За болезнената привързаност към бащата

Публикувана: 9 май 2005, 15:03 ч.
Последно мнение: 11 май 2005, 13:16 ч.

1 123
12

9 май 2005, 15:03 ч.

Моят син е на 14 месеца и е влюбен в баща си.До тук нищо лошо,радвам се,че го обича и не ревнувам,все пак имам 3 деца.Мъжът ми има много отговорна работа и по цял ден е зает, често пътува в командировки и ние с него.Бебето и каката ги оставяме на баба им.И тогава настава един ужас.В самолета трябва да е вечно в баща си,през деня,когато е на работа оставаме само двамата и няма никакви проблеми,но върне ли се баща му,аз преставам да съществувам.Най ме боли,че когато посегна да го взема,започва да клати глава наляво и надясно в знак на отрицание,все едно аз съм напълно чужд човек.Като излезем с приятели и с него или отидем на гости,се залепва за баща си и започват едни приказки как обича татко си повече и други такива глупости,които колкото и да се опитвам да игнорирам,вече започват да ме дразнят.Стига се дотам,че аз не смея да го пипна в присъствието на други,за да не ме отблъсне.Мъжът ми го взема моментално,за да не би да ревне,иначе се държи адекватно,безспорно обаче е много поласкан от такъв израз на чувства.Това обаче изчезва в момента,в който го накарам да му смени памперса или да го нахрани,защото при мен клати глава,но когато види лъжицата в баща си,отваря уста,за да му напарави кеф.НЕ знам какво да правя,случвало ли ви се е подобно нещо,доста често се чувствам много тъжна и ми идва да ревна. Embarassed

Виж целия пост

debelanata

# 1 9 май 2005, 19:05 ч.

Същата работа и у нас.
Само да рече да затвори вратата - как познава че ще излиза, не знам, ама настава един рев, едно тръшкане - да не седиш насреща му.
Мисля че е фаза от развитието им. Поне така се надявам, защото напоследък почна да приема обясненията ми че ще се върне след малко и тн. И не се тръшка толкова много.
Все пак твоя не на 14 м, а и при моя почнаха горе долу тогава тия пристъпи.
Ей го на говедото му с говедо - навърши 2 г и взе да се очовечва!
Търпение му е майката - няма причина да ревнуваш
А, да не мислиш че нашия татко сменя памперси или мие наакани дупета - за кво си има майка? Wink

Виж целия пост

mimkata

# 2 10 май 2005, 13:19 ч.

Моя син-същата работа Rolling Eyes

Според мен е нормално,по цял ден е с мен и му писва,пък баща си вижда само събота и неделя и за около 1 4ас ве4ер през седмицата Sad

Нормално е да изпитва такава привързаност към баща си,защото му липсва през пове4ето време.

Виж целия пост

Yanitsa

# 3 10 май 2005, 14:10 ч.

Ми то и аз така.......Като види баща си профучава през мене и се втурва към него, по цяла вечер все в него гледа, само него гушка, само с него се смее.....
Направо ме е яд понякога, защото аз съм като някакъв помощен персонал, слугинаж там, ако трябва да се готви, да се мие, а игрите и веселието и целувките ги обира тате. Миналия месец го оставихме за 2 седмици при баба му и като отиваме да си го вземем, Вико се втурна право при баща си, а аз бях първа на входната врата, само ме регистрира с поглед, дори не се спря....мъчно ми стана....
А иначе по един и същи начин го забавляваме, но аз като му покажа някоя игра, или смешка не му е много весело, но ако същата смешка я направи баща му- ауууу, какъв кеф и смях!!!!
Е, не е честно пък! Дано да е само етап от развитието и да свършва по- бързо, че не ми е по вкуса да се конкурирам с татето и той да ми се "надува" колко го обича Вико и колко е "велик" баща. Sad

Виж целия пост

iv100yanova

# 4 10 май 2005, 14:17 ч.

Мойто и то така. Реве за баща си, като тръгва на работа, после забравя, но ако се хлопне външната врата, тича навън и вика "аня" (което значи "тати").
Като се прибере баща му, се хвърля в него и забравя за мене, изключва ме от всичките им игри, единствено ако се удари или разстрои идва при мене, или за шоколад Sad

И аз уж не ревнувам, ама ме жегва понякога. А баща му горд, надува се Crossing Arms

Виж целия пост

.Ели.

