Какво се случи с живота ми?

  • 6 587
  • 40
Здравейте момичета,

Дълго не се решавах да пиша, но проблемите вкъщи ме задушават. Ще се опитам да започна от началото: с моя съпруг се запознахме преди 5 години и скоро след това заживяхме заедно. В началото нещата уж бяха добре, но в един момент той започна да се чуди дали иска да е с мен, после започна да ме критикува, че съм дебела и трябва да отслабна, Разделяхме е и после той ме помоли да се върна. Сетне други мои черти на характера взеха да му пречат и да настоява да се променя. Аз винаги съм изкарвала повече пари от него и май и това започна да го дразни. Повишиха ме на работа, а той в периода когато се утвърждавах ми пилеше на главата, че съм придобила началнически манталитет.  Държи е така сякаш ми е направил услуга, че е с мен и аз трябва да се боря за тази привилегия. Периодично ми предлагаше да се разделим и после се разкайваше/ Последния път беше месец преди да забременея// Накрая му казах просто да си събере багажа докато съм на работа и да приключим. Е, не си отиде, извини ми се и каза, че не знае какво му е станало. Забременях и се наложи да остана вкъщи заради проблемна бременност. Той реши да започне самостоятелен бизнес и аз отново го подкрепих. ( преди това си сменяше работата на всеки 6 месеца, все нещо не му допадаше).
Полека лека скандалите зачестиха, правеше ми забележка за всичко, все нещо не правех както трябва. Когато си позволях аз да го упрекна за нещо той ставаше груб и ме засягаше там където ме боли най-много. Аз плачех, а той сякаш се настървяваше повече и ме засягаше и обиждаше. Позволявал си е да ми повишава тон и пред родителите ми, пред моите приятели. Когато разбра, че съм бременна не се зарадва ами каза :"Кой каквото си е направил ще си го гледа, какво да направя сега." После се е пошегувал пред мои приятели, че аз съм искала детето, той не е държал толкова. Стана ми много обидно, защото бях бременна и уязвима. Попитах го защо го е казал, а той побесня, че те са ми казали вместо да се извини за глупостта. Друг път бяхме тръгнали да си купуваме халки, той отиде е обществена тоалетна, а аз останах да го чакам навън. Понеже се забави дълго му се обадих да го помоля да побърза тъй ми беше студено, а той ми затвори. После ме нагруби, че съм го притеснила и стигнахме дотам, че ме заряза бременна и плачеща на улицата. От бременността бях станала много чувствителна и се разстройвах много лесно. Той обаче не се трогваше от сълзите ми и ме обвиняваше , че плача за щяло и за не щяло. Много пъти съм излизала да плача навън, трагична гледка: жена бременна в девети месец седи на пейка и плаче. Ден преди да родя ми се изрепчи за това, че бях забравила да сложа кърпи в банята, а на него му трябвали. Наглед е дребно но много се разстроих от това,  че все трябва да внимавам какво ще кажа или ще направя. Скарахме се и той ме остави разплакана вкъщи и излезе. Бебето риташе много силно, а аз мислех че е от адреналина. През нощта прокървих и постъпих в болница. Оказа се че детето е било с пъпна връв омотана около гушката и се е задушавало. Предизвикаха раждане по спешност и детето се роди с понижен жизнен тонус и беше на антибиотици в следствие на престоя в замърсените околоплодни води. Прибрахме се вкъщи и се започнаха проблените с кърменето, бебето ме хапеше до кръв. Не ми се размина и следродовата депресия. При един такъм случай му казах да му направи адаптирано мляко, но той се забави (правеше нещо друго). Казах му да побърза, че детето пищи от глад, а той ми се развика пред майка ми, че откакто съм се прибрала от болницата съм се карала на всички. Отново рев. Сега се караме през ден и вече ме обижда все по лошо. Един път ме заплаши, че ще ме удари. Критикува ме и ми прави забележки, а когато аз му отвърна той започва да се кара с мен и да ме нагрубява. Последно преди няколко дена се скарахме защото бях забравила да извадя ключа от вратата. Той звънна, а когато му отворих ми каза през зъби ако обичам да си вадя ключа от вратата тъй като не му е било приятно да не може да си влезе вкъщи. Стана ми много обидно. Като се караме ме нарича истерична, луда, глупава, псува ме. След това най-често аз му се извинявам, а той ми натяква, че не си контролирам реакциите и не го уважавам. Казвал ми е , че ми е беден речника, че имам лоша дикция и други подобни. Вчера се скарахме, тъй като той се пошегува грубо с мен, а аз замахнах да го ударя на шега и без да искам съм го ударила по-силно. Вместо да ми каже какво е станало той ми се изрепчи и ми каза да се разкарам и да изляза от стаята. Отново скандал, плаках молих го да се промени, да не се държи толкова грубо с мен, а той ми сподели, че не ме смята за особено интелигента и ако не ми се бил изрепчил съм щяла да го ударя пак.
