е... мъчно ми е, много плаках за нея, не мога да й помогна... бъдете с нея отсега нататък, всеки ден за бебчето й е от значение... ще ви държа в течение...
Пишете й, каквото и да било, всичко ще й разпечатам и ще й нося в болницата, бъдете с нея, моля ви... заслужава го...
Виж целия пост
Имам приятелка тук, 3-4 от вас знаят историята, на 38-39 години е, има вече... не знам и аз колко, неуспешни бременности. Първия път в 6-ти месец спукан мехур след амниоцентеза, акушерката взела оформеното бебче в хартия и го метнала пред нея в кошчето... после два спонтанни до трети месец, после всичко ок с бременността, но бебето е със синром на Даун... и все не става и не става. Сега пак е бременна; в момента е в 25-та гестационна седмица точно. Отпреди две седмици има серклаж направен, лежи и не става изобщо, слагат й инжекции, свещички, системи, пие лекарства... Казаха в болницата, че в 24-та и 25-та седмица бебчето още не може да диша самичко, искат да стане поне 26-та навършена. Бебето беше 520гр, сега е 830, но пак е мъничко. От вчера й слагат и инжекции за белите дробчета на бебчето, да може да диша самичко, ако се роди сега. Приятелката ми се държи психически, добре е, не показва тревогите си. Казва само, че ако пак стане нещо, повече спира с опитите. Днес са й дали снимка от ехографа на бебчето. Виждат се брадичка, бузки, носле... момченце е... мъчно ми е, много плаках за нея, не мога да й помогна... бъдете с нея отсега нататък, всеки ден за бебчето й е от значение... ще ви държа в течение...
Пишете й, каквото и да било, всичко ще й разпечатам и ще й нося в болницата, бъдете с нея, моля ви... заслужава го...
нека бог да е с тях. 
.