Владетел на силата

# 5 10 май 2005, 14:28 ч.

Абе неблагодарна работа си е да си майка Twisted Evil

, за насрани дупета сме търсени, а за забави не Wink

. С годините по-зле ще става.

Виж целия пост

Шани

# 6 10 май 2005, 15:05 ч.

Цитат на: Ellypr

Абе неблагодарна работа си е да си майка Twisted Evil

, за насрани дупета сме търсени, а за забави не Wink

. С годините по-зле ще става.

Мдааааааа, много мъдър извод! Flutter

Браво Ели

- уцелила си 100%-во .

И щерката боготвори баща си(всъщност взаимно се боготворят), но когато й е тежко, болна е или някакъв друг дискомфорт я налегне - все мен търси(ше).

Наистина с времето се променят нещата. Търпение... Sign Exclamation

Виж целия пост

Анонимен

# 7 10 май 2005, 16:24 ч.

Цитат на: Ellypr

Абе неблагодарна работа си е да си майка Twisted Evil

, за насрани дупета сме търсени, а за забави не Wink

. С годините по-зле ще става.

Така си е - моята е малка, но само да види баща си и грейва, пък и не само него - цялата мъжка част от родата е на голяма почит, а ние с бабите дето мъргъзуваме денонощно сме лошата част Twisted Evil

Виж целия пост

gal4e

# 8 10 май 2005, 17:28 ч.

И у нас е така. Като се звънне на вратата и аз кажа на малкият ми син: Тате идва, застава и като го види се хвърля отгоре му. Мъжът ми даже не успява да си събуе обувките и да си остави багажа. Аз обаче нямам нищо против. Даже се радвам. Ще отмине и този период. И с големият беше така, обаче после за всичко търсеше мен. Дори по едно време подивявах, защото баща му в стаята при него, аз върша нещо някъде, а синът ми вика Мамоооооо, може ли ...... или пък Мамоооооо искам ......... , за всичко вика мама. Така, че не се притеснявай. Давай смело напред, обича те детето, но сега просто има нужда повече от тати.

Виж целия пост

Mi6

# 9 11 май 2005, 10:04 ч.

Ха-ха. Даже пеехме вместо"Мила моя мамо..." " мило мое тати, тати, тати,таааати". , Направо взехме акъла на лелките от яслата. Но отмина. Сега се държат за краката ми и не се пускат.

Виж целия пост

ИВКА 10

# 10 11 май 2005, 10:49 ч.

Цитат на: mimkata

Моя син-същата работа Rolling Eyes

Нормално е да изпитва такава привързаност към баща си,защото му липсва през пове4ето време.

Много си права за това.Найстина е така.Виждат татковците вечер за около 1-2 часа а събота и неделя за малко повече и може би именно за това им липсват толкова много.
Боби е по цял ден със мен, не казвам че не е привързан към мен,но в момента в който види баща си забравя че съществувам.Най вероятно има и друга причина а именно че татковците повече ги глезят.А ние майките по цял ден сме с тях и се случва да им се поскараме за разни неща.
В интерес на истина аз не се оплаквам от това привързване към татко му.Така мога да изляза спокойно с приятелки на вън и съм спокойна че е при татко си и няма да реве за мен.Случва се често когато го оставя за малко при баща му да си махаме за чао с усмивка на уста,но ако татко му излезе настава рев до бога.Милият знае че остане ли с баща си му е позволено всичко.Друг е въпроса че като се прибера ми става лошо като видя обърнатият, нагоре с краката апартамент. Grinning

Но това е една друга тема на разговор. Grinning

Виж целия пост

Svetla_

# 11 11 май 2005, 11:28 ч.

Ох да се успокоя и аз. При нас положението е същото, навън се чувствам толкова неудобно, хората започват да коментират как обича повече баща си, а и да си призная на мен ми става криво. Cry