Загубих вяра в себе си и  своята ценност сред непрекъснати упреци и забележки. Казах му, че искам да се разведем а той каза да се махам и да си намеря друг дето ще се държи по-добре с мен ако мога ако не съм си била намерила вече. От вчера излиза без да ми каже къде отива и се прибира когато той реши. Днес се опитах да говоря с него, а той ми каза, че вината е у мен и аз не го уважавам затова той се държи грубо с мен. Не знам накъде да тръгна, бебето ми е на 5 месеца и ще трябва да живея под наем сама с него. Страхувам се , че няма да се справя, а се чувствам като хваната в капан. А ме боли за загубените ми надежди за щастлив живот. От друга страна не желая детето ми да расте в такава атмосфера и да гледа как баща му унижава майка му.
Виж целия пост
# 1
Аз не бих го търпяла да ме унижава.
Не ме интересува какво мисли за теб, но човек си има цена и стойност, ако той не те оценява е друг въпрос.
Не можеш ли да останеш в сегашното ви жилище, а той да си събере багажа и да заминава накъдето иска?
Не се притеснявай, че няма да се справиш, ако има кой да ти подаде ръка и да те подкрепи от твоите близки, нямаш никакъв проблем. Ще поотрасне детенце, ще се вземеш в ръце и ще продължиш живота си къде, къде по добре от сега. ще се върнеш на работа, ще си намериш приятел, приятели . . ., а той да си троши главата.
Виж целия пост
# 2
Това не е нормално отношение на мъж към жена. Просто съм изумена и нямам думи какво да кажа за този човек  Close Но има такива хора, които се чувстват по-добре, като унижават и карат другите да се чувстват гадно. Сякаш плача ти му дава някаква сила и контрол над теб.
Не съм сигурна, но останах с впечатлението, че вече си решила да се разделите. Според мен в тази ситуация, това е правилното решение - би ли понесла да се държи един ден с детето така както се държи сега с теб?
Можеш ли да отидеш при родителите си? При приятели? Можеш ли да го изгониш от жилището ви? На кого е жилището? Можеш ли да оставяш бебето с родителите ти, а ти да тръгнеш на работа и така да можеш да си позволиш собствено жилище? Има доста варианти, трябва обаче да решиш за себе си.
Успех!
Виж целия пост
# 3
От прочетеното останах с впечатление, че мъжът ти е комплексар, който се възползва от уязвимостта ти, за да си поддържа самочувствието. Като му скръцнеш със зъби да си събира багажа бие отбой, а сега се възползва от затрудненото ти положение. Не можеш ли да отидеш при родителите си поне за известно време. Това би трябвало да го подтикне  да се опомни, пък ако ли не, няма за какво да съжаляваш.
Виж целия пост
# 4
шапката, чантата и да си ходи ...
Виж целия пост
# 5
 Аз не ги разбирам тези работи тръгва си, връща се, обижда, после се извинява, а ти му прощаваш и то не веднъж.Не бих живяла така, не бих позволила такова отношение към мен и веднага след първата проява на неуважение и унижение си събира багажа, тръгва си и не се връща.
Виж целия пост
# 6
Мило момиче, само едно ще ти кажа - това е мръсен, гаден манталитет!
Рядко съм толкова категорична, но в случая смятам, че единственото, което трябва да направиш е да спасиш себе си и детето.
Ще ти напиша няколко основни точки от живота на свекърва ми, а ти помисли, искаш ли да протече така живота ти:
1. 10 години "ходене" - изпъстрено с тук-таме любовница за цвят.
2. Когато е тръгнала да ражда Го е викнала да я закара до болницата, познай от къде? От дома на поредната любовница... (нямаше да повярвам, ако не ми го беше казала самата тя)
3. Сълзи и сополи да го приеме обратно, когато уж е била решила да го разкара от живота си.
4. Отново любовници. Той е бил шефче, непрекъснато по командировки.
Самият той ми се похвали че имал ейййййййййййй такъв спискък с любовници.
Може би очакваше   smile3501, само че аз останах ей така  newsm09.
Но важното било, че винаги се прибирал при жена си  Wink
5. Семеен тормоз. Той е перфекционист.
Но нали се сещаш кой трябва да е слугата, служещ на този бих казала ненормален перфекционизъм?
6. Син, който откакто се помни, иска този човек да е извън неговия и живота на майка му.
7. Когато попитах тази жена, била ли е щастлива някога с него, каза не.
И въпреки всичко, вече с последни сили, защото тоя енергиен и реален вампир й е изсмукал животеца, продължава да му е слугиня.
И понеже на него така му е изгодно, дори за да види единственото си внуче, тя трябва да се крие.

Моля те, не се обричай на такъв живот.
Виж целия пост
# 7
Не разбрах жилището ,в което живеете на кой е.....?Пред този хубостник престани да плачеш,а се постарай да се държиш на ниво и му покажи червена светлина,пък времето ще покаже дали е писано да бъдете заедно.
Виж целия пост
# 8
За мен мьжьт ти е пьлен комплексар и просто се 4удя какво правиш още с него.От десет години сьм с мьжа си и ми е ясно,4е компромиси в една врьзка трябват,4е понякога 4овек трябва дя прощава и да си затваря о4ите за някои неща,но вси4ко си има граници.Това унижение и на тези обиди на които си подложена не смятам,4е подлежат на прошка.Уважавай себе си и се бори за един нормален живот,защото никой не заслужава това на което ти при4инява той.Промени живота си,заслужаваш го,УСПЕХ  bouquet
Виж целия пост
# 9
Не мога да разбера жени като теб, които търпят такова отношение. Какво му хареса на този мъж, че реши той да е баща на детето ти? Има много мъже, които ще те ценят и ще се държат с теб уважително и с любов. Мъжът ти не може да преглътне неоспоримия факт че той е неудачник, а ти успяваш. Не може да понесе твоето превъзходство над него. Затова намира начини да те мачка и тъпче. Не влизай в ролята на жертва, а вземи живота си в ръце, имай малко повече самоуважение и направи така, че да си щастлива и спокойна!
Виж целия пост
# 10
Махай се!!!
Виж целия пост
# 11
Лошо, лошо, много лошо.
Нещата няма да стават по-добре, напротив - все повече ще се влошават. Крясъците, скандалите, тръшкането на вратите, обидите. Накрая ще се стигне и до насилие. Щом вече е заплашил да те удари, то следващият път наистина ще го направи. И няма да е само веднъж, а ще се и повтори.
Събери сили, ако апартаментът е негов се изнеси от там със всичкия багаж и имай вяра, че ще се справиш. По-добре с повече трудности, но да си спокойна, отколкото да ти се налага ежедневен психически тормоз.
Виж целия пост
# 12
Решението на проблема е в теб - не в него. Много ми е мъчно за теб, защото те разбирам как се чувстваш. Трябва да си силна. Този човек е страхливец и има сериозни комплекси, а начина, по който реагираш на неговото поведение, страшно му допада - караш го да се чувства силен и мъжага, защото му показваш, че си слаба и уязвима и може да прави с теб, каквото си иска. Стегни се - не си толкова слаба, колкото си мислиш, не му позволявай да те комплексира, не вярвай на думите му, че си такава или онакава. И не реагирай на обидите му. Спри да се извиняваш без да си виновна. Значи той те обижда и тъпче и ти му поднасяш извиненията си за това.  Naughty Абсолютно погрешно! Той така никога няма да спре да те унижава. Покажи характер! Не плачи пред него. После се скрий някъде и си излей мъката, но пред него - НЕ. Той не те съжалява, сълзите ти не значат нищо за него, не го трогват, ожесточил се е. Затова трябва да смениш поведението си, колкото й да ти е трудно. Вярвай си - ще се справиш, а той точно това цели - да разклати вярата ти в собствената ти личност, за да си зависима от него, за да си мислиш, че без него си нищо. И най-добре е да обмислиш евентуална раздяла, да се подготвиш психически за нея и да си начертаеш план за действие. Поговори с родителите си, не крий от тях проблемите си - те ще те подкрепят и ще измислите начин да излезете от ситуацията. Това твоето не е живот - имаш право да живееш живота си, както ти харесва, да се чувстваш обичана, уважавана, харесвана или най-малкото спокойна. Иначе този начин на живот ще съсипе здравето ти, ще ти се разхлопат нервите от постоянни негативни емоции, а това случи ли се веднъж, после много трудно можеш да възстановиш.
Виж целия пост
# 13
viskozitet,
Момичетата от форума ти казват истината,прекъсвай,но ти го - ИЗГОНИ.
Не ти да се махнеш,а той да си излезе.
Преди година гледах документален филм за насилието в семейството.Там казаха, че жената възприема само за насилие физическото насилие.А има и сексуално и психическо,като това последното е най - трудно за възприемане.
Тогава,когато те удрят с думи и изрази,боли повече,защото идва момент,в който започваш да се чудиш дали ти не си виновната и дали ти нещо не бъркаш.
А нещата стоят по друг начин. Сгрешила при първото Извнинявай,(няма за какво) а тогава когато се извиниш,тогава означава че се чувстваш виновна.Мъжът е животно и се възприеме за непрогрешим.
Виж целия пост
# 14
Какво правиш при него?
Извинявай, но сама си си виновна, че си в това положение. Като те чета и преди детето се е държал така с теб. Защо не си тръгна тогава?
Съжалявам, че ще ти го кажа, но за мен човек с когото живееш е невероятен комплексар, както се държи сега с теб, така ще се държи и с детето ти след време. Ако той не иска да се изнесе и ти не успееш да го изгониш си събирай багажа и изчезвай. Не мога да разбера защо търпиш да те пресира постоянно. Само не казвай, че го обичаш  Crazy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия