Усещахте ли липсата не бебето след раждането?
- Публикувана: 17 фев. 2008, 16:11 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 21:27 ч.
17 фев. 2008, 16:11 ч.
В един разговор с една майка и спомних, колко трудно ми беше да се адаптирам в първите дни след раждането...Все чаках ,любимото ми ударче с краче, или вътреутробното хълцане...всичко което ми напоняше, че малкото човече е с мен..и това се изпари сякаш изведнъж...разбира се,че бях страшно щастлива че вече мога да видя и да си погаля детенцето...но мъчеше ме някаква носталгия.Интересно ми е дали при вас се е случвало нещо такова.дали това е част от следродилната депресия?
Виж целия пост
# 3
17 фев. 2008, 16:18 ч.
Усещах това, за което говориш, но за много малко време, най-вече седмицата, докато беше в кувьоза и още не го бях гушнала.
По-скоро част от следродилната депресия беше странното чувство, което ме налягаше от време на време, че това не е моето бебе, а някакъв непознат чужд организъм, което продължи по-дълго, но за щастие с времето си и това премина.
Виж целия пост
По-скоро част от следродилната депресия беше странното чувство, което ме налягаше от време на време, че това не е моето бебе, а някакъв непознат чужд организъм, което продължи по-дълго, но за щастие с времето си и това премина.
# 4
17 фев. 2008, 16:18 ч.
Ами при мен не е имало такова нещо, имах доста тежка бременност и се чувствах ужасно накрая, непрекъснато гадене, повръщане, киселини и ужасно главоболие, а и този огромен и тежък корем 
Така че бях много щастлива когато родих и се почувствах отново човек.
Виж целия пост
Така че бях много щастлива когато родих и се почувствах отново човек.
# 5
17 фев. 2008, 16:23 ч.
Когато се роди моето бебче беше с двойно увита пъпна връв около врата и го взеха и го сложиха в ковьоз за 5-6 дни. 
За тези дни го видях 2 пъти за по 2-3 минути. Т.е. хем бях родила, хем бебчето го нямаше. Беше много трудно и мъчно. Забелязах, че всеки момент очаквах отвътре тупването на краченцето му, и хълцането му. Ръцете ми несъзнателно галеха корема ми.
Но това се промени когато Мони беше вече при мен
и си го гушках.
Виж целия пост
За тези дни го видях 2 пъти за по 2-3 минути. Т.е. хем бях родила, хем бебчето го нямаше. Беше много трудно и мъчно. Забелязах, че всеки момент очаквах отвътре тупването на краченцето му, и хълцането му. Ръцете ми несъзнателно галеха корема ми.Но това се промени когато Мони беше вече при мен
и си го гушках.
# 6
17 фев. 2008, 16:25 ч.
И аз нямах търпение да приключи бременеенето и двата пъти. После пак ми се искаше да съм бременна
Виж целия пост
# 7
17 фев. 2008, 16:25 ч.
Да,и на мен ми липсваха ритничетата в корема.Може би защото ми донесоха бебка чак на 4я ден,но доста време след това исках пак да съм бременна.
Виж целия пост
# 9
17 фев. 2008, 16:34 ч.
Aз родих много бързо и лесно и това още повече ме караше да си мисля че бебка е още в корема ми, но до 10 дни след раждането ме налегна депресия исках да си е у мен да си е малкото и сладко вързопче, не я давах на никой( не че сега е давам)
Виж целия пост
# 11
17 фев. 2008, 16:41 ч.
Първите няколко дни наистина ми беше странно.Дори на моменти посягах инстиктивно да се погаля по корема и след това се сещах че бебчо вече е навън 
Но чак да ми е липсвал- не.
Виж целия пост
Но чак да ми е липсвал- не. 
# 12
17 фев. 2008, 16:42 ч.
Да,липсваше ми.Макар че,накрая вече нямах търпение да го видя,когато се роди се чувствах ''празна''.Липсваше ми самото чувство,корема....Но бързо ми мина.
Виж целия пост
# 13
17 фев. 2008, 16:43 ч.
Да, липсваше ми усещането и ми беше малко странно чувството за празнота в корема. Но и двата пъти имах много силно усещане за това, че бебетата ми са си мои - моментално се проявяваше.
Това ми стана интересно, защото рядко се чува и изразява, а реално се среща много често - точно чета в момента, че според психолозите и работещите с майки това е един от сигналите, че раждането е протекло различно от желанията и представите на майката (все едно какви причини са го наложили), което носи чувство на неудовлетворение и майката има нужда от време за приемане и преодоляване на тази травма. Много физически контакт помага за подновяване на връзката майка и бебе и за лекуване на емоционалните травми 
Виж целия пост
По-скоро част от следродилната депресия беше странното чувство, което ме налягаше от време на време, че това не е моето бебе, а някакъв непознат чужд организъм, което продължи по-дълго, но за щастие с времето си и това премина.
# 14
17 фев. 2008, 16:44 ч.
нищо не ми е липсвало от бременноста,радвах се че всичко приключи блогополучно
Виж целия пост
Препоръчани